Солун - домакин на четиристранна балканска среща
Избрано 04.07.2018 13:30
На 4 юли в Солун ще се проведе четвъртата четиристранна среща на премиерите на България, Гърция, Румъния и президента на Сърбия, предаде репортер на БГНЕС.
Идеята за създаване на Съвет за сътрудничество между четирите страни се зароди миналата година в навечерието на Българското председателство на Съвета на ЕС. Основната цел на формата е да съдейства за развитието на инфраструктурата на Балканите, а не само в тези четири страни, от които три са членки на Европейския съюз – България, Гърция и Румъния, а една е кандидатка – Сърбия.
Варна - това не е нова Вишеградска четворка
Всички започна на 3 октомври 2017 г. в Евксиноград, където премиерът Бойко Борисов бе домакин на гръцкия и румънския премиери Алексис Ципрас и Михай Тудосе, както и на сръбския президент Александър Вучич.
След приключване на преговорите българският премиер обяви, че „на Балканите сме се разбрали да няма велики, а всички да сме равни. Тук на този регион трябва да има мир и просперитет“. Тъй като на София й предстоеше да поеме за пръв път кормилото на ЕС от 1 януари 2018 г., Борисов декларира, че нашата цел е да помогнем на ЕС да не разглежда нашия регион като източник на проблеми. Българският премиер, както и неговите гръцки и румънски колеги, изразиха подкрепата си за еврочленството на Сърбия, което според тях е нещо естествено, защото „между нас не може са стои страна, която не е част от Евросъюза“.
Конкретните инициативи бяха озвучени от гръцкия премиер Ципрас, чиято страна не е само най-дългогодишния член на европейското семейство, но и с най-голям и успешен опит при усвояването на европари за големи проекти. Гръцкият министър-председател акцентира върху сътрудничеството на четирите държави в енергетиката, транспорта и управлението на кризи в сферата на сигурността.
„Ако мащабните проекти, за които говорим, се реализират, това ще промени хоризонта и ще даде друг размах на нашия регион“, добави Ципрас. В изказването си той наблегна и на двете най-важни връзки, от негова гледна точка, които ще превърнат страната му в своеобразен транспортен център на Балканите, въпреки че тя е разположена в южната периферия на периферията на Европа – Балканите. Това са коридорите Солун-Белград и Солун-Русе с продължение към Букурещ.
В края на съвместната пресконференция българският домакин подчерта, срещата във Варна не е началото на нова Вишеградска четворка. Домакин на следващата среща беше Белград.
Белград – „сърцето на Европа“
Темите от черноморската ни столица бяха продължени в дунавската столица на Сърбия на 9 декември 2017 г. Срещата беше белязана от изказване направено от турския президент Реджеп Тайип Ердоган дни преди нейното провеждане, в което той призова за ревизия на Лозанския мирен договор, определил границите на неговата страна с Гърция и България. В този контекст гръцкият премиер Алексис Ципрас подчерта, че "не трябва да има етническа изолация, не трябва да се връщаме към едни времена на разделение. Това ще е пагубно за Европа. Само с уважение на международните закони, включително на Лозанското споразумение, което е крайъгълен камък за нашия регион“.
Атина приветства и идеята за среща ЕС-Западни Балкани през май в София, заявявайки, че „българското председателство ще бъде балканско“.
На форума бяха обсъдени и възможностите за енергийна диверсификация, включително изграждането на терминал за втечнен газ в Александруполис, за да може този пристанищен град на Егейско море да се превърне в своеобразен хъб. Терминалът ще бъде свързан с България чрез интерконектор и от там през нашата газотранспортна мрежа „синьото гориво“ ще може да постъпва и в Сърбия.
Форумът не мина и без еврореверански към сръбските домакини. Най-ларж на комплименти бе българският премиер Борисов, който заяви, че „Сърбия винаги е била неразделна част от Европа и е в сърцето на Европа“.
Конкретният резултат от срещата бе подписаният от министрите на транспорта на Сърбия и България Меморандум за намаляване на международните тарифи за роуминг услугите.
Четиримата лидери се разбраха следващата среща да е през април в Букурещ.
Букурещ – искаме пристанища и инфраструктура
На 24 април 2018 г. в румънската столица Борисов, Ципрас, Вучич и новата министър-председателка на Румъния Виорика Дънчила разговаряха за магистралата Темишоара-Белград, магистралата от Сърбия към България и Македония, модернизирането на железопътната свързаност между четирите страни, укрепване на дигиталната структура, енергийното и газово свързване.
Лидерите решиха да се формират работни групи на министрите на транспорта и съобщенията на четирите страни, които да финализират проектите преди срещата от формата 16+1 през юли в София.
„Това, че срещите ни продължават да се провеждат, е една добра новина. Ние нямаме намерение да излизаме с декларации, ние искаме инфраструктура, пристанища, искаме да напреднем“, каза премиерът Борисов.
Гръцкият, както и румънският премиер Виорика Дънчила, оцениха високо постигнатото по време на Българското председателство на Съвета на ЕС. Те откроиха приоритета Западни Балкани и потвърдиха подкрепата си за процеса на евроинтеграция на страните от региона.
Президентът Александър Вучич благодари за ангажираността към Западните Балкани и конкретно към Сърбия и подчерта готовността и на четирите страни от Съвета за ускоряване на реализацията на инфраструктурните проекти. /БГНЕС
Идеята за създаване на Съвет за сътрудничество между четирите страни се зароди миналата година в навечерието на Българското председателство на Съвета на ЕС. Основната цел на формата е да съдейства за развитието на инфраструктурата на Балканите, а не само в тези четири страни, от които три са членки на Европейския съюз – България, Гърция и Румъния, а една е кандидатка – Сърбия.
Варна - това не е нова Вишеградска четворка
Всички започна на 3 октомври 2017 г. в Евксиноград, където премиерът Бойко Борисов бе домакин на гръцкия и румънския премиери Алексис Ципрас и Михай Тудосе, както и на сръбския президент Александър Вучич.
След приключване на преговорите българският премиер обяви, че „на Балканите сме се разбрали да няма велики, а всички да сме равни. Тук на този регион трябва да има мир и просперитет“. Тъй като на София й предстоеше да поеме за пръв път кормилото на ЕС от 1 януари 2018 г., Борисов декларира, че нашата цел е да помогнем на ЕС да не разглежда нашия регион като източник на проблеми. Българският премиер, както и неговите гръцки и румънски колеги, изразиха подкрепата си за еврочленството на Сърбия, което според тях е нещо естествено, защото „между нас не може са стои страна, която не е част от Евросъюза“.
Конкретните инициативи бяха озвучени от гръцкия премиер Ципрас, чиято страна не е само най-дългогодишния член на европейското семейство, но и с най-голям и успешен опит при усвояването на европари за големи проекти. Гръцкият министър-председател акцентира върху сътрудничеството на четирите държави в енергетиката, транспорта и управлението на кризи в сферата на сигурността.
„Ако мащабните проекти, за които говорим, се реализират, това ще промени хоризонта и ще даде друг размах на нашия регион“, добави Ципрас. В изказването си той наблегна и на двете най-важни връзки, от негова гледна точка, които ще превърнат страната му в своеобразен транспортен център на Балканите, въпреки че тя е разположена в южната периферия на периферията на Европа – Балканите. Това са коридорите Солун-Белград и Солун-Русе с продължение към Букурещ.
В края на съвместната пресконференция българският домакин подчерта, срещата във Варна не е началото на нова Вишеградска четворка. Домакин на следващата среща беше Белград.
Белград – „сърцето на Европа“
Темите от черноморската ни столица бяха продължени в дунавската столица на Сърбия на 9 декември 2017 г. Срещата беше белязана от изказване направено от турския президент Реджеп Тайип Ердоган дни преди нейното провеждане, в което той призова за ревизия на Лозанския мирен договор, определил границите на неговата страна с Гърция и България. В този контекст гръцкият премиер Алексис Ципрас подчерта, че "не трябва да има етническа изолация, не трябва да се връщаме към едни времена на разделение. Това ще е пагубно за Европа. Само с уважение на международните закони, включително на Лозанското споразумение, което е крайъгълен камък за нашия регион“.
Атина приветства и идеята за среща ЕС-Западни Балкани през май в София, заявявайки, че „българското председателство ще бъде балканско“.
На форума бяха обсъдени и възможностите за енергийна диверсификация, включително изграждането на терминал за втечнен газ в Александруполис, за да може този пристанищен град на Егейско море да се превърне в своеобразен хъб. Терминалът ще бъде свързан с България чрез интерконектор и от там през нашата газотранспортна мрежа „синьото гориво“ ще може да постъпва и в Сърбия.
Форумът не мина и без еврореверански към сръбските домакини. Най-ларж на комплименти бе българският премиер Борисов, който заяви, че „Сърбия винаги е била неразделна част от Европа и е в сърцето на Европа“.
Конкретният резултат от срещата бе подписаният от министрите на транспорта на Сърбия и България Меморандум за намаляване на международните тарифи за роуминг услугите.
Четиримата лидери се разбраха следващата среща да е през април в Букурещ.
Букурещ – искаме пристанища и инфраструктура
На 24 април 2018 г. в румънската столица Борисов, Ципрас, Вучич и новата министър-председателка на Румъния Виорика Дънчила разговаряха за магистралата Темишоара-Белград, магистралата от Сърбия към България и Македония, модернизирането на железопътната свързаност между четирите страни, укрепване на дигиталната структура, енергийното и газово свързване.
Лидерите решиха да се формират работни групи на министрите на транспорта и съобщенията на четирите страни, които да финализират проектите преди срещата от формата 16+1 през юли в София.
„Това, че срещите ни продължават да се провеждат, е една добра новина. Ние нямаме намерение да излизаме с декларации, ние искаме инфраструктура, пристанища, искаме да напреднем“, каза премиерът Борисов.
Гръцкият, както и румънският премиер Виорика Дънчила, оцениха високо постигнатото по време на Българското председателство на Съвета на ЕС. Те откроиха приоритета Западни Балкани и потвърдиха подкрепата си за процеса на евроинтеграция на страните от региона.
Президентът Александър Вучич благодари за ангажираността към Западните Балкани и конкретно към Сърбия и подчерта готовността и на четирите страни от Съвета за ускоряване на реализацията на инфраструктурните проекти. /БГНЕС
CHF | 1 | 2.00269 |
GBP | 1 | 2.28725 |
RON | 10 | 3.9325 |
TRY | 100 | 5.59629 |
USD | 1 | 1.80911 |
Последни новини
- 21:31 Пеканов закова Радан Кънев: В последните 9 месеца няма нито един транш от Плана за възстановяване
- 21:24 Хороскоп за петък, 29 март 2024 г.
- 19:33 Предлагат агресията да стане основно престъпление срещу мира в Наказателния кодекс
- 19:23 Латвийският външен министър подава оставка, искат да разследват разходите за пътуванията му
- 19:14 14-годишното момче с тротинетка е с опасност за живота след сблъсък с кола в Русе
- 19:06 Boeing увеличава производството на дронове
- 18:57 Андролова: ПП на всяка цена искаха енергетиката, защото имат недовършени схеми
- 18:46 Защо котките имат плешиви петна пред ушите?