Известни траколози дискутират различни теми, свързани с древното население по тези земи в научна конференция в Пловдив под надслов "Слънцето е бог" в рамките на Дните на тракийската култура.

Конференцията се провежда в културен център Тракарт, а сред различните интересни приноси към научното наследство е и докладът на доц. Георги Томов от Медицинския университет в Пловдив на тема "Медицината на траките".

Гледната точка е интересна, доколкото младият учен съвместява две научни дисциплини - медицина и археология, предава кореспондентът на БГНЕС от града под тепетата.

Няма писмени сведения за медицината на траките от самите траки, казва доц. Томов. За нея съдим по това, което са писали други автори за тях, предимно гръцките летописци. Тя е била преди всичко много самобитна и се е развивала в две основни направления. Едното е религиозното, култовото, теологично, другото е чисто практичното. В първото направление има пантеон на здравеносните божества, които са чисто тракийски и на които се е разчитало много за справяне с болести, с различни състояния. Практическата част на медицината се е основавала на познанието и използването на различни лечебни билки и минерали и тези неща са били комбинирани в една много специфична, много самобитна медицинска практика. Това, което е уникалното за медицината на траките, е, че някои от лечителите, каквито са били Орфей и Замоксис, по-късно преминават и в пантеона на гръцките здравеносни божества, обяснява доц. Томов.

доц. Георги Томов от Медицинския университет
доц. Георги Томов от Медицинския университет / БГНЕС
Орфей е създател на космогонията като философско течение, което по-късно гръцките автори развиват и става известно като орфизъм. От нищото произхождаме и при нищото се връщаме. Това е една много сложна система от вярвания, свързани с живота, здравето, смъртта, душата, прехода между живота и смъртта. Всичко е обединено в орфизма. Но извън чисто религиозните вярвания и убеждения, траките са познавали и някои чисто практически способи за справяне с различни медицински състояния. Например това, което ни е известно, е, че поради консумацията на месо на диви животни от онова време голяма част от хората са страдали от различни чревни паразити, т. нар. тении.

Гръцките автори пишат за траките, че те са използвали корените на сладката папрат като средство против свинската тения, а това познание го има и в българската народна медицина, потвърдено е и от съвременната фармакология. В корените на сладката папрат действително се съдържат вещества, които имат противопаразитно действие.

Траките често са воювали и са имали способи за лечение на раните. Двама от синовете на Ескулап са били това, което днес наричаме военни лекари.

В римско време познанията на траките се абсорбират в медицинската практика и намираме в тракийски погребения на лечители пълен набор медицински инструменти, някои от които отговарят и на днешните стандарти - за очна хирургия, за акушерство, скалпели. /БГНЕС