Необслужваните кредити в еврозоната достигат до почти 1 трилион евро, а около 10% от тях, или 100 млрд. евро, се падат на банките в Гърция, пише в анализ гръцкият вестник "Катимерини".

Изданието посочва, че в Германия, която също има трудности със своята банкова система, лошите кредити са наполовина - около 58 млрд. евро, а и германците имат начини да направят това, което е необходимо, за да може банковият сектор да посреща заложените цели.

Нещо повече - за разлика от Гърция, банките в еврозоната не работят в условията на капиталов контрол, което означава, че те могат да инвестират, имат доверието на своите депозанти и имат възможността да управляват капитала с международни позиции. По тази причина и лошите кредити намаляват в цялата еврозона, но без гръцките банки.

"Катимерини" коментира, че няма политика дори и за насърчаване на вложителите да върнат парите си в банките. Големи суми започнаха да изтичат от системата и страната още през 2010-2011 година. Пикът обаче беше през 2015 година, когато на власт дойде Сириза.

Така нивото на лошите кредити в Гърция достига 40%, докато средното в еврозоната е около 5%. Държавата успява да си набави ликвидност чрез вътрешни репо сделки капиталови буфери на стойност 20 млрд. евро и по тази причина и не работи за стабилизирането на банковата система, твърди изданието.

В годините на кризата системата реално е загубила своята стойност - капитализацията на четирите системни банки (Alpha, National, Eurobank и Piraeus) е намаляла до общо 8 млрд. евро.

Изданието предупреждава, че при това положение единственият начин Гърция да избегне нова финансова криза след 2020 година е икономически растеж, но с два пъти по-голяма от предвижданата днес скорост. Това изисква не само промяна на политиката, но и на мисленето, посочва още "Катимерини". /investor.bg