Още снимки:
test

Проф. Георги Чобанов: Пътят на розата е българската отсечка от Модерния път на коприната

05.07.2018 14.28

Историческият древен път на коприната минава през територията на България. Пътят на розата е българската отсечка от Модерния път на коприната. Това заяви в интервю за БГНЕС икономистът професор Георги Чобанов.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с проф. Чобанов.

БГНЕС: Защо казвате, че Пътят на розата е българската отсечка от Модерния път на коприната?

Проф. Георги Чобанов: Пътят на коприната е древен път по който отпреди 2000 години са се осъществявали търговията, обмена на технологии и култура между двете велики древни цивилизации: Източната (Древен Китай) и Западната (Древна Европа). Наименованието „Път на коприната“ се утвърди в по-ново време и намира своето оправдание в коприната, като една от най-лукративните, най-привлекателните и скъпо струващи стоки, които са предлагали китайските търговци. Всяка страна, която е била част от Пътя коприната е предлагала своя най-атрактивен продукт. За България по традиция, розовото масло е най-лукративния национален продукт. Розата стана национален символ на България, израз на финес, красота и емоционалност. Затова и българската отсечка от Модерния път на коприната е съвсем естествено да бъде наречена Пътя на розата.

Възраждането на идеята за Пътя на коприната стана възможно благодарение на геополитическите промени и разпределение на силите през последните години. Всички виждаме какво става – двете супер сили САЩ и Русия вече имат трети конкурент – Китай, който се възроди в рамките на три последователни етапа – при Мао Цзедун (когато беше ликвидирана бедността и поставени основите на индустрията); при Дън Сяопин, при който се въвеждат елементи на пазарно стопанство; при Си Цзинпин – страната се превръща в мотор на съвременната световна икономика. В този смисъл не е изненада идеята за един нов модерен път на коприната. В този мега проект Китай влага милиарди долари. Идеята е да се създаде по протежението на древния път логистична мрежа с всички изисквания на 21 век. Съвсем наскоро идеята беше представена и в ООН. Инициативата на Китай обаче, не бе приета с особен ентусиазъм от Западна Европа. Имаше изказвания, че Китай прави опит да разцепи Стария континент.

Доколкото познавам китайската политика и философия, те са много далеч от тези дребнави политически сметки. Западна и Северна Европа нямат интерес да се развива Южна и Източна Европа, в това число и България. Страните от Западна Европа непрекъснато се опитват да оказват натиск върху 16-те страни, които участват във форума, на който домакин е София през тази седмица - Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Черна Гора, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения и Република Македония. Целта им е да възпират китайските инвестиции в региона. Забелязвам, че наши политически лидери се поддават на този натиск и с действията си се опитват да отклонят пътя на коприната който исторически минава през територията на България идвайки от Турция, да ни заобиколи. Това вече се случва. Гърците предоставиха пристанището в Пирея на

китайците на концесия. Оттам връзката е Солун-Скопие-Белград – Централна Европа, подминавайки Пловдив и София.

На последната среща на инициативата 16+1 Хърватия сключи договор с Китай и предостави всичките си пристанища да бъдат част от Модерния път на коприната. Вижда се как пътят на коприната ни заобикаля, като изключва Бургас и Варна. Нашето правителство по този въпрос мълчи.

Многократно съм поставял въпроса, какво правим, за да не ни подминава пътя на коприната. Нашият премиер Бойко Борисов направи един лъвски скок като предложи ежегодната среща на 16+1 да бъде в България, но продължава да се мълчи какво ще подпише България на тази среща с Китай Премиерът на Китай Ли Къцян не е турист. Той идва в София, за да подписва споразумения с участниците в срещата, които разбира се е необходимо да бъдат подготвени предварително на експертно ниво.

БГНЕС: Какво да очакваме от инициативата 16+1, какви са ни ползите?

Проф. Георги Чобанов: Не знам какво да очаквам. Ако ние не заявим ясно и категорично нашите намерения и планове за развитие, нищо няма да договорим на тази среща. Не може да очакваме китайците да ни кажат какво да правим. Липсата на информация ме безпокои. Според мен трябва ясно да заявим, че искаме, имаме намерение да построим супермодерна железопътна инфраструктура, и да изградим Бургас и Варна като големи пристанища и модерни логистични центрове. Трябва да направим така, че огромните стокови и парични потоци да минават през България. В Пловдив има вече китайска фирма, която спечели търга за концесия на летището и смята да изгради карго инфраструктура. Регионът може да се оформи като огромен логистичен център – един от най-големите на Балканите.

БГНЕС: Дали очаквате пробив в енергетиката след форума 16+1?

Проф. Георги Чобанов: От срещата нищо не очаквам. Придвижването на енергийните проекти, като например развитието на проекта АЕЦ „Белене“ може става само след много детайлно разработени бизнес планове и технологични анализи изготвени от групи от експерти с привличане на най-добрите специалисти в областта. Без политически натиск. Защото и най-добрата икономическа инициатива може да бъде провалена или да донесе повече загуби от печалби, ако не бъде планирана и осъществена от специалисти.

БГНЕС: Какво допринесе българското председателство за развитието на китайския бизнес в Западните Балкани?

Проф. Георги Чобанов: Китайският бизнес в Западните Балкани се развива независимо от Българското председателство. Големи китайски инвестиции има в Сърбия, например. Според мен като цяло председателството имаше положителни ефекти. Най-доброто, което направихме е поставянето на дневен ред на въпроса за Западните Балкани. /БГНЕС

Днес+

Коментирай статията


Последни от Интервю
09:43
Огнян Златев: Нужно е решение за миграцията и за бюджета на ЕС преди европейските избори
13 юли 2018 г.
16:36
Д-р Елица Димова: Розетата не трябва да се използва като политически символ
05 юли 2018 г.
14:28
Проф. Георги Чобанов: Пътят на розата е българската отсечка от Модерния път на коприната
29 юни 2018 г.
10:06
Осман Октай: Призивът на ислямските терористи „Аллах акбар” вече е превзел кемалистка Турция
24 юни 2018 г.
08:56
Александър Кашъмов: GDPR не следва да бъде механизъм за репресия върху медиите
10 юни 2018 г.
09:18
Проф. Мария Славова: Бъдещето на дигиталната икономика е в образоването на учителите
24 май 2018 г.
08:58
Красимир Вълчев: Грешка е, че подвеждаща задача е в банката с въпроси за зрелостния изпит
08:54
Марин Марковски: Съдът беше тенденциозен по делото Йончева-Борисов
19 май 2018 г.
10:22
Йоханес Хан: Западните Балкани имат европейска перспектива
05 май 2018 г.
13:10
Членството в Еврозоната ще оскъпи живота с 2-3 стотинки
03 май 2018 г.
09:24
Таско Ерменков: Държавата трябва да бъде водеща при изграждането на АЕЦ „Белене“
01 май 2018 г.
15:13
Доц. Атанас Шопов: Априлското въстание ни направи политически субект на европейската карта
24 март 2018 г.
17:18
Явор Алексиев: В челото сме по емигрантски пари, но много млади не учат и не работят
08 март 2018 г.
08:32
Рашид бин Али ал Хатър: Катар е на първо място в света по износ на втечнен природен газ и се интерес
02 март 2018 г.
18:44
Цар Симеон II: В Борда на старейшините съм, много врати са отворени пред мен, но нямам никакви задач
01 февруари 2018 г.
09:55
Кирил Добрев: ПЕС не е секта и ще разбере позицията ни за Истанбулската конвенция
17 декември 2017 г.
16:50
Доц. Красимира Александрова: Нашата кауза е да запазим книжовността и духовността на българската дър
13 декември 2017 г.
11:57
Стратегията на „БДЖ-Товарни превози” ЕООД е в синхрон с глобалните тенденции
03 декември 2017 г.
11:07
Кубрат Пулев: На една нация ако й вземеш идолите, символите, нищо не става от нея
20 ноември 2017 г.
18:38
Румен Радев: Може да съм генерал, но не харесвам войнствената реторика
09 ноември 2017 г.
10:37
Жоро Спасов подготвя изложба
28 септември 2017 г.
09:41
Петър Кънев: Бизнесът да не реже клона на доходите - вече няма кой да работи за 300 евро
23 септември 2017 г.
11:16
Звездин Бесарабов: Думата "антиматерия" лети из пространството
14 септември 2017 г.
09:41
За да спрем неграмотността, децата на 4 години трябва да са в детската градина
08 септември 2017 г.
09:47
Посланик Марян Гьорчев: Много бързо трябва да построим Коридор №8

Най-четени от Интервю

Избор на редактора