Храненето отдавна не е просто основна необходимост. То е мания, тенденция, бизнес. То е и диети, гладуване, рецепти, хранителни групи. Да се чуди човек какво може и какво не може да сложи в чинията.

Ако ни е писнало от диети или пък никога не сме били хора на ограниченията, то интуитивното хранене може да се окаже нашата златна среда. Методиката е разработена от д-р Стивън Хоукс след куп спазвани режими и нулев ефект.

Основната идея на интуитивното хранене, което е по-скоро начин на живот, е да се вслушваме в сигналите на тялото и да му даваме точно това, от което има нужда в конкретния момент.

Без насоки какво да ядем и какво - не. Правим го, когато сме гладни, а не когато трябва. В случая най-важните сме ние, а не диетологът. Все пак кой знае по-добре от какво се нуждае тялото ни...

Има само една лека уловка - трябва да се научим да разпознаваме сигналите и да им отговаряме по най-правилния начин.

Ползите

Поддръжниците на интуитивното хранене са категорични, че това е най-лесният и полезен начин да бъдем здрави и стройни.

Благодарение на него ще се научим да разбираме себе си, тялото си, както и да го обичаме такова, каквото е. Междувременно, все пак си поставяме граници и си даваме зелена светлина, ръководени най-вече от усещанията за глад и за ситост.

Научаваме се да се храним с мярка, както и да не ядем просто защото сме с компания на ресторант или ни е скучно вкъщи пред телевизора. Започваме и да се наслаждаваме на храната, дори да не е от най-полезните. Но я гарнираме не с онова чувството за вина, а само с мярка.

Видове глад

Те са два - физически и емоционален. Физическият е свързан с реалната нужда на тялото от хранителни вещества, за да може да изпълнява всички отредени му функции правилно и навреме.

Емоционалният обаче е съвсем друго нещо. При него тялото със сигурност няма нужда от огромния пакет чипс, който сме омели за отрицателно време, защото така са казали емоциите ни.

Тук водещ е не гладът, а самотата, депресията и други кофти чувства, пише Intuitive Eating. А след тях пък идва и още по-гадното - чувството за вина, че отново сме били преметнати от самите себе си.

Действия

Ако успеем да разпознаваме двата вида глад и да отговаряме само на физическия, той се превръща в наш съюзник, а не враг. Идеята е, че трябва да го задоволим още при първите симптоми, за да не се превърнем по-късно в хищници без мярка.

Емоционалният глад пък ни насочва към проблемите, които няма как да разрешим с ядене. Вместо това, може да установим кои са факторите, които ни довеждат до това състояние. Ако не успеем да ги елиминираме, то поне да заменим вредното похапване с друга дейност - разходка, медитация, разговор с приятел.

Други основни принципи

Забравяме за диетите
Идеята е не да ограничаваме тялото си, а точно обратното - да му даваме всичко, което поиска. А и забраненото винаги е най-желаното, затова няма нужда да си причиняваме това мъчение.

Оценяваме храна
Тя не е наш враг, защото без нея няма как да живеем.

Самооценка
Не, ние не сме лоши, ако си позволяваме да прегрешаваме с шоколадова торта. А пък и фактът, че се храним здравословно, няма да ни направи по-добри хора. /lifestyle.bg