Високите температури, жестоките засушавания, бушуващите горски пожари, наводненията и острият недостиг на вода - от Япония до Арктическия кръг, от Калифорния до Гърция - са сигурни доказателства, без всякакво съмнение, че кризата с климата вече е при нас.

Това е новата нормалност - докато не се влоши.

Ние, цялата глобална общност, жителите на тази планета, най-накрая трябва да схванем неотложността и да предприемем драматични, смислени мерки - инициативи, които надхвърлят скромните цели на Парижкия договор за климата от 2015 г. - да се предотврати нещо не по-малко от разрушаването на цивилизацията, каквато я знаем.

Това може да звучи хиперболично, но е основното мнение сред сериозните учени в цял свят: изменението на климата, без съмнение, в крайна сметка ще унищожи нашата раса - а емисиите на парникови газове от човека все още се увеличават.

Открито писмо, подписано от 15 000 международни учени миналата година, гласеше в частност: "Скоро ще бъде твърде късно да сменим курса от нашата неуспешна траектория и времето изтича. Трябва да признаем, в нашето ежедневие и в нашите управляващи институции, че Земята с целия живот на нея, е единственият ни дом ", предупреждава писмото.

"От 1992 г. въглеродните емисии са се увеличили с 62%", заяви Уилям Рипъл от Орегонския държавен университет по горите, който инициира писмото. "И глобалната промяна на температурата в световен мащаб се движи паралелно. От 1992 г. насам на Земята се появиха още два милиарда души, което е с 35% увеличение".

В епичната си научна книга "Колапс" американският физик Джаред Даймънд приписва упадъка и изчезването на няколко исторически цивилизации, сред които маите и инките, на промяната на климата, пренаселеността и некомпетентното управление на ресурсите.

Подзаглавието на книгата е "Как обществата избират да не успеят или да успеят". Абсолютният инат и лошото управление са тези, които убиха големи латиноамерикански народи, твърди Даймънд.

Днес обаче цялата световна цивилизация, а не само един регионален народ, пренебрегва и замърсява самата ресурсна база, от която се поддържа.

И все пак все още в заглавията може да се прочете "Промяната на климата ли да виним, когато времето е екстремно?".

Трябва да излезем от фалшивия, упорит дебат дали глобалното затопляне се случва или не. Очевидно се случва, множество от проучвания го подчертават от години и с природните бедствия навсякъде ние го усещаме сега. Тези, които все още не са го разбрали, може би са заровили главите си в пясъка или може би лъжат самите себе си.

Но по един или друг начин не можем да губим повече време, опитвайки се да ги убедим. А тези, които бавно се присъединяват - включително американските републиканци, известни скептици в миналото - трябва бързо да наваксат в познанието.

Оставка или фатализмът - това е трагедия, унищожаването на живота, както го познаваме, но уви, не можем да му повлияем - е в разрез с поставената цел като отричане и мързел също. Виждал съм прекалено много дистопични, пост-апокалиптични трилъри наскоро, базирани на най-лошите сценарии за екстремни метеорологични условия, но твърде малко за спасяването на човечеството от тази съдба.

През 80-те години на миналия век международната общност реагира на изтъняването на озоновия слой и на бича на киселинния дъжд, илюстриращи какво може да направи човечеството, когато влага ума си в променящото се човешко и преди всичко промишлено поведение. Под формата на Монреалския протокол от 1987 г. и съответно на Хелзинкския протокол от 1985 г. бяха въведени договори, които спряха разрушителната заплаха на замърсителите, отговорни за тези беди. Те са успех

Разбира се, тези бедствия са по-ограничени от затоплянето на цялата планета, но те показват, че човешките същества могат най-малкото да ограничат безумието, което са задействали.

Така че борбата срещу климатичните промени е в ръцете ни. Въпреки оскъдното политическо действие до момента, не започваме от началната точка.

Нашите учени, в рамките на глобалното сътрудничество, организирано чрез Междуправителствения панел за изменение на климата на ООН (IPCC), ни позволиха да разберем изменението на климата вследствие на интензивното изгаряне на базирани на петрола горива в продължение на две столетия и това, което той предвещава - а именно бъдеще, в което човешките същества и други обитатели на планетата ще виждат, че е все по-трудно и в, крайна сметка, невъзможно да живеят, както го разбираме.

Друг продукт на науката е технологията, която може да замести изкопаемите горива. Той вече е налице и се използва в малки количества почти навсякъде по света. Чистите технологии, с които разполагаме днес - слънчева енергия, вятърна енергия, задвижван от акумулатори транспорт, интелигентни енергийни системи и др., са достатъчни, за да можем в близко бъдеще да станем напълно природосъобразни.

Постигнат е напредък и разходите за тази технология намаляват на всеки шест месеца, но не е нужно да чакаме. Германия, например, превърна 40% от своята електроенергия в получавана от възобновяеми източници само за 15 години. Днес това може да се случи два пъти по-бързо.

Редица разнообразни проучвания, основани на доказателства, показват, че глобалният преход към 100% възобновяема електроенергия, или в близост до това, не е утопичен, а възможен, и то в близко бъдеще. Голямото разпространение на възобновяеми енергийни източници, без ядрената енергия, може да покрие енергийните нужди на света до 2050 г., дори и с нарастването на населението на Земята. Всички инвестиции в производството на изкопаеми горива трябва да бъдат пренасочени към възобновяеми източници.

Едно скорошно проучване, дело на финландски университет и немски мозъчен тръст, предвижда глобален възобновяем енергиен микс, включващ 69% слънчева енергия, 18% вятърна енергия, 8% хидроенергия и 2% биоенергия.

Пълната декарбонизация на електроенергийната система до 2050 г. е възможна на базата на наличната технология, според Кристиан Брейе, експерт по възобновяемата енергия и водещ автор на изследването. "Преходът в енергията вече не е въпрос на техническа осъществимост или икономическа жизнеспособност, а на политическа воля", казва Брейер - и той не е езивднмевият. Изследване от 2017 г.на Станфордския университет стига до подобни заключения.

Но както глобалното затопляне днес е нещо, което можем да почувстваме, така виждаме и възобновяемата енергия да работи.

В Европа Германия е най-често цитираният пример, тъй като е дом на една от най-напредналите индустриални икономики в света, която просперира с нарастването на използването на възобновяемите енергийни източници. Но и Норвегия и Исландия вече работят почти изцяло на възобновяема енергия, а именно на водноелектрическа и геотермална енергия съответно.

Дания планира да премине изцяло на възобновяема енергия до 2050 г., като намали използването на енергия и използва вятърната енергия, за да отговори на търсенето. До 2020 г. значително намаление на потреблението на енергия ще позволи на вятърната енергия да покрие половината от потреблението на електроенергия в страната. Датските електроцентрали, разчитащи на въглища, ще прекратят работа до 2030 г. И до 2035 г. цялата електроенергия и отопление ще се генерират чрез възобновяеми източници.

Като индивиди, разбира се, можем да ограничим потреблението си и да направим нашия начин на живот възможно най-устойчив. Но като граждани трябва да се мобилизираме и да принудим избраните от нас лидери (и неизбраните лидери в Китай и другаде) да се справят с индустриалните гиганти, чието богатство е обвързано с нефтохимическо поколение.

До това лято мнозина в развития свят вероятно са предполагали, че глобалното затопляне би засегнало недоразвитите. Но глобалното затопляне дойде при всички нас през 2018 г.

Ако съпричастността към другите или бъдещите поколения не може да вдъхне загриженост, тогава нека чистият личен интерес диктува действията.

Какъвто и да е мотивът, времето за половинчати мерки е минало. /БГНЕС

-----------------------------------

Пол Хокенос, Си Ен Ен