Изминаха над 12 години, откакто американският журналист Томас Фрийдман написа, че "светът е плосък". В едноименната му книга се казва, че за това нивелиране на света са допринесли 10 уравнителя. Сред най-значимите от тях се посочват падането на Берлинската стена, възникването на световната мрежа (www), софтуера, аутосорсинга, офшоринга, веригите за доставки, технологизацията (компютъризирането, разговорите онлайн) и др.

Платформата на плоския свят, пише Томас Фрийдман, е продукт на конвергенцията на персоналния компютър с фиброоптичния кабел и с придаващия поточен характер на труда софтуер.

Ако трябва да добавим и малко фукуямски мотив, без наличието на бариери или граници - етнически или религиозни "грапавини" - либералната демокрация трябваше да се "разлее" по света, правейки под себе си всичко еднакво. Като лава, след която остава едно и също. Либералната демокрация бе мислена като способна да абсорбира и асимилира всяка специфика в себе си.

Вместо светът да се уеднакви обаче, през последните години виждаме тенденция за точно обратното - "раздробяване" на така съществуващото положение.

Алабама и Калифорния са две различни Америки, които все по-трудно намират общия знаменател помежду си. Първата е на десния бял протестант, втората - на малцинствено-клиентелистка либерална левица. В Европа Великобритания избра Brexit, Каталуния поиска независимост от Испания, а Франция чертае ЕС на няколкото скорости. Нова Берлинска стена, маркираща разпада на Германия на либерална и националистическа, се издига по границите на някогашните ФРГ и ГДР.

На Балканите дори след разпадането на Югославия Сърбия продължи да се рони като филия изсъхнал хляб.

В Близкия изток палестинците искат отделна държава, а кюрдите може и да са отложили, но не са забравили мечтата си за самостоятелна държава.

В Азия Пакистан и Индия още се млатят за Кашмир, а Китай продължава да се облизва за Тайван.

Впримчени в собствените си интереси, различните държави, разхвърляни по света, не изглеждат никак облагородени и пацифистки настроени от това, че могат да преядат с американски бургери или да пазаруват в немски хранителни вериги. Айфон може и да се сглобява в Шънджън (Гуандун), но САЩ и Китай се "замерват" с налагане на реципрочни мита за милиарди долари, докато междувременно струпват военни сили едни срещу други в южнокитайското море. А www наистина приближи света вътре в себе си така, че и руските хакери да могат да вземат отношение на американските избори.

На практика либералната демокрация се проваля. И тя се сгромолясва не в руските степи, нито пък се задушава от смока в Пекин. Либералната демокрация не стигна дотам: тя бе отхвърлена от топоса, който я създаде - Запада. Днес либерално-демократичният катехизис се отхвърля от властимащите в САЩ, Великобритания, Унгария и Полша.

Покрай либералната демокрация, идеята за глобализация също бе дълбоко проблематизирана.

Като носител по инерция на глобалния проект, САЩ продължават да бъдат първа по военна сила и икономическа мощ държава, но това е страна, която е в отстъпление. Вашингтон се оттегли от Транстихеоокеанското споразумение, преустанови скъпите военни обучения в Южна Корея и няма търпение да се изнесе от Сирия и Ирак (стига Иран да спре да лудува там). САЩ, благодарение на икономиката на Доналд Тръмп, се увеличават вътре в себе си, но се "свиват" в света.

След евентуалното напускане на Великобритания на ЕС, съюзът е зает от това да не допусне ефекта на доминото. Оста Германия - Франция е в тежък конфликт с Вишеградската четворка. Испания се върти около първите, Австрия и Италия клонят към вторите. В това разкрачено положение на ЕС, България е една от страните, които се опитват да парират радикалността с умереност, търсейки общия ход.

Хибридната пропаганда и агресията срещу Грузия и Украйна не направиха услуга на Русия в нейния опит да възстанови позициите си в бившето социалистическо пространство. Панславянският националистически и религиозен проект на Русия породи само недоверие, така че Москва днес се сблъсква в Централна и Източна Европа в мрежа от подозрителни и "настръхнали" държави. От Финландия през Балтийските държави до Украйна, Москва получава само резервираност от своите преки съседи (изключение е само Беларус).

На този фон като нов фаворит за лидиране на глобален проект изглежда Китай. И е факт, че Китай вече спечели конкуренцията с Русия за влияние в Централна Азия (покрай проекти като "Един пояс, един път"). Така както Пекин успява да дразни едновременно и Москва, и Брюксел със своите икономически инициативи на територията на Европа ("16 плюс едно"). В същото време форуми като Шанхайската организация за сътрудничество и Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество, макар и да не правят света "плосък", със сигурност накланят тежестта му в източна посока.

Но Китай продължава да бъде спъван от два сериозни структурни проблема: няма идеология, която да може да експортира като легитимна, нито има природните ресурси, които да финансират китайския геополитически проект. За далечно-източните съседи на Китай Пекин поражда такава "еротика" и "оптимизъм", каквито изпитва Варшава спрямо Москва (скорошно изключение е Виетнам). Именно Китай е причината, поради която САЩ, въпреки умората си, продължават да бъдат активна част от коалицията на Индия - Япония - Австралия в този регион.

Ситуацията, разбира се, не е еднозначна. Особено на фона на това, че например ЕС сключи съвсем скоро споразумение за свободна търговия с Япония, при вече налично такова с Канада. Позитивни знаци за трансатлантическото пространство дойдоха от последната среща между Жан Клод Юнкер и Доналд Тръмп: за търговия между ЕС и САЩ без тарифи и без субсидии. Американският военен контингент в Полша и прибалтийските членки на НАТО се увеличава. Великобритания все пак иска да остане с единия крак в ЕС, предлагайки свободни търговски зони за стоките между Лондон и Брюксел. Интеграцията на Западните Балкани в ЕС и НАТО пък дадоха перспектива за съюза, различна от песимистичната му алтернатива.

Но ентусиазмът го няма. Либералната демокрация компрометира не само себе си, но и глобализма. Оттук и поставянето под въпрос на може би най-ценното от тях: свободния пазар и мултилатералните споразумения.

Но няма значение колко лустросан е автомобилът, ако двигателят му е калпав.

Едно време тоталитарният социализъм искаше да направи света "равен". Две-три десетилетия вече либералите искаха да направят света "плосък". И двете искаха да "изтрият" неудобните букви, да изравнят културния ландшафт, да снемат религиозните чувствителности.

Социалистите - за да изградят обезателно сиво общество. Либералите - за да изградят обезателно шарено общество.

Но светът е грапав и е време да го приемем такъв, какъвто е. Оттук започва правилното концептуализиране на света и мястото ни в него.

А персоналният компютър, фиброоптичният кабел и софтуерът на Томас Фрийдман имат нужда от ъпдейт.

Мартин Табаков, news.bg