Съвместната пресконференция на президентите Владимир Путин и Доналд Тръмп след тяхната четиричасова среща в Хелзинки остави учудващо впечатление: лидерите на двете държави, чиито отношения през последните години плътно се доближиха до военен сблъсък, на практика играха рамо до рамо и дори си подаваха топката като партньори във важната и трудна задача.

При това не бяха постигнати никакви договорки, а и те не се очакваха. Още преди срещата страните се отказаха от идеята за съвместна декларация като непродуктивна в днешните условия. Съставът на делегациите беше изключително тесен. Успоредно със срещата на президентите за пръв път се срещнаха министрите на външните работи: диалогът на това равнище, както изглежда, ще стане основен в близките месеци.

От темите обсъждани на преговорите, най-подробно беше разгледана Сирия. Тук Москва успя да се превърне в посредник между Йерусалим и Техеран. САЩ, подкрепящи Израел, получават възможността да изпращат своите сигнали до иранското ръководство чрез Кремъл. Ако Русия успее да намери равновесието между интересите на сигурността на Израел и геополитическите нужди на Иран в Сирия, това може да се превърне в най-сериозния успех на московската дипломация. В тази връзка за Русия е важно взаимното разбирателство със САЩ.

Иранската ядрена тема беше, по-скоро, само обозначена: позициите на страните са известни. На Путин навярно му е било интересно, какво Тръмп смята да предприеме в бъдеще спрямо Иран, но не е изключено Тръмп все още да не е решил. Затова пък руският президент подкрепи колегата си в частта за намирането на мирно решение на ядрения проблем със Северна Корея. Москва е кръвно заинтересована на нейните граници да не се появи огнище на война. Темата за Украйна вероятно също е била засегната мимоходом. Тук едва ли има какво да се обсъжда в навечерието на изборите и отсъствието за момента на силна и авторитетна власт в Киев.

Политическият истаблишмънт на САЩ и страните от ЕС, а също така водещите западни медии, опасяващи се сериозно от това, че Тръмп ще признае Крим за част от Русия, а също така ще отмени военните учения на НАТО в Прибалтика, въздъхнаха с облекчение, но едва-едва. Макар Тръмп да повдигна въпроса за руската намеса в американските избори през 2016 г., той заяви, че по този въпрос вярва както на своите служби за сигурност, така и на президента Путин. Путин, на свой ред, заяви, че Русия – но не отделни граждани – е непричастна към случаите на намеса. Фактически той даде сигнал, че през ноември по време на изборите за Конгрес няма да има никаква намеса от страна на Русия. Това е важно изявление. В случай, че не бъде открито външно въздействие през 2018 г., Тръмп ще може да тържествува: това, което е било възможно при Обама, при него е изключено. Трябва да изчакаме до ноември. Това е принципно важно за бъдещето на руско-американските отношения.

Путин даде разгърнат отговор на обвиненията, предявени от комисията на специалния прокурор Мюлер. Вместо простото „няма да предадем своите, конституцията не го позволява“ или риторичното „а САЩ биха ли предали на друга държава – например, Иран – своите хора, които са провеждали специални операции против тази страна?“ той се позова на действащия договор за оказване на правна помощ и предложи сътрудничество – на равноправна основа. Мюлер едва ли ще се съгласи с такова сътрудничество, но ударът е париран.

Тръмп не отмени санкциите, но при това заедно с Путин направи неочакван ход: предложиха идеята за създаването на група от бизнес лидери от двете страни за съдействие на развитието на икономическите връзки. Това е важен сигнал от Белия дом: сега всичко, което не е забранено от санкциите, изглежда разрешено. Така Русия престава да бъде токсична, а наложените й ограничения остават отдалечени, макар и сериозни, препятствия. Тръмп не успокои своите опоненти, но и не се стремеше към това. Той не толкова отговаряше на критичните въпроси на журналистите, колкото атакуваше демократите и Мюлер. Те, можем да бъдем сигурни, няма да му останат длъжни. Политическата борба в САЩ набира обороти, но Тръмп днес изглежда значително по-силен, отколкото преди година, по време на неговата първа среща с Путин на форума на Г-20 в Хамбург.

Преди срещата Тръмп заяви, че отношенията между САЩ и Русия са „лоши както никога“. След нея, на пресконференцията, той отбеляза, че ситуацията се е променила. Естествено отношенията не станаха „по-добри от всякога“, но най-ниската точка в тяхната траектория е премината. Политическата борба в САЩ ще продължи да оказва влияние върху отношенията между Вашингтон и Москва; дори в администрацията на Тръмп, да не говорим за републиканците в Конгреса, еднозначно преобладават скептиците по отношение на Русия. Въпреки това точката на обрат, вероятно, току-що е премината.

Главното значение на срещата в Хелзинки се състои във възобновяването на руско-американския диалог. След срещата на неутрална територия, най-вероятно, ще последва размяна на визити във Вашингтон и Москва. Такъв график ще създаде динамика на сътрудничество между двете държавни бюрокрации в търсенето на точки за съприкосновение и изработването на формула на съгласието.

Хибридната война между САЩ и Русия, без съмнение, ще продължи. В тази война, обаче, ще се появят правила и канали за диалог, не само за извънредна връзка. Американско-руската конфронтация не е вечна. С времето тя ще може да прерасне в нормално „съперничество“ между държави, а след това в „обикновена“ конкуренция. Но това ще се случи не при Тръмп. А може би и не при Путин. /БГНЕС

---------

Дмитрий Тренин, Московски център „Карнеги“.