Европа е разделена географски и политически от кризите, свързани с еврото и бежанците, които се изостриха през последните два месеца.

Германският канцлер Ангела Меркел предупреди, че бъдещето на Европейския съюз зависи от това дали ще може да намери отговори на въпроса за мигрантите.

Колкото и да е труден този въпрос, миграцията е всъщност само един от елементите на изключително сложното предизвикателство, пред което е изправен ЕС - разделен от много проблеми през последното десетилетие, които очевидно се задълбочават. Бъдещето на европейския проект зависи не само от това дали ЕС ще може да се справи ефективно с бежанците в Средиземно море, но и дали ще може да намери начин за сближаване по различните концепции за това какво би трябвало да представлява Европа.

Тя е разделена географски и политически от кризите, свързани с еврото и бежанците, които се изостриха през последните два месеца. За всеки от тези въпроси държавите-членки на ЕС са формирали различни коалиции. Например, докато Гърция и Италия са против Германия във връзка с кризата в Европа, тези три държави са на една и съща позиция по миграционния спор.

Има наличие на три противоположни визии.

Първата е идеята на Меркел за "конкурентна" Европа. Под нейно ръководство от началото на кризата с еврото през 2010 г. ЕС засили инструментите за пазарна дисциплина на държавите-членки.

В името на тази идея за конкурентоспособна Европа, по настояване на Германия, бяха въведени политики на строги икономии в държавите-длъжници от еврозоната. С други думи, въпреки че е следвана от проевропейска реторика и включва допълнителна интеграция, в основата си това е неолиберална визия.

Втората визия е идеята на френския президент Еманюел Макрон за "Европа, която защитава". Макрон предлага Европейски съюз, в който ще има по-голяма солидарност между гражданите и между държавите-членки. По същество това ще означава по-голяма преразпределение и споделяне на рисковете в еврозоната, т.е. създаване на "трансферен съюз", от което се страхуват Германия и други страни кредитори.

Това е в основата си лявоцентристка визия за Европа, въпреки че поради структурните реформи във Франция, с които Макрон се опитва да спечели доверието на Берлин, той цели да представи себе си като неолиберал.

Третата визия е идеята на унгарския премиер Виктор Орбан за "християнска" Европа на суверенни държави. Неговата визия започна да си проправя път като отговор на опитите на Германия да принуди държавите-членки на ЕС да приемат задължителни квоти на мигрантите, но след това се превърна в една по-широка критика на европейския проект.

Орбан определя себе си като "нелиберален демократ", като противник на идеята за „недемократичен либерализъм“ в ЕС. Неговата визия се споделя не само от управляващата партия в Полша - Право и справедливост, но и от някои други десни партии в държавите-членки на ЕС.

И центристите и популистите виждат фундаментална борба между либерализма и нелиберализма. В същината си тя е много усложнена, което се потвърждава от факта, че въпреки обществените различия по въпроса за миграцията, "либералните" християндемократи на Меркел и "нелибералната" партия Фидес на Орбан са част от една и съща група в Европейския парламент - дясноцентристката Европейска народна партия.

И въпреки това, разликите между трите визии са реални. Когато през май в Аахен Макрон получи наградата "Карл Велики" той засили натиска върху Меркел, която не реагира на призива му за реформа в еврозоната.

„В Германия не може да има вечен фетиш към бюджетния и търговския излишък, защото те се реализират за сметка на другите неща“, заяви Макрон.

След като чу тези думи, Меркел заяви, че ще намери общ език, въпреки съществуващите различия. "Това е магията на Европа", каза тя.

Орбан обаче веднага оцени идеята за по-интегрирана Европа като "кошмар".

Преди две седмици Меркел най-накрая отговори на Макрон и се съгласи на малък "фискален капацитет" на Еврозоната, като част от дългоочаквания опит за рестартиране на френско-германските отношения в ролята на двигател на ЕС.

Нейната декларация от Мезеберг обаче повече е оценена като разочарование, тъй като отстъпките, които прави Меркел няма да имат голям принос върху устойчивостта на единната валута. Дори и тези отстъпки да не бъдат приети от другите държави от Северна Европа, което няма да бъде изненада, все пак е важно и това, че визията на Макрон има много противници и в самата Германия.

Съществува опасност противоречието между трите визии да направи ЕС по-дисфункционален и да засили критиките към него. Новото италианско коалиционно правителство на Движение 5 звезди и дясната партия Лига миналата седмица изрази голямо разочарование от липсата на напредък по отношение на миграционните въпроси, така че отказа да се подпише под заключителния документ на Европейския съвет. „Ние не сме се разбирали за нищо, докато не разберем всичко“, каза италианският представител.

Италия, подобно на Гърция, която преди няколко години бе приета за център на кризата с еврото, сега, поради кризата с бежанците, може да се превърне в ключов играч относно трите визии.

Различни части от италианското общество проявяват симпатии към всяка от трите визии.

Мнозинството от представителите на италианския дясноцентристки спектър, които винаги са подкрепяли европейската интеграция и въвеждането на финансова дисциплина, подкрепят визията на Меркел за конкурентоспособна Европа. Италианските партии от левия център подкрепят визията на Макрон за "Европа, която защитава", докато в същото време Лига до голяма степен подкрепя антимигрантската визия на Орбан.

Всяка от визиите е отговор на укрепването на евроскептицизма в различни части на континента и е опит за сближаване на ЕС с гражданите. Това, което е необходимо да се направи, за да се намали евроскептицизмът в Южна Европа, ще го засили в Северна Европа и обратно. По същия начин това, което ще намали евроскептицизмът в Източна Европа, ще го засили в Западна Европа и обратно.

Въпросът е дали има изход от такава патова ситуация. /БГНЕС

„Гардиън“