Без спешни мерки 40 г. догонваме западноевропейските заплати

България 26.06.2018 17:36

Ако не бъдат взети спешни мерки, 40 години ще са ни нужни, за да догоним равнището на западноевропейските заплати. За това предупреди президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов. Според него социалните дисбаланси са в състояние да нанесат огромни щети на Европейския съюза.

По време на пресконференция, посветена на общите действия на Алианса за повишаване на заплатите стана ясно, че 85 % от всички трудещи се по света казват, че минималната работна заплата не е достатъчна. България е сред страните с най-ниски минимални заплати, по-малки отколкото в някои градове на Китай. Това каза Лука Визентини, секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите по време на

Визентини настоя, че е необходимо да бъдат повишени заплатите, така че те да могат да бъдат средство за оцеляване на хората.

"Има активни правителства, които се грижат за народа си и помагат в разговорите с работодателите да увеличават заплатите", коментира Лука Визентини. Той бе категоричен, че конвергенцията на уеднаквяването на заплатите е един лакмусов тест за социалния стълб на Европа и че минималните работни заплати не закриват работни места, а създават нови такива.

Така заплащането в източноевропейските държави продължава да е 25% - 30% от заплащането в германската индустрия. Като негативен феномен следствие липсата на конвергенция в заплащането между Западна и Източна Европа и Северна и Южна е изтичането на мозъци.

Лука Визентини бе категоричен, че повишаването на минималната работна заплата не е достатъчно. По думите му е необходимо да се създадат институции за ефективно колективно трудово договаряне.

"Средната прослойка трябва да бъде подкрепена - там трябва да бъдат увеличени заплатите - националните правителства са единствените които могат да помогнат на социалните партньори да изградят истински индустриални отношения и да спомогнат за решаването на задачата", заяви Лука Визентини.

Ключовият въпрос, който постави президентът на КНСБ Пламен Димитров, е разделението в заплащането за положен един и същи труд в Европа. Така у нас средната работна заплата е 242 евро и то преди приспадането на данъците, докато в Дания е 5 091 евро. Когато минем през изчистването на данъчните различия и като отчетем ценовите различия, тази разлика спада на три пъти.

Погледнато през паритетна способност у нас, 46% е компенсацията за един час положен труд. "Получаваме по-малко, отколкото произвеждаме", категоричен бе Пламен Димитров. По думите му като дял от БВП компенсацията за положения труд расте от 37% на 43%, но все още е далеч от средните нива в Западна Европа. Като цел в следващите години, която е и психологическа граница за по-справедливо преразпределение на изработеното като БВП, е достигане на 60% компенсацията на един час положен труд.

Заместник-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова отчете, че българското председателство има успех в социалната сфера и визира приключените досиета, свързани с командированите работници, директивата за съвместяване на личния и професионален живот, възможностите за мобилност и прехвърляне на права. Тя отчете, че през последните години в България ръстът на минималната работна заплата е 43%, а на средната работна заплата - 12%. /news.bg