Дали “Футболът си идва у дома” ще остане само песен, ще се разбере след един, най-много два мача

Англия за първи път спечели с дузпи на световно. Англия е на полуфинал след 28 години. Англия не се тресе от скандали. Англия играе интелигентен, а не примитивен футбол.

За да стигнат тези заглавия до първите страници на британските вестници, на треньора на националния Гарет Саутгейт му бяха необходими две години. Добрата му работа направи впечатление и преди това, но резултатите на “трите лъва” в Русия са достатъчно впечатляващи, за да обобщим как точно младият наставник успя да промени най-консервативния отбор в света - този на Англия.

Смяна на

поколенията

Средната възраст на английския национален отбор в Русия е 26 години. По-ниска е само на Нигерия. Статистиката понякога лъже, но в конкретния случай цифрите отразяват точно революцията, която преживя тимът. Когато Саутгейт пристигна преди две години, първите имена, с които националният се асоциираше, бяха Руни, Уолкът, Харт. Все още играеха Милнър и Джагиелка. Носталгията по Лампард и Джерард не утихваше, защото не се виждаха техни достойни заместници.

Онази Англия имаше определен беграунд, от който не можеше да се отърве. Затова Саутгейт реши да променя не него, а състава и се довери на съвсем млади момчета. Трендът, който през последните години на Острова задават треньори като Хосеп Гуардиола и Маурисио Почетино, помогна на треньора на националния отбор да се ориентира в кадрите. Хари Кейн, Ерик Дайър, Рахийм Стърлинг, Деле Али бяха в тима и преди Саутгейт, но в малко по-различна роля - резерви, смени, момчета на повикване, изпълнители на ъглови удари. Невероятно, но при предишния треньор на националния отбор такъв беше Хари Кейн - на европейското във Франция той биеше всички английски корнери. За Александър-Арнолд, Пикфорд и Магуайър никой не беше чувал. Лофтъ-Чийк? Споменаването на името му се приемаше като несполучлива шега.

Разбира се, Саутгейт имаше и късмет с кадрите. Бързият прогрес в играта на Кейн и Али, както и на Уокър, Стърлинг и Александър-Арнолд е следствие от упоритата работа с тях на клубните им треньори. Но в края на краищата, Англия винаги е разполагала с талантливи футболисти, но далеч не всеки успява да сглоби от тях отбор и да им намери точното място на терена.

Логично избрана

тактика

Англия, която играе в схема с трима защитници - това беше нещо необичайно и доскоро немислимо. Наложи да мине известно време, докато се свикне с тази мисъл. Но изведнъж се оказа, че Саутгейт изгражда тактическата постройка на отбора абсолютно логично. Той просто взе предвид качествата на футболистите, с които разполага, вместо да мине по обратния път - да ги накара те да се напасват към избрана от него схема.

Причини Англия да мине към игра в защита с трима в линия, има повече от достатъчно. Едната от тях е, че така се запазват за играчите позициите, на които те играят в клубовете си. Например Кайл Уокър в “Манчестър Сити” при Гуардиола е краен защитник, но заради специфичния стил на организация на атаките често се мести в центъра. Хендерсън пък в “Ливърпул” се занимава със същото, с каквото и в националния отбор - отговаря за опорната зона, като се разполага в долния ъгъл на триъгълника халфове, като подсигурява двамата пред него. Макар че Юрген Клоп използва 4-3-3, това не пречи на капитана на “червените” при 3-5-2 в националния. За Ашли Йънг също не е непривично да отговаря за целия фланг от едното до другото наказателно поле. Всъщност само Лингард и Деле Али са с леко променени функции в сравнение с клубовете си, но това е принудителна мярка заради контузията на Алекс Окслейд-Чембърлейн.

Другата важна причина е да бъдат използвани напълно възможностите на тези футболисти, които са на разположение. Именно затова Саутгейт се е отказал от италианския начин за избор на състав съобразно тактическата схема. Той има много бекове и външни халфове, много централни бранители, но изпитва недостиг с централните полузащитници, които му подсказва идеята за 3-5-2.

И накрая, така защитата става по-стабилна. Да, Англия на това световна е вкарала от игра едва три гола от 11, но пък от аналогични ситуация е получи едва един от четири. Между другото, за стандартните положения в изпълнение на англичаните, трябва отделен материал. Те са превъзходни.

Отборът не

зависи

от звездите

Всъщност освен Хари Кейн такива няма. Но, което е още по-важно, за Саутгейт имената просто нямат значение. Той предпочете при вратарите Пикфорд пред Харт, всъщност предпочете всички пред Харт, а Магуайър - пред Смолинг и Кейхил. На мястото на Лалана и Уолкът предпочете да не взема никого, а сега на техните позиции играят Деле Али и Лингард. Най-важното тук е системата на игра, която извлича най-доброто от всеки футболист, попаднал в състава.

Измени

психологията

на играчите

Дузпите са случайност? Нищо подобно, смята Саутгейт, станал известен с един от решителните пропуски от бялата точка - в полуфинала на европейското през 1996 г. “Серията дузпи след края на редовното време и продълженията няма нищо общо с късмента. Това е шанс, моментът, когато трябва да демонстрираш какво умееш, като в същото време си под психологически натиск”, твърди треньорът на Англия. Именно под негово ръководство срещу Колумбия националният отбор спечели първата си серия дузпи от пет опита в последните 22 години. Така че той е наясно какво говори.

Дузпите не са единственото, които той промени в манталитета на играчите си. Всъщност това не е причина, а следствие, но идеално подхожда да бъдат давани за пример. Другият пример е по-скрит под повърхността - английският национален отбор стана скучен.

Всички бяха свикнали около тима да има постоянен шум, понякога свързан с откровено идиотски изцепки. Сега явно нелеп може да бъде наречен само един медиен скандал - с татуировката на Рахийм Стърлинг. Темата се дъвчеше от английските таблоиди около седмица, но други жълти поводи за коментари така и не се появиха.

Няма провокационни изказвания. Няма скандали, свързани с личния живот. Няма противоречия с треньора, за които уж случайно разбират журналистите. Скучно. Но професионално.

Идеална

турнирна схема

Макар че жребият може да бъде причислен към случайностите, Англия също има заслуга за това, макар че претърпя и критики. Става въпрос за резервния състав, пуснат срещу Белгия, и особено нежеланието за победа, да не кажа - желанието на загуба. Но пък така, докато “червените дяволи” в горната част на схемата се бият на живот и смърт с Бразилия и Франция, англичаните се подсмихват снизходително. Ако използваме пример от клубния футбол, можем да кажем, че по пътя към финала в Шампионската лига тимът на Саутгейт се пада да играе все с отбори от Лига Европа.

Това при цялото уважение към Колумбия, Швеция и Хърватия, разбира се. Това са амбициозни отбори с добри футболисти, но да бъдат разглеждани като претенденти за световната титла, може само в извънредна ситуация, каквато беше отпадането на Германия и второто място на Аржентина в предварителните групи. Освен това да не забравяме, че хърватите играха два пъти поред по 120 минути и продължиха чак след дузпи.

Преди четири години по пътя към световната титла Германия преодоля в плейофите Алжир, Франция, Бразилия и Аржентина. През 2010 г. Испания се справи с Португалия, Парагвай, Германия и Холандия, а още по-рано Италия - с Австралия, Украйна, Германия и Франция. Всичките имаха минимум един съперник по пътя към мача за титлата, който преди началото бе смятан за претендент за първото място. Сега Англия би могла да има такъв съперник едва във финала.

Група с Тунис и Панама, преодолими съперници в плейофите чак до самия край - на Саутгейт му провървя. Но късметът не е достатъчен, ако отборът не е готов да се възползва от благоприятното стечение на обстоятелствата. И треньорът като че ли е направил всичко Англия да е готова. Засега тимът спокойно използва всеки предоставен шанс, което също е нещо ново - обикновено, когато всичко върви гладко, англичаните сами си създават някой проблем. /24chasa.bg