- Ген. Събев, на срещата в Брюксел Доналд Тръмп поиска 4% от БВП да отиват за отбрана, ще могат ли европейските съюзници да отговорят на това предизвикателство?

- Преди всичко трябва да кажем, че особеността на срещата на върха на НАТО в Брюксел беше, че тя предварително бе заредена с едно напрежение, очаквайки че американският президент ще окаже по-силен натиск на европейските съюзници да повишат по-бързо разходите за отбрана. Той настоя, не само да изпълнят целта, която беше поставена още на срещата в Уелс през 2014 година - не по-малко от 2% от БВП да отделят за отбрана, но и да имат амбиция да постигнат и повече, като посочи 4%. Тръмп обаче не го е поставил като категорично изискване, а показа, че 2%-та процента не трябва да бъдат крайната цел. Това бе и причината за по-острата му реторика към някои държавни ръководители от Западна Европа. По думите му те много бавно поемат към постигането на тази цел, която беше приета 2014 и след четири години не са напреднали достатъчно. Той в никакъв случай не е наложил тези 4% като крайна цел, а по-скоро оказването на известен натиск по-бързо да бъдат достигнати тези 2%, а не да се чака краят на 2024 година. Аз считам, че това е правилна позиция, особено за страните, които имат нужда от по-големи инвестиции за отбрана – не само за модернизация, но и за превъоръжаване на техните въоръжени сили.

- Тази амбиция не е ли в синхрон с новите предизвикателства и заплахи, пред които е изправена Европа през последните години?

- Да и затова Тръмп постави въпроса, че ако наистина Европа чувства такива заплахи, включително и руска заплаха, то европейските съюзници трябва по-бързо да повишат своите отбранителни разходи и да придобият редица способности, по отношение на които изцяло зависят от Съединените американски щати. Той не деангажира САЩ от НАТО и Европа, но просто отправи ясно послание, че НАТО не трябва да продължава да зависи изцяло от някои способности на САЩ – примерно, дозарядка на самолетите от въздуха, способности за наблюдение и разузнаване от въздуха, високоточни боеприпаси с морско, въздушно и земно базиране, които изискват сериозни ресурси. Още повече, че НАТО прие нова инициатива за повишаване на боеготовността, наречена „4 Х 30“ – тоест 30 механизирани батальона, 30 авиационни ескадрили и 30 кораба да имат готовност да се развърнат не по-късно от 30 дни от подаването на сигнала. Всичко това ще изисква по-сериозни ресурси. Основателни бяха критиките му и към Германия. Тръмп със сигурност има достатъчно информация, че по настоящем Бундесверът е в сериозен спад на отбранителна готовност, поради това, че значителна част от неговите самолети, кораби пък включително и подводници просто не са в оперативна готовност, поради това, че се нуждаят от капитални ремонти и от резервни части. Но след срещата на Тръмп и канцлера Меркел са били поети ангажименти Германия да повиши темпа на разходите за отбрана до 80% към 2024 година. И ако сега Германия отделя за отбрана 1.24% от БВП, това означава, че ще се доближи до 2-та процента до тази дата. Възможно е обаче тя да ускори този процес, защото както казах има сериозен недостиг от способности в Бундесвера към момента.

- На срещата на НАТО в Брюксел бе взето решение най-после членовете на Алианса да се изчистят от съветска и руска техника – не е ли закъсняло това решение?

- Това решение е взето още в Уелс, но очевидно някои страни много бавно се освобождават от тази зависимост, включително и нашата страна. Още веднъж беше напомнено, че този процес трябва да се ускори и съюзниците да придобият напълно съвместима по технологични показатели въоръжена и бойна техника от натовски и европейски страни, членки на ЕС, така че да се прекъсне тази зависимост. Още повече, че тази съветска и руска техника изисква много сериозни ресурси за нейната поддръжка, а и в определени отношения е оперативно несъвместима с техниката на останалите страни в НАТО и Западна Европа.

- Колко време ще бъде нужно на България, за да изпълни това условие и в същото време да стане боеспособен член на НАТО?

- България, независимо от призивите по-бързо да прекрати тази зависимост, очевидно с последните решения за ремонт на съветска и руска техника, ще удължи тази зависимост. Дано този процес приключи към 2024 година. И понеже доста сме закъснели с придобиването на нова техника, просто нямаме друга възможност, освен армията да продължи да използва това, с което разполагаме. Но разбира се не би трябвало цялата стара налична техника да се поддържа и модернизира, защото тя остава до голяма степен оперативно несъвместима. Тоест, колкото по-бързо стартират проектите за модернизация на въоръжените ни сили, толкова по-бързо ще започне процесът на освобождаване от зависимостите от стара руска и съветска техника.

- Какъв знак е решението, което взе НАТО в Брюксел, при евентуална хибридна атака да се задейства член 5-ти?

- Този въпрос се обсъждаше и преди, но очевидно сега се взе решение, че трябва да се устрои процедура в НАТО в случай на хибридни действия срещу страна членка да може да се задейства чл.5. Това не значи да има обезателно въоръжен отговор. НАТО разработва способности, включително стратегическа комуникация и кибер отбрана, с които може да отговори адекватно на такива въздействия от страна на Русия или на друга държава. Това е необходимо, защото целта на такива хибридни атаки е да подронват сигурността на страната, нейната устойчивостта с действия, които са под прага на чл.5. и очевидно сега се създава такава възможност, той да бъде задействан. Не е ясно все още дали това ще изисква да има допълнителен член във Вашингтонския договор – остава да се уточни. Но мисля, че НАТО се привежда в пълна адекватност към тези нови предизвикателства и заплахи.

- По-сигурна ли ще стане западната ни граница след поканата, която получи Македония за преговори с НАТО?

- Македония отдавна заслужаваше тази покана и най-после я получи. Дано споразумението с Гърция за името бъде по-скоро ратифицирано, както в македонския така и в гръцкия парламент. Може да се надяваме на 70-годишнината от създаването на НАТО догодина да имаме вече Македония като 30 член на Алианса. Това ще подобри значително сигурността в нашия Югоизточен регион, предвид това, че с Гърция и Македония, като страни членки на Алианса и наши съседки, вече ще може да се чувстваме абсолютно сигурни. И аз мисля, че може да поздравим Македония, защото тя заслужава да стане част от НАТО. Тази покана беше дълго години изстрадана от Македония. И в това отношение мисля, че ние трябва да й оказваме системна подкрепа, както сме го правили досега.

- Как приемате разнопосочните послания на президента Румен Радев, който казва, че България става все по-зависима от Турция, а в същото време е единственият лидер на страна членка на ЕС на коронацията на Ердоган и в личен разговор с него в Брюксел му заявява, че за нас Турция е важен съсед и съюзник?

- Твърдението за Турция, която е втора сила в НАТО, че е важен наш съсед и съюзник в Алианса до голяма степен е вярно. Дано обаче новият режим в Турция не предприеме стъпки за отдалечаване от НАТО. Защото има и един хипотетичен сценарий, който макар и малко вероятен, съществува - примерно, ако Турция сама реши да излезе от НАТО, поради това че противоречията със западните държави се задълбочат, като тук не става дума само по въпроса за сигурността, но и в други сектори. Аз не зная в какъв контекст президентът Радев е изразил тази загриженост по отношение на зависимостта на България от Турция. Но мисля, че докато Турция е в НАТО - заплаха за България няма от нейна страна. При вариант, че Турция излезе от НАТО, тогава вече средата за сигурност тотално се променя в както в нашия регион, така и за нашата страна, и за НАТО.
Интервю на Мая Георгиева, faktor.bg