Получи ли Македония дата за начало на преговори с Европейския съюз? Получи ли Македония покана за влизане в НАТО? Получи ли Македония решение на наложения спор с Гърция за името на своята държава?

Подобни въпроси интензивно изпълват ежедневието на македонските граждани през последните десетина дни, докато същевременно политиците се опитват да доведат до нивото на съзнанието, че имат привилегията да живеят в историческо време на "смели решения" за отказване от миналото и днешния ден в името на бъдещето. При това като свой принос /или жертва/ за нашето щастливо бъдеще предлагат своите кариери... Но въпреки предложените "жертви", конкретни аргументи и факти в отговор на историческите въпроси, които са наложени на македонските граждани, не идват.

Всъщност, всеки отговор повдига нивото на предпазливост от капана, който може би се крие в него, като сценария с доброто и лошото ченге. Това е онзи сценарий, в който за да се изясни главният герой или да постъпи така, както е предвидено, първо е заплашван от лошото ченге, за да може след това доброто да му предложи изход от ситуацията. Тактиката може да се провежда и обратно. Първо, доброто предлага брегове, долини и европейски фондове, а лошото обтяга ситуацията, в зависимост от реакцията на главния герой, който всъщност не е и толкова главен.

На македонския гражданин, на който е дадена "честта" да взима исторически решения, продължава да не му е ясно как да преживее

условната дата за начало на преговори с ЕС през юни идната година, когато един ден преди това /преди заключенията на Съвета на министрите на ЕС/ той бе убеждаван, че щом е подписан договорът с Гърция, вече сме в ЕС. Не му е ясно също къде е Македония на картата на НАТО, докато премиерът Заев и генералният секретар на НАТО Столтенберг усмихнато показват празното пространство на картата зад тях. Че Македония е вмъкната в сценария на "доброто и лошото ченге" сериозно навежда към съмнение и ролята на Гърция в цялата игра. Такъв обрат от главен виновник в историята на Македония за нейните аспирации към ЕС и НАТО, който поставяше вета и блокади на всяко вдишване, в поддръжник за получаването на виза в евроатлантическите интеграции е твърде наивно дори за сапунен сериал. Някои може би ще кажат, че обратът не се случва изведнъж, че след 27 години на показване на сила и абсурдна суета за сметка на Македония, след Преспанския договор и приемането на всички нейни искания, Гърция е завършила своята част от договора. Сега е време тя да бъде добрият полицай, а ролята на въдворяващи дисциплина да поемат по-големите играчи.

В най-новия /но не и последен/ епизод от сагата "Македония на пътя към ЕС и НАТО" вече други поставят условията. Условната дата за начало на преговорите с почти шифрираното заключение на формулировката "Съветът се съгласи да отговори позитивно на напредъка и да проправи път към отваряне на преговори през юни 2019 г." сочи, че съгласието за промяна на името на държавата с Преспанския договор и приемането на всички условия на Гърция, все пак, не са били достатъчни и не са били единственото условие.

Съмнения в реформаторските, а всъщност в държавотворните капацитети на управляващите в Македония този път са изразили Франция, Холандия и Дания. Дори подкрепата на преди възпрепятстващата Македония на пътя към ЕС Гърция, а и на България /с която също така Македония подписа асиметричен договор за приятелство/ не е била достатъчна, за да спадне скептицизмът на основателите на ЕС по отношение на капацитета на Македония /и със сменено име/ да получи шанс да влезе в техния клуб.

Накрая, все пак, бе получена някаква условна дата за начало на преговорите. Тоест, както го тълкува правителството, Македония вече е получила дата за начало на преговорите, която все пак може да пропадне, ако не бъдат изпълнени /неопределените/ реформи в съдебната система, системата на сигурността, не бъдат завършени определени съдебни процеси и не бъде изпълнен Преспанският договор. Наистина правителството се държи сякаш е завършена работата по изпълнението на договора от Преспа, макар да изисква референдум, а исканите реформи сякаш са съпътстващи детайли. Опозицията и другите критици на Преспанския договор от друга страна настояват, че условната дата за начало на преговори е всъщност липса на дата. И преди официални и неофициални представители на ЕС в стила на доброто и лошото ченге даваха изявления в подкрепа, а след това на критика на политиката и реформаторските капацитети на Република Македония, в които винаги подтекстът е бил "решаване на спора за името".

Онова, което сега озадачава македонската общественост, е защо след изпълнението на ключовото условие - промяна на името на държавата /и всичко, което това решение влече след себе си/ Македония не е безусловно наградена с дата за начало на преговори с ЕС, както бе убеждавана от своя политически елит. Работи ли се по нов сценарий /защото предишният очевидно завърши без "хепи енд"/ за окончателно разнебитване на Македония до територия без история, на която ресурсите ще бъдат използвани без никакво одобрение или търсене на сметка? Отговорите набързо се пишат от майсторите по увъртания, докато сценаристите не получат инструкции според някои нови геостратегии... А Македония не знае как да отговори нито на добрия, нито на лошия полицай - дали има дата за преговори с ЕС, дали е влязла в НАТО и дали трябва да се отзовава на конституционното си име... Сагата продължава, а "полицаите" на ЕС променят ролите си от добър в лош и обратното!

Ясминка Павловска, в. "Нова Македония" /БТА