Как спътниците се използват за проследяване, в кои области е подходящо да се занимаваме със земеделие, как по-добре да "дишаме", как с помощта на дистанционно наблюдение може да се определи местоположението на пожари и каква друга информация от космоса оказва влияние върху ежедневието ни, без дори да предполагаме за това, разказва красноярският учен Егор Задреев.

Когато погледнем в орбита към космоса - виждаме звезди. Когато погледнем в орбита към Земята - виждаме нашата планета. Целият въпрос и целият проблем са в това как да гледаме Земята. Ако я погледнем като обикновен човек, ще видим очертанията на моретата, океаните, континентите. Но ние ще я видим в много тесен диапазон, като цяло от 300 до 700 нанометра различава човешкото око. А спътникът може да вижда във всякакъв спектрален диапазон. Освен това, може да изреже всякаква част от спектралния диапазон. Тогава този фрагмент може да бъде обработен и по някакъв начин тази информация може да бъде използвана.

Това е целият принцип на дистанционното наблюдение: използваме "погледа", който спътникът хвърля върху нашата Земя, след това обработваме тази картина и получаваме важната за нас информация.

Вторият плюс е, че спътникът лети непрекъснато. Всичко, случващо се на земята, което той заснема, го прави в динамика. Най-простият пример: наблюдаваме как расте дадена растителност. Ако погледнем в този спектрален диапазон, в който се осъществява процесът на фотосинтезата, можем лесно да кажем: "Това растение активно расте". За да са зелени листата им, те абсорбират тази част от спектъра, която е необходима за фотосинтезата. Затова, съответно, ние няма да го видим от спътника. Щом листата престанат да растат, тогава тази светлина няма да се абсорбира и ние ще ги видим. Затова е много лесно да проследим през годината как Земята отначало цъфти вследствие на климатичните промени и времето и след това увяхва. И в общи линии, ние за първи път от появата на спътниците започнахме да гледаме Земята като едно цяло. Видяхме "зелената вълна" - как се разпространява от юг на север по време на настъпването на лятото, а след това, обратно, си отива.

С темпа на промяна на този зелен цвят (казано опростено) можем да оценим колко ефективно фотосинтезират нашите растения. Значи, можем да изчислим колко бързо се формира новата биомаса. Например, с тези данни вече можем да оценим всичко, което се произвежда на планетата Земя. Можем да го правим от година до година и да видим как изменението на климата засяга този процес. И още повече сега , когато спътниците започнаха да виждат с по-висока резолюция ... Сега големината на пикселите се приближава до десетки и стотици метри, което означава, че всеки земеделски производител може на всяка от своите ниви да има няколко точки, които да показват как се развива реколтата в конкретния участък. /БГНЕС