Последното пропагандно оръжие на Китай срещу Доналд Тръмп е малко и кръгло. "Здравейте всички. Аз съм соя. Аз изглеждам много малка, но съм много важна", казва жълтият комикс герой Соя в англоезично кратко видео, което бе представено в сайта на китайската чуждоезична радиостанция CGTN миналия петък. Клипът е насочен към американските фермери: главните избиратели на Тръмп, които са жертви на търговския спор между Китай и Америка. Те трябва да разберат преди всичко следното - „Китай купува 62% от техния износ на соя! Имат да губят поне толкова, колкото и ние!“.

Видеото е част от новата PR стратегия на Пекин: Не действайте толкова яростно, както досега, а по-скоро разделете противника. През юни китайският президент избра ясни думи: „В нашата култура ние отвръщаме на удара с удар", е заявил Си Дзинпин според Wall Street Journal по време на среща със западни мениджъри. На първия кръг от американски мита върху стоки на стойност 34 млрд. долара Китай незабавно отвърна с мита в същия обем. Оттогава държавните медии са неочаквано смирени, пише германският Die Zeit.

Когато Тръмп обяви миналия петък, че може да обмити целия китайски внос, оценен на 500 милиарда долара, в държавните медии на Китай можеше да се прочете... нищо. Думата "търговска война" не се показва в много заглавия. Пресата се въздържа от темата. Личните атаки срещу Тръмп са табу. Това поне пише в паметни бележки за пропагандата на правителството, които станаха публични.

„Ръководството забеляза, че не печели с агресивния си подход", казва Йорг Вутке, бивш президент на Европейската търговска камара в Пекин. Ху Синду, един от малкото китайски икономисти, който открито обсъжда търговския спор, казва: „Тръмп получава подкрепа вкъщи, но имиджът на Китай пострада и ситуацията е неудобна за правителството".

Изглежда дълго време Си Дзинпин считаше бойните викове на Тръмп за блъф. След първата среща на върха във Флорида американският президент заговори за "голяма химия" между себе си и китайския президент, дъщеря му Иванка получи лицензи за бизнес в Китай, а инвеститорите в Пекин приветстваха семейството на зетя на Тръмп.

Ако обаче заради търговската война Китай влезе в икономическа криза, Си е заплашен да загуби властта у дома: китайският президент, който обича да се хвали, че е гений на дипломацията, може да изглежда като аматьор, проиграл всичко на масата за покер. Отмъщението тип „око за око, зъб за зъб“, няма да сработи: Китай изнася три пъти повече стоки за САЩ, отколкото внася от Америка.

Непосредствените щети от наказателните мита са ограничени. Ако в края на август Тръмп наложи мита върху стоки за още 200 млрд. долара, това може да спъне китайския икономически ръст тази година само с 0,3 процентни пункта, смятат анализатори от международни банки. Китай вече не е толкова зависим от износа, колкото беше преди. По-опасни са психологическите последици от такова препятствие в търговията: китайската икономика изпитва и без това трудни дни.

От януари курсовете на основните индекси на китайските борси са спаднали средно с повече от 20%. Растежът се забави до 6,7% през второто тримесечие (6,9% през четвъртото тримесечие на миналата година), което беше умишлена цел на централното правителство, съкращаващо държавните инвестиции от 2017 г. То възнамерява да изплати огромните дългове по публичните бюджети. Големи проекти, като например Новият път на коприната, се забавят.

И свикналата на успехи в последно време технологична индустрия също се бори с редица проблеми: фондовете за рисков капитал в процъфтяващия регион Шънджън са набрали с до 50% по-малко инвестиции през първото тримесечие на годината, отколкото през 2017 г., посочва инвестиционната консултантска фирма Zero2IPO. Производителят на електроника Xiaomi набра при дебюта си на фондовия пазар в Хонконг само половината от целевите 100 милиарда долара.


Така че какво може да предприеме Пекин?

1. Обмитяване на китайските услуги

Милиони китайци пътуват всяка година в Съединените щати, използват американски софтуер и търсят съвети от адвокатските кантори в САЩ. Китай би могъл да наложи наказателни мита за услуги, за да компенсира този излишък от 40 млрд. долара. Практическата полза би била съмнителна. Много китайци имат семейства и приятели в САЩ, стотици хиляди учат в американски университети. Да се санкционират правните и финансовите услуги – в това също няма смисъл, казва икономистът Ху Синду: „Много китайски компании не могат да действат на международно равнище без сътрудничеството с големи американски счетоводни фирми".

2. Да продаде доларови резерви

Китай държи американски държавни облигации за 1,2 трилиона долара. Ако Пекин продаде резервите си, натискът върху лихвите в Америка ще нарасне. Това представлява надеждна заплаха за САЩ. Тази мощ обаче е ограничена така или иначе. Въпреки че Китай е най-големият кредитор на САЩ, китайският дял от общия дълг на Америка е относително нисък - седем процента. В допълнение, Пекин се нуждае от доларите си: като инвестиция и за да се предпази от инфлацията на юана.

3. Да намали редките земни маси

Китай добива повече от 80% от така наречените редки земни маси. Тези специални суровини са незаменими за мобилните телефони, твърдите дискове, батериите и лазерите. Ако Китай свие експорта си за САЩ, производителите на оръжия или производителите на технологии за здравния сектор биха могли да бъдат сериозно засегнати. Но с каква цел? „Тръмп иска да ограничи нашия износ и ние дори ще помогнем за това?", казва Ю Мяо Жи, заместник-директор на Центъра за икономически изследвания към университета в Пекин.

4. Бойкот на американските стоки

Винаги популярен инструмент в китайската търговска война: призив за бойкот към народа. Такъв бе случаят от 2012 г. в спора с Япония за островите Диао и през 2017 г. в конфликта с Южна Корея за американска система за противоракетна отбрана. Според редица проучвания на общественото мнение повечето китайци са готови да бойкотират американските продукти. Въпреки това обемът на бизнеса на американските компании в Китай надвишава многократно този на японските или южнокорейските компании. А концерни като Apple или McDonald's създават стотици хиляди работни места в Китай, а и местните доставчици и бизнес партньори също биха пострадали.

5. Засилване на бюрокрацията за американските компании

Китайските митничари наскоро задържаха контейнер с американски череши за една седмица, докато черешите не загниха. Автомобилните вносители съобщават за произволен граничен контрол. Китайските власти могат в бъдеще да удължат лицензионните процедури за американски компании и да усложнят фирмените сливания, както се случи между американския производител на полупроводници Qualcomm и холандския производител на чипове NXP. Китайците имат думата за тази сделка, защото и двете компании оперират в гигантската страна. В дългосрочен план обаче това би влошило имиджа на Китай като протекционистки диктатор.

6. Да изпрати курса на юана надолу

Може ли Китай да започне валутна война като защитна мярка? Миналия петък Доналд Тръмп обвини в Twitter Китай, че лидерите са оставили юана да пада "като камък". От април насам юанът загуби 7% от стойността си спрямо долара. Отчасти това се дължи на несигурността на пазарите, но и на намеса на централната банка в началото на търговската война. Ефектът със сигурност е сложен. В краткосрочен план по-евтиният юан ще подкрепи износа на Китай, като по този начин произведените там продукти ще бъдат по-евтини в чужбина. В същото време обаче цените на вносните суровини и високотехнологични продукти ще се увеличават, а те представляват междинен продукт за много експортни стоки. Други азиатски държави биха могли да използват Китай като пример и да се опитат да изтласкат валутите си надолу, като така нарасне опасността от азиатска криза.

Заключение:

С изключение на 5-ия вариант никой от ходовете няма да бъде ефективен и дори би довел до удар върху самия Китай. Следователно Си Дзинпин вероятно ще иска да избегне ескалацията на конфликта и да чака американците да се върнат на масата за преговори. Може би под натиска на гласоподавателите, които скоро ще почувстват търговската война по собствените си джобове. /investor.bg