Хърватия е изпълнена с увереност, а нейните лидери смятат, че е време най-новият член на Европейския съюз да направи стъпка напред не само на футболната, но и на икономическата сцена, разказва Bloomberg.

На правителственото заседание в четвъртък всички министри гордо носеха екипи на националния отбор по футбол, в чест на победата над Англия и класирането на първия в историята на страната финал на Световно първенство.

След като вече се присъедини към елитната група държави, достигнали до финал на Мондиал, Хърватия има за цел да влезе в друг клуб: еврозоната. Балканската страна прави важна стъпка за постигането на тази цел в петък, гласувайки за преизбирането на проевропейския управител на централната банка.

Много от по-бедните държави в ЕС виждат общата валута като начин за укрепване на мястото си в един все по-разделен съюз.

Докато някои от бившите социалистически страни, като Полша, Чехия и Унгария, нямат особено желание да преминат към еврото, други са нетърпеливи да се присъединят към общата валута.

България и Румъния са в различни етапи на подготовка, а Хърватия потвърди ангажимента си тази седмица, номинирайки Борис Вуйчич за нов мандат начело на централната банка. Кандидатурата му ще бъде гласувана от парламента в петък.

"Влизането в еврозоната трябва да бъде полезно за Хърватия. Но процесът може да бъде труден", заяви Желко Ловринчевич, професор в Икономическия институт в Загреб.

Очаква се преизбирането на Вуйчич да помогне на премиера Андрей Пленкович, който обеща страната да влезе в т.нар. "чакалня" на еврозоната - валутният механизъм ERM-2, до 2020 г.

Големият въпрос е доколко валутният съюз, който току-що си отдъхна след гръцката дългова криза, е готов да приеме друг балкански член. Въпреки че е технически готова, балканската й съседка България е в процес на трудно кандидатстване за ERM-2, след хладната реакция на Европейската централна банка и Европейската комисия.

Макар да е по-богата от България, Хърватия не отговаря на всички икономически изисквания за влизане в чакалнята на еврото. Въпреки че хърватската куна е обвързана с еврото и поддържа стабилен курс спрямо европейската валута, а страната приключи миналата година с бюджетен излишък, тя не покри маастрихтските критерии за инфлация и дълг. Дългът е 78% от хърватската икономическа продукция през 2017 г., значително над максималния таван от 60%.

Служителите на ЕС също са по-предпазливи относно разширяването на еврозоната след скандали за пране на пари в източноевропейски държави като Латвия и Естония.

Въпреки че банковият й сектор е стабилен и досега не е понасял сериозен удар, най-голямата компания в Хърватия - Агрокор обяви неплатежоспособност, което разтърси заемодателите и предизвика оставката на вицепремиера.

На футболния терен максималната слава е само на една крачка, а изненадващо силното представяне на националния отбор вече даде тласък на икономиката, движена най-вече от туризма, с нарастващи продажби на бира и телевизори.

Промяната на валутата също може да не е толкова далеч, тъй като еврото вече се използва широко за спестявания и за изчисляване на разходите от автомобили до апартаменти.

"Хърватия има по-голям шанс от България, тъй като има по-силни институции. Хърватските показатели, като държавния дълг, също се подобриха наскоро", заяви Хървойе Стоич, главен икономист в хърватското звено на Addiko Bank. /money.bg