Президентът на САЩ Доналд Тръмп трябва да се срещне с руския си колега Владимир Путин на 16 юли в Хелзинки, за първата голяма среща на върха на четири очи между двамата мъже. Едно ръкостискане, дълго време отклонявано от Белия дом, тъй като можеше да мине за акт на снизходителност към Москва, към която съмненията за намеса в американските избори са твърди. Тази среща е трън в очите на западните съюзници на Вашингтон, които имат основателна причина да се съмняват в симпатиите на Доналд Тръмп към НАТО. Но американският президент вярва в клишето за лидера, който посреща проблемите фронтално и в способността си да убеждава колегите си на четири очи, коментира ливанското издание L'Orient-Le Jour.

Дневният ред на срещата е плаващ: анексията на Крим и проруските бунтовници в източната част на Украйна, разследването за руската намеса в кампанията на САЩ и отравянето на бившия руския шпионин Сергей Скрипал във Великобритания. Иранското присъствие в Сирия би трябвало да има приоритет. Евентуална сделка за Сирия между двете страни ще бъде парадокс. След няколко месеца на интензивни преговори между Русия, Йордания и САЩ, през лятото на 2017 г. беше постигнато споразумение за деескалация в югозападна Сирия. Фронтовите линии бяха замразени съгласно следната география: буферна зона, свободна от иранско присъствие, разширява обхвата си с 5 километра от зоната на контакт между режима и опозицията и на 10 км от йорданската граница и линията на примирие, демаркираща окупираните от Израел Голански възвишения. Доналд Тръмп улучва Владимир Путин в момент, когато единственият успех, постигнат от двете суперсили в ретроспективното им търсене на "пакт" помежду им в Сирия вече е опроверган от настъплението на Дамаск и Москва в провинция Дераа.

На 21 юни, когато се появиха първите съобщения за присъствието на сирийски сили в зоната за прекратяване на огъня, Вашингтон спокойно се позова на "сериозните последици от тези нарушения". Апатия, свързана с информация на Ройтерс от същата седмица: американски екип за свръзка е влязъл в контакт с опозицията в Дераа, което означава, че бунтовниците ще трябва да се справят без американска помощ. Израелски офицер заяви вчера пред вестник "Аарец", че "историята приключи" в Южна Сирия. Той посочва, че руско-американското споразумение този път би могло да бъде по-широко и Съединените щати и Израел да са доволни от пълното завръщане на режима в Юга, при условие, че Кремъл сформира полицията, като филтрира силите про-Асад от нейните ирански или проирански елементи. С други думи, Вашингтон и Москва могат да постигнат съгласие по сирийския въпрос, но само ако е на гърба на Иран.

"Крим срещу Голан"

През последните няколко дни в медиите бяха изказани няколко хипотези за алтернативните разменни монети между Москва и Вашингтон. "Съединените щати биха могли да предложат на руснаците да напуснат територията в източна Сирия срещу обещанието, че иранците ще се оттеглят от тази страна", казва Игор Деланое, зам.-директор на Френско-руската медийна обсерватория. Възможността да се "направи жест" за Крим, срещу хипотетичната добра воля на руснаците да накарат иранците да напуснат, също е последователно спрягана в пресата.

Един такъв "договор" вероятно би означавал да получиш фалшива банкнота от страна на Москва. Русия не разполага със средствата да извършва хирургично сортиране на този етап на объркване между редовните сили и помощните военни части. Шиитските милиции са облечени с униформата на сирийската армия, докато войниците на последната са възприели с течение на войната все по-милиционерски стил, смесвайки конвенционалния камуфлаж с маратонки, дънки и тениска с цивилни мотиви. Иранското присъствие беше по-разпознаваемо в Сирия, но Москва няма права над него. В началото на юни руските сили придружиха 11-а дивизия на сирийската армия, за да "евакуират" Хизбулла от Кусайр. Операцията приключи с оттеглянето за по-малко от 24 часа на сирийските и руските войски. Този епизод вероятно е бил начин за тестване на иранската реакция. Преди всичко той показа, че Техеран е трудно изкореним, или поне че Москва не е склонна да струпа достатъчно военна тежест, за да форсира изхода. Това, което чака Израел в южната част на Сирия, е "плевене": сезонни удари за намаляване на иранската заплаха до поносимо ниво.

"За този президент (Доналд Тръмп) на "сделката", приносът на Русия може да е малък. Няма въпрос, по който Москва наистина има какво да му предложи и няма въпрос, по който Русия наистина може да му попречи. Той създава представата за човек, който за разлика от Обама, може да "контролира" злодеите на този свят, като Ким или Путин", обяснява Татяна Кастуева - Жан, директор на Центъра Русия / Nei към Френския институт за международни отношения. "Самото обявяване на срещата, комуникацията около нея, имиджът на ръкостискането - това са важните неща. Налага се един паралел със срещата на върха с Ким: вероятно ще се излезе с обща декларация за борбата срещу тероризма", казва тя. Но обявяването на срещата вече е само по себе си залог, който се предлага на Владимир Путин и в който не знаем дали отсрещната страна ще участва: руският президент се среща с американския си колега на равна нога. Това е демонстрация на сирийската политика на Тръмп, срещу която не изглежда Москва да има надеждна утешителна награда за американските интереси.

L'Orient-Le Jour, Превод: Петя Михайлова