Турция на Ердоган: извънредното положение се сменя от извънредните закони

Избрано 19.07.2018 10:20

Извънредното положение е заменено от неограничената президентска власт на Ердоган.

Извънредното положение в Турция изтече. То беше въведено преди две години след неуспешния опит за преврат срещу президента Реджеп Тайип Ердоган. Въпреки че е отменено, последиците от извънредното положение още дълго време ще бъдат чувствани от обикновените турци.

Защо въведоха извънредното положение?

В нощта на 15 срещу 16 юли 2016 г. група военни се опита да извърши военен преврат и да отстрани от власт Ердоган. В крайна сметка пучът се провали, а за едно нощ загинаха 249 души, над 2000 бяха ранени. Една от първите ответни мерки на Ердоган бе въвеждането на извънредното положение. Тази стъпка трябваше да съдейства за скорошното разкриване и наказване на организаторите на преврата.

По време на мащабните чистки по цялата страна десетки хиляди хора бяха обвинени във връзки с движението на живеещия в САЩ радикален ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен. В Анкара го смятат за организатор на опита за преврат, а неговата дейност – за терористична. След първоначалния срок на действие от 3 месеца извънредното положение беше удължавано цели 7 пъти.

Колко души се оказаха зад решетката?

На политическо ниво най-очевидният резултат от въвеждането на извънредното положение стана получената възможност Ердоган да издава закони, заобикаляйки парламента – под формата на президентски укази. По време на действие на режима той се възползва от тази възможност цели 32 пъти. По данни на ООН, като цяло по подозрение в подкрепа на пуча бяха задържани почти 160 хиляди души и арестувани над 70 хиляди души, включително журналисти, правозащитници и опозиционни политици. Още срещу 155 хиляди души бяха заведени дела във връзка с тяхното вероятно „членство в терористична организация“.

Освен това, Ердоган подписа закон, удължаващ възможността за задържане под стража без предявяване на обвинение до 30 дни. Това правило действаше до началото на 2017 г.: след като Съветът на Европа предупреди Анкара срокът беше съкратен до 14 дни.

Колко души бяха уволнени?

По данни на турското МВР за периода на действие на извънредното положение от работа са отстранени над 120 хиляди държавни служители. Особено силен бе удара върху университетите: над 5500 преподаватели бяха уволнени. Освен това, бяха закрити хиляди организации по цялата страна, включително университети, части училища, общежития, медицински центрове, фондации и други учреждения, които бяха заподозрени за връзки с движението на Гюлен.

Репресивните мерки засегнаха не само предполагаемите привърженици на Гюлен, но и на други опозиционни сили. По-конкретно, в турските провинции с кюрдско население около 100 кмета на големи градове се лишиха от своите постове: на тяхно място бяха назначени ръководители, лоялни на партията на Ердоган.

Колко журналисти се намират в затворите?

Извънредното положение постави на ръба на оцеляването много турски медии, които и по-рано бяха подложени на жесток натиск от страна на властите. Със своите укази Ердоган прекрати дейността на 70 вестника, 20 списания, 34 радиа, 30 издателства и 33 телевизии. Освен това, много журналисти са разследвани за пропаганда и подкрепа на тероризма или за обида на президента.

По данни на турския Съюз на журналистите към днешна дата в Турция зад решетките се намират на 143 журналисти. Положението продължава да се влошава. За периода от 2010 до 2018 г. в рейтинга за свобода на медиите на „Репортери без граници“ Турция се срина от 138 на 157 място.

Какво ще се случи след отмяната на извънредното положение?

На 24 юни в Турция се проведоха извънредни президентски и парламентарни избори, които завършиха с победа на Ердоган. Изборите завършиха прехода към президентска форма на управление, която значително разшири пълномощията на държавния глава. Така че въпреки отмяната на извънредното положение, Ердоган и в бъдеще ще може да издава укази, имащи силата на закони, без одобрението на парламента.

Правителството ще ожесточи законите за борба с тероризма. Новият законопроект предвижда, че губернаторите ще могат да въвеждат ограничения за влизане и излизане от турските градове за срок от 15 дни, а също така ще налага забрана за провеждането на масови събрания.

Според новите правила, протестните акции не трябва да създават неудобства на обикновените граждани, които не участват в тези мероприятия. Освен това, паспортите на лицата, заподозрени за връзки с терористите, могат да бъдат конфискувани за срок от 3 години. Критиците на законопроекта обвиняват турските власти, че новото законодателство фактически заменя режима на извънредно положение. /БГНЕС

--------------------------------------

Хилал Кейлю, „Дойче Веле“
CHF CHF 1 2.00269
GBP GBP 1 2.28725
RON RON 10 3.9325
TRY TRY 100 5.59629
USD USD 1 1.80911