Всички страни носят отговорност – както самите медии, които предоставят новините, така и хората, които са техни потребители. Медиите трябва да търсят по-строга отговорност, когато се разпространяват фалшиви новини.

Пострадалият от фалшивата новина трябва да има възможност по-лесно да заведе дело и да не е необходимо да трябва да доказва, че е претъпял някакви материални щети, за да бъде наказан отговорният за създаването и разпространяването на фалшивата новина.

Добре е при медиите да има саморегулация. Коректните медии, които разпространяват истинските новини, трябва да се опитат, например чрез споразумение помежду си, да изтласкат от пазара създателите на фалшиви новини. Не трябва обаче да се залъгваме, защото това е доста труден процес. Обикновено създателите и разпространителите на фалшиви новини са медии, които са с изключително краткосрочен интерес. За тях е важно да привлекат вниманието към себе си за някакъв кратък период от време, да реализират някаква печалба от това – чрез по-голям трафик към техния сайт, чрез по-големи приходи от реклама. След това те обаче нямат интерес да градят дългосрочен авторитет, какъвто имат добрите медии. За тях е лесно да създадат един сайт, да пуснат няколко фалшиви новини, да го закрият и да започнат наново. Подобно нещо трябва да бъде преследвано дългосрочно.

Потребителите трябва да проверяват или поне да се опитват да проверяват качеството на новините, които четат. Нормално е човек, когато прочете нещо в интернет да се замисли дали сайтът, в който чете съответната новина е доказан или създаден наскоро. Човек трябва да се замисли дали трябва да вярва на всичко, което чете.

Различни проучвания показват, че колкото по-грамотен и по-образован е един човек, колкото повече опит има с различни медии, толкова по-трудно може да бъде излъган. Толкова по-лесно той може да разпознае, че дадена новина не е истинска.

Това обаче не е достатъчно. Оказва се, че фалшивите новини могат да минат и пред хора, които имат опит с медиите. Достатъчно е новината да кореспондира с мисленето на човек. Ако има определена позиция по даден въпрос, който съвпада с фалшивата новина, читателят много по-лесно ще бъде излъган. Срещу това няма лекарство. Хората имат различни убеждения и обичат да виждат потвърждения на своите убеждения.

Когато една фалшива новина е насочена към правилната аудитория, ефектът от нея тогава е по-трудно да бъде предотвратен. Тогава тя ще има по-голям успех и публиката навярно ще й повярва.

Създателите на фалшиви новини трябва да понесат съдебна отговорност. Обикновено фалшивите новини са свързани с някаква материална изгода.

Единият от каналите за въздействие чрез фалшивите новини е създаването на фалшив имидж. Това най-често се наблюдава в политиката и икономиката, по-конкретно на Фондовата борса. Там има примери за компании, които са стигали до огромна пазарна капитализация, но на практика са били фалшиви новини. Казано по друг начин - зад компаниите не е стоял някакъв реален бизнес проект, но с определени действия и реклама на неща, които не са истина, с фиктивни сделки, това е водело до надуване на капитализацията им до рекордна стойност. Това се прави с цел заблуда на масовия инвеститор, който не разполага с достатъчно информация и би се подлъгал да инвестира в подобен тип компании. За щастие, тези примери не стават много популярни. Говорим за краткосрочни инциденти, които не повлияват съществено на фондовия пазар. Но това води до неговото изкривяване, до отблъскване на инвеститорите. Те виждат, че подобни компании съществуват на пазара и започват да се съмняват и в истинските, които нямат подобни практики. /БГНЕС

--------------------------------

Димитър Чобанов, финансист и преподавател в УНСС. Анализът е направен специално за БГНЕС.