Въпреки западните санкции и волатилността на цената на петрола, Русия в момента стои на много по-здрави икономически фундаменти, отколкото повечето от критиците ? можеха да си представят само преди няколко години. Но докато благоразумните фискални и парични политики поставиха основите на дългосрочен устойчив растеж, правителството трябва да удържи на изкушението за краткосрочни стимули.

Нека вземем предвид целта за икономическо развитие. Политическите лидери имат интерес в постигането му възможно най-бързо, но политиките, нужни за осигуряване на дългосрочен устойчив растеж ще се отплатят след дълго време. Все пак политиците и благоразумният курс на поведение рядко са със синхронизирани часовници.

Видяхме това от първо лице, когато съветвахме първото постсъветско руско правителство за макроикономичеките ? политики в началото на 90-те години на миналия век. По онова време имаше разгорещен дебат дали приоритетът трябва да бъде контролиране на инфлацията, или обръщането на острия срив в производството. Към края на бурното десетилетие на всички бе вече ясно, че монетарната и фискална стабилност са задължителни условия за завръщането на икономическия растеж.

Днес забелязваме подобно напрежение. Във време, в което руската икономика се изправя пред подобни предизвикателства, президентът Владимир Путин, който си осигури още един шестгодишен мандат през март, иска да постигне годишен растеж, който да надминава средния за глобалната икономика.

За критиците му тази цел със сигурност изглежда нереална. Но, за разлика от през 90-те, днешното руско правителство вече е постигнало макроикономическа стабилност. Последното десетилетие на миналия век бе клеветнически определено като загубено за Русия. Но се оказва, че стъпките, предприети тогава, поставиха основите, върху които съвременната икономика може да се развие - стига да бъдат предприети правилните политики.

Русия успя да постигне макроикономическа стабилност в последните години без светът да забележи. Нещо повече, тя го направи въпреки - или може би заради - двата шока от 2014 г.: колапса на цените на петрола и въвеждането на санкции от западните страни като отговор на действията на Кремъл в Крим и Източна Украйна.

Русия дължи своята икономическа издържливост главно на независимата си централна банка и консервативна фискална политика. Запазвайки подхода си към монетарната политика, който бе широко възприет в развитите икономики през 70-те години, Централната банка на Русия се стремеше към определянето на целта за инфлацията, осланяйки се на позитивни реални лихвени проценти и свободно плаващи обменни курсове.

В крайна сметка успешната стабилизация на Русия зарови (в наша полза) агументите от 90-те години за сравнителното значение на монетарните и немонетарните причини за инфлацията. Под управлението на гуверньора Елвира Набуилина, ЦБР запази строга монетарна политика и постигна годишна инфлация под официалната цел от 4%. Трябва да се припомни, че когато ЦБР за първи път постави цел от 4% преди няколко години, много участниците в пазарите я определиха като фантазия.

В същото време руското правителство успя да изпълни сравнимо значима - и толкова болезнена - фискална корекция. На няколко случая преди 2014 г. Русия запази годишните си бюджетни дефицити, дори и с цена на петрола над 100 долара за барел. Но оттогава Кремъл замени небрежното си поведение с такова, което приема, че в дългосрочен план цената на петрола ще бъде около 40 долара за барел. Като резултат публичните финанси на Русия са на много по-устойчиви фундаменти, отколкото през последните години.

Затягането дойде основно под формата на ограничения в харчовете в комбинация със засилени мерки срещу неплащането на данъци в "сивата" икономика, вместо с повишаването на налозите. Нещо повече, бюджетът се възползва от допълнителните средства от скока на петрола до почти двойно от заложената цел от 40 долара. Допълнителните средства бяха отделени във фонд "за черни дни", следвайки обновена версия на фискалните правила, въведени първо от тогавашния министър на финансите Алексей Кудрин в началото на хилядолетието.

След изборите през март, Путин назначи Кудрин като председател на Сметната палата - позиция, която Кудрин може да използва, за да упражнява истинско влияние върху фискалната политика.

И сега, с брилятна иновация, правителството обнови неговите правила, за да намали корелацията между обменния курс на рублата и цената на петрола. Това, което звучи като суха процедурна поправка, всъщност е жизненоважна за освобождаване на икономиката от твърде високата ? зависимост от петрола и газа, както и за ускоряването на диверсификацията ?.

Преди промяната на това правило, Русия постоянно бе заплашена от т. нар. "Холандска болест", наречена на развитието в Холандия след откриването на природен газ през 60-те години. Когато една страна стане твърде зависима от петрол или друг природен ресурс, валутата ? поскъпва, когато световната цена на дадения ресурс се повиши. Това намалява конкурентноспособността на други сектори, които се състезават с компании от други държави. Сега обменният курс на рублата ще остане доста по-стабилен при волатилност на цената на петрола, а другите ? сектори - като земеделието, производството на химикали, ядрено инженерство, космически технологии и военно оборудване - ще бъде по-конкурентноспособно.

В замяна, това ще стимулира инвестициите, които са единственият начин икономиката на Русия да расте устойчиво в сегашната ситуция на достигнат капацитет и почти пълна заетост.

Привидно силният пазар на труда отразява една фундаментална демографска слабост, която заплашва растежа на Русия. Въпреки че населението на страната се стабилизира през сегашното десетилетие след острите спадове през последните две, броят на хората в работоспособна възраст намалява с по един процент на година.

Макроикономическата стабилизация на Русия позволи реален ръст на брутния вътрешен продукт с 1,5% през миналата година след две години на рецесия заради шока през 2014 г.

Но въпреки това демографските ограничения и намалелия темп на инвестиции от едва малко над 20% от БВП означава, че икономиката може и да няма потенциал да расте много по-бързо. Това показват и официалните прогнози, според които растежът тази година няма да надмине 2%, сравнено с 3-4% растеж на световната икономика.

Това ни отвежда обратно до стария спор между икономическите стремежи и фактите. Ползите от макроикономическата въздържаност не могат да бъдат оспорени. Но и Путин не може да игнорира политическата нужда от по-бърз ръст, вземайки предвид спада на жизнения стандарт на руснаците след рецесията. Въпреки че сега той намалява, делът на живеещите в бедност не се е върнал до постсъветското дъно, записано през 2013 г.

При такива условия, правителствата винаги ще са изкушени да направят спринт към растежа, стимулирайки потреблението. В случая на Русия обаче това ще противоречи на дългосрочната стратегия за създаването на стабилни макроикономически условия за по-високи инвестиции и устойчив растеж.

Нещо повече, публичният дълг на Русия е едва 14% от БВП. Затова страната има място за фискални маневри, което би накарало и далеч по-богати държави да завиждат. Но руснаците трябва да знаят опасностите, ако поемат в тази посока. Те само трябва да си припомнят края на съветския период, когато няколко поредни опита за подхранвани с дълг стимули не успяха да произвеждат устойчив растеж и модернизация. Всъщност, последният опит под ръководството на Михаил Горбачов ускори само едно: колапс на СССР.

Фискалните стимули най-вероятно няма да се окажат по-ефективни днес, отколкото тогава. Вземайки предвид демографската ситуация и инвестиционните ограничения, те най-вероятно ще създадат единствено инфлация, повишаване на обменния курс и влошаване на търговските баланси. Прегряване на икономика в такава ситуация е твърде лесно за прогнозиране.

Единственият истински път на Русия към по-висок растеж е запазването на същите макроикономическите политики, които осигуриха ценова стабилност в последните години. Инвестициите са възпирани от високите лихвени проценти (почти 5%). Но те няма да намалеят, освен ако ЦБР не продължи да натиска надолу инфлацията.

Безразсъдни стимули няма да успеят и да облекчат ефектите от западните санкции. Всъщност, въпреки че те създават несигурност и подкопават увереността на инвеститорите, те може и да натискат Русия в правилната посока икономически.

С други думи, санкциите карат руското правителство да прави това, което така или иначе трябваше да прави по принцип: да подобри инвестиционния климат, да повиши ефективността и да се заеме сериозно с диверсифицирането на икономиката.

*Бриджит Гренвил е професор по международна икономика и икономически политик в School of Business and Management, Queen Mary, University of London и бивш икономически съветник в руското Министерство на финансите.

Владимир Мау е ректор на Руската президентска академия по национална икономика и публична администрация.

Материалът е публикуван в Project Syndicate. Преводът е на Money.bg.