На 24 юни Турция ще гласува за президент и парламент – вотът е предсрочен, положението извънредно, предаде кореспондентът на БГНЕС.

Има различни версии за това кое наложи изборите да се изтеглят с повече от година напред, вместо да се проведат на 3 ноември 2019 г. Най-коментирана е тази, че настоящият президент Реджеп Тайип Ердоган бърза към едноличната власт, но тя и сега е такава. Пет дни след неуспешния опит за преврат от 15 юли 2016 г. бе въведено извънредно положение и страната се управлява с декрети.

Продължават масовите арести по подозрения за терористична пропаганда, турската лира катастрофира и топи стойността си, икономиката се срива, безработните млади и високо образовани хора са твърде много. Това са ключовите теми от предизборната кампания, посочени в междинния доклад на Мисията на ОССЕ /Организация за сигурност и сътрудничество в Европа/, която започна наблюденията си на 24 май. Делегацията е оглавявана от посланик Одри Гловър /наблюдавала избори и в България/ и седмица преди датата на вота публикува в уебсайта на ОССЕ документа само на английски, и въпреки, че той е за Турция, няма вариант на турски език, нито изявление за медиите, но пък е привлякъл интереса на Радио „Гласът на Америка“, отбеляза в.“Джумхуриет“.

Конфликтна атмосфера и поляризация

Докладът е от 11 страници и съдържа информация за промените в изборното законодателство. Припомнено е, че основната опозиционна Народно-републиканска партия /НРП/ внесе жалба в Конституционния съд, с която настоя за анулиране на вота от скандално многото незалепени пликове и бюлетини без печат от секционните комисии.

Това стана след референдума от април 2017 г., който подкрепи промените в Конституцията на страната, но магистратите отхвърлиха казуса като несъстоятелен. В доклада на ОССЕ се посочва, че конфликтната атмосфера в кампанията за президентските избори е отражение на общата поляризация, а всички кандидати за държавен глава използват твърд и стигматизиращ език срещу опонентите си. В публичните си речи действащият президент не пропуска да обвини другите състезатели за поста като поддръжници на тероризма. На 28 май обаче той подаде съдебен иск срещу кандидата на НРП Мухаррем Индже заради негово слово пред участници в митинг. В междинния доклад е отбелязана и кампанията чрез медиите, и ситуацията с потребителите на социалните мрежи. Цитирани са данни на турското МВР, според което в периода 28 май - 11 юни 1 199 души са пропагандирали /в Туитър и Фейсбук/ в полза на тероризма, ползвали са езика на омразата и са заплашили целостта на държавата и обществото, а 643 от тях вече са получили наказания.


По отношение на медиите е подчертано, че доминират обвързаните с правителството и зависимите от обществените поръчки издатели и собственици. В редакциите е налице поляризация, много медии са затворени, а затворите са пълни с журналисти, се казва в документа на наблюдателите.

Международни организации изразиха тревога от провеждането на избори в условията на извънредното положение, а това би застрашило изборния процес. На 9 май Върховният комисариат по правата на човека при ООН призова за незабавна отмяна на извънредното положение, за да се гарантират сигурни, надеждни и демократични избори. В доклада се подчертава още, че Конституцията защитава свободата на изразяването, но Законът за борбата са тероризма и регулаторният режим за интернет ограничават медийната свобода. Според изборното законодателство, медиите трябва да отразяват политическите кампании на кандидатите и партиите на равни начала. Но Висшият изборен съвет сам одобрява едни медии и отхвърля заявките на други. Освен това, Върховният съвет за радио и телевизия засекретява докладите си за мониторинга на медиите, те не са достъпни за обществото, се посочва в документа на ОССЕ.

Очаквано, заключенията в този доклад не се понравиха на правителството в Анкара и говорителят на Външното министерство Хами Аксой реагира остро, като подчерта, че твърденията на наблюдателите не съвпадат с реалностите. „В нашата страна изборите са демократични, кампанията се развива в плуралистична и конкурентна среда, но докладът съдържа чисто политически коментари, които се разминават с актуалните факти за изборния процес. Ще продължим сътрудничеството си с Мисията на ОССЕ на базата на пълна прозрачност. Универсалният основен принцип на мисиите е да извършват обективни наблюдения и следователно очакваме всички наблюдатели в страната да се съобразяват с това“, заяви Аксой.

„Турция е уморена от упадъка си“

„Турция трябва бързо да направи нов ход, имаме нужда от нова ера, от нова страница, защото сега ситуацията е тежка и прогнозите са негативни. Турската лира се обезценява, икономиката се сгромолясва, днес имаме милиони безработни, голям брой учители чакат назначения. Кой е доволен – фермерите, държавните служители, търговците, индустриалците? Само една малка група е щастлива и тя седи зад бюрата си. Турция е много уморена от всичко това и трябва да отскочи“, коментира лидерът на НРП Кемал Кълъчдароглу.

Партиен експерт огласи доклад под заглавие „Фактурата за извънредното положение“, в който с конкретни данни се описва реалната картина на загубите в страната. Иначе властите всеки ден внушават, че Турция е жертва на външни манипулации и икономически удари. Лирата се топи – от 3.03 лири за 1 долар сега курсът е над 4.60, еврото от 3.33 лири сега се обменя срещу 5.38, което прави 34% и 38% обезценка. Валутният дефицит на компаниите преди извънредното положение бе 207 млрд. долара, сега е 227,7 млрд. долара. В реалния сектор ситуацията е идентична – преди опита за преврат и въведения след него режим валутният дефицит от 7,5% скочи до 63,3%, се посочва в анализа.

Външният дълг на страната достигна 453, 2 млрд. долара, а беше 423,1 млрд., в частния сектор – от 297, 2 млрд. долара стана 316, 4 млрд. Дефицитът по текущата сметка възлезе на 55, 4 млрд. долара, докато преди беше 29,4 млрд., а 12-месечният дефицит по нея е увеличен с 88.4%. Дефицитът по външната търговия достигна 84, 9 млрд. долара при предишно ниво от 58,1 млрд.

До преди 20 юли 2016 г. преките чуждестранни инвестиции в Турция бяха в размер на 13,7 млрд. долара, но после се свиха до 12 млрд., годишният спад е с 12, 4%. Инфлацията удари потребителите с настоящо ниво от 11,06% срещу предишното от 7,74%, така тя изяжда по 1 от всеки 5 хляба, 2 яйца, 4 маслини и 3 чаши прясно мляко. За една година националният доход намаля с 11,6 млрд. долара – от 862,7 млрд. спадна до 851,1 млрд., а на човек с 286 долара. Дългът на домакинствата към банките се увеличи с 25,3% - от 397,8 млрд. долара нарасна до 498,5 млрд. Хиляди фирми затвориха врати – през 2016 г. броят им бе 9 850, а през 2017 се увеличиха до 14 701 Само през първите три месеца на 2018 г. 29 909 търговци фалираха, а от юли 2016 г. до момента общият брой на потъналите е 176 911 души. Безработните са 6,1 млн. души, 9,5 млн. са без осигуровки.


В 260 терористични атаки след 15 юли 2016 г. загинаха 619 войници и цивилни граждани. За 22 месеца в извънредно положение 624 жени станаха жертви на престъпления, 387 деца – на насилие. Безработицата при жените е 27%, а от принудените да работят 2 млн. деца 80% са без осигуровки и застраховки. През този период са издадени 31 декрета. Докато през 2015 г. по индекса за върховенството на закона Турция заемаше 80-а позиция сред 113 страни, вече падна до 103-а в класацията.

Турция се превърна в затвор

В момента в затворите броят на осъдените и задържаните е 230 000 души, преди опита за преврат те бяха 188 000, увеличението е с 22,3%. По този показател страната е на второ място след Русия. Зад решетките в очакване на съдебни процеси са и 135 журналисти, като това отрежда „лидерска“ позиция на Турция, други над 2 500 останаха без работа. Индексът за свободата на печата определи 157-о място на страната сред общо 180 държави. От работа бяха отстранени 5 822 университетски преподаватели, 33 497 учители, 114 729 държавни служители. Правото на стачки бе отнето на 154 000 работници, 1 006 загинаха при трудови злополуки.

И Ердоган е уморен

Британският „Таймс“ дни преди вота в Турция отбеляза, че популярността на президента Ердоган е спаднала и това е за пръв път в политическата му кариера. Вестникът подчертава, че новата система на управление ще даде огромна власт на президента, няма да има министър-председател, а влиянието на парламента ще бъде значително отслабено. „Ердоган изглежда изтощен. Изборите

показват, че той е изправен пред тежка конкуренция. Ако на вота от ноември 2015 г. той получи подкрепата на 50,01% от избирателите, според последните проучвания в момента тя е 48,3%“, пише „Таймс“.


Цитиран е експертът Макс Хофман от Центъра за американско развитие, който казва, че онези, които са гласували за Ердоган по прагматични съображения, сега се колебаят, разклатено е и убеждението на по-малко религиозните, центристките турци, че той най-добре би управлявал икономиката. Хофман, който е партньор на турската социологическа агенция Метропол, уточнява: проучването показа, че е налице широк гняв по повод сирийските бежанци и образователната система в страната. Ердоган е изтощен, а и турците се умориха от медийното му преекспониране в продължение на 15-те години във властта, казва експертът. Според анкетата, 40,7% смятат, че икономиката на Турция се управлява добре. Версията на Ердоган за срива на турската лира обаче гласи, че това е дело на лихварско лоби в чужбина, пише „Таймс“.