Социалните мрежи не са източник на информация, а платформа за нейното разпространение. Проверявайте не само източника на новина, но поне още в два независими и утвърдени. Тази практика трябва да стане основно правило за потребителя.

Това заяви в интервю за БГНЕС експертът и журналист Георги Апостолов от Националния център за безопасен интернет.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с него:

БГНЕС: Защо Туитър премахва акаунтите?

Георги Апостолов: Това е проблем всъщност, който засяга всички социални мрежи. На практика Фейсбук бяха първите, които направиха голяма кампания по прочистване на фалшиви профили – над 85 милиона в рамките на няколко седмици. Същото е и с Туитър. Проблемът е, че социалните мрежи станаха доста влиятелен фактор в определяне на политиката, в разпространение на медийно съдържание - както качествено, така и фалшиво, провокационно, сензационно. Тази практика отвори пътя за един вид бизнес, който не изисква големи вложения. Включително в България сме засичали малки 10-12 сайтове, направени почти без пари, които са доста активни през Фейсбук от типа: „Шок!, Ужас!, Сензация!, Виж какво стана!“. Пускат сензационни измишльотини, за да накарат хората да кликнат и в сайта, от което печелят пари.

Това е да кажем условно, по-безобидният начин на експлоатация на социалните мрежи, където се гони само печалбата. Всички си спомняме случая около президентската кампания в САЩ, когато Доналд Тръмп беше избран. Момчетата от едно цяло македонско село се бяха обогатили, използвайки същия начин да печелят пари.

Туитър се оказа ключов в момента поради два факта. Първият – имаме срещата на Тръмп и Путин, която се подготвя от няколко месеца. Паралелно с това вървеше и много активно подготовката по финализиране на разследването за руското влияние през социалните мрежи върху предизборната кампания в САЩ. Знаете, че американските власти обвиниха 12 руски граждани като смятат, че имат доказателства за пряка намеса в кампанията, с подозрения, че това е държавна дейност, а не индивидуална. Т.е. въздействието върху политиката става много рисково, поради което социалните мрежи са подложени на огромен натиск. Много често започнаха да лъсват слабите места, които не са от вчера. Един от тях например е „Кеймбридж Аналитика“, която разтърси из основи политиката за поверителност на социалната мрежа Фейсбук. На практика се гръмна нещо, което е известно поне от 10 години. Скандалът с данните стана шумен, след като медиите го подеха и излязоха подозрения за политическа манипулация. Туитър обаче е най-обвиняваният в това, че влияе в манипулирането на обществените нагласи и на избирателите в САЩ конкретно. От мрежата заявиха, че са идентифицирали около 10 000 профила, които са ползвани за президентската кампания за разпространение на фалшиви новини в полза на Тръмп. Доколко е вярно и доказуемо знаят американските експерти, Русия естествено отрича. Факт е, че всички държави – особено големите политически сили в света се занимават с кибершпионаж и с кибервойна, свързана с възможностите на новите комуникационни платформи, разбирайте социалните мрежи, дават да се манипулира цяло общество с насаждане на страхове. Тази политика разделя хората на различни лагери чрез хвърляне на провокативни и бомбастични новини, което е изключително рисково.

БГНЕС: Тази политика на Туитър означава ли, че социалните медии се ползват с по-малко доверие?

Георги Апостолов: Определено, да, което е интересно, много ми се иска да го подчертая. Ние като Център за безопасен интернет се занимаваме с проблемите главно с непълнолетни деца. Последните три години имаме рязка промяна в отношението към Интернет. Децата имат много ниско доверие като към място за правилна информация. Това е изключително радостно да се отчете. Преди този момент много хора казваха: „Ами това го пишеше в Интернет, там го видях“. Какво значи пишело го там? Интернет е от възможно най-жълтия и фалшив сайт до най-уважаваните медии по света. Т.е принципът: „видях го в Интернет“ все по-малко вече работи при младите поколения. За съжаление, възрастните се оказват по-бавно развиващи се в това отношение.

БГНЕС: Доколко трябва да се доверяваме на социалните мрежи като достоверен източник на информация?

Георги Апостолов: Социалните мрежи, сами по себе си не са източник на информация. Те са платформа за разпространение. Това може да е снимка, или видеоклип, препратка в статия. Най-смешното са уловките, когато сайтове са създадени с цел да бъдат сатирични, хората се връзват, че е реална новина. Преди години имаше една история с „интервю“ на бившия държавен секретар на САЩ, че има насочени ракети и към България. Тогава се бяха вързали и разпространили доста сериозни медии. Тогава никой не си беше направил труда първо да се ориентира какъв е сайтът. Липсата на проверка на новината е голям дефицит не само у нас. Липсва ни така наречената дигитална-медийна грамотност. Как консумираме медийно съдържание в дигиталната епоха. „Прочетох го във Фейсбук или Туитър трябва да разбираме, че нищо не означава. Ние сме длъжни където ни е препратила тази връзка, какъв е този сайт, зад него стои ли някой, има ли редакционен екип, контактна информация. Ако заглавието е „Шок!, Ужас!, Виж какво стана!“, 90% не си струва да се чете нататък.

БГНЕС: Какво е вашето послание?

Георги Апостолов: Проверявайте не само източника на новина, но поне още в два независими и утвърдени. Основното правило в сериозната журналистика. Тази практика трябва да стане основно правило и за потребителя. Това е умение, което ще става все по-необходимо. Затова от центъра години наред говорим на Министерството на образованието, че дигитално-медийната грамотност трябва да залегне още в предучилищна възраст. Слава богу имаме вече конкретни стъпки в тази насока.

Нашето последно проучване показа, че половината от децата до 7-годишна възраст вече са в Интернет. Кой обаче ги е подготвил да оценяват и подбират информацията, на която попадат. Това е огромната задача на образователните системи по целия свят. Пред България е още по-належаща, защото голяма част хората, ангажирани с образованието на децата смятат, че дигитална грамотност означава техника. Училищата се гордеят с електронни дъски и таблети в училищата, но липсва умението у децата да имат критично мислене и сравняване на информацията.

БГНЕС: В интервю за „Ханделсблат“ Хенри Кисинджър, говорейки за интернет и социалните мрежи, заяви, че „знанието днес се възприема от екрана, а не от хартията“. От какво ни лишава това?

Георги Апостолов: Подрастващите на практика четат предимно на екран. В това няма голяма драма, ако са научени от малки да четат правилно – това, за което говорихме. Да, има разлики, една от тях е, че начинът на четене се промени, когато навлезе дигиталното четене. Когато човек чете от хартия, неговият поглед обхваща освен реда, който чете, два реда отгоре и отдолу. По този начин се пази контекстуалната цялост на информацията.

Онлайн журналистиката, която се превърна едва ли не в самостоятелен клон, учи, че текстът трябва да е максимално кратък, не трябва да се търси свързаност между абзаците, всеки един от тях да има независимо значение, защото никой няма да чете до края. Тази журналистика доведе до ефекта, че читателят тръгвайки от първия ред, колкото върви надолу по материала, започва да отхвърля части от редовете и се губи структурираната мисъл. Тук пак идва ролята на образователната система и подготовката: как да съчетаем и балансираме естественото любопитство на младите да са постоянно в Интернет с това, че четенето на книга развива допълнителни ценни умения. Подобна методика вече е използвана в американско училище – въведени са специални часове по ориентация по хартиена карта. Отнемат се телефоните на децата. Те имат 15 минути да се ориентират как да стигнат от точка А до точка Б. Целта е да се върне усещането, че трябва да се ориентират и без дигитални принадлежности. Желанието е да могат да се ориентират в действителността сами без някой предварително да им смели информацията. /БГНЕС