Тези обезверени млади европейци лесно попадат в клопките на безскрупулни гешефтари, пише "Ди велт", цитиран от "Дойче веле", и се спира най-напред на шокиращата история на поляка Лукаш. Той работил цяло лято като техник в цирка, но после сезонът свършил. Един ден, на път за вкъщи го заговорил някакъв непознат. Обещал му работа в Германия. Набавил му билет за автобуса и нощувка в хотел. И после Лукаш повече не го видял. Качвайки се на другия ден в автобуса за чужбина, младият поляк установил, че той е всъщност за Бирмингам, Англия, а не за Германия, но си казал, че е все едно, защото работата не е за изпускане. Така започва историята как Лукаш, който попаднал в ръцете на безскрупулни търговци на хора. И неговата съдба далеч не е изключение.

От гарата в Бирмингам го поел някакъв тип, който се оказал поляк от ромски произход. Той закарал Лукаш у дома си в Уест Бром, където живеел с жена си и децата си. Петимата му братя също имали къщи и всеки от тях наемал полски работници, разказва Лукаш пред изданието. След първите два месеца, през които работил в склад, в зеленчукова градина и фабрика за рециклиране, шефът на Лукаш започнал да му удържа все повече от заработените пари - за наем, за вода, за електричество. За храна му оставали все по-малко пари, той буквално започнал да гладува. Друг млад поляк, на име Томек, живеел в Бирмингам заедно с цяла група свои сънародници. Всичките те имали зад гърба си затворнически присъди. Задачата на тези мъжаги била да контролират жертвите на търговията с хора. Томек им прислужвал, чистел им, купувал им цигари, а те редовно го пребивали от бой.

"Хора като него се сблъскват с реалност, каквато ни е позната само от криминалните филми. Някои от тези мъченици наистина са минали през ада", казва пред "Ди велт" от британска защитна организация.

Полякиня пък признала, че тя и съпругът й работели по 60 часа на седмица срещу 5 до 20 британски лири; живеели заедно с още 12 полски работници, нямали нито пари, нито документи за самоличност. Искали да избягат, но се страхували и не знаели къде да се скрият. Статистиката сочи, че гешефтарите прибират от търговията с човешки труд годишно стотици хиляди британски лири. Минималната работна заплата във Великобритания е 250 лири за 40-часова работна седмица. Безскрупулните "работодатели" слагат обикновено по 200 лири в джоба си. Ако имат десет работници, само от техните надници те прибират в джоба си по 2000 лири на седмица. Освен това удържат на жертвите пари за всевъзможни неща - за билета до Англия, за подслон, за храна, за ток, за вода и какво ли още не, посочва "Ди велт".