Утре сутринта президентът Румен Радев ще се срещне в Белград със сръбския си колега Александър Вучич, предаде репортер на БГНЕС.

Разговорите на българският президент в Белград – с Вучич и с премиера Ана Бърнабич – би трябвало да донесат новини за България.

Между София и Белград няма проблеми. Поне така твърдят всички политици на най-високо ниво в София. Така е и в Белград.

Преди година Вучич подчерта, че „заедно Гърция, България и Сърбия са три страни, които са 10 пъти по-силни и нямат неразрешени проблеми“. С Гърция Сърбия може и да няма проблеми. Само че с България има – по въпроса за българското малцинство. Макар че по този въпрос вина има и София. Защото за танго винаги трябват двама. Време е София да попита – не само веднъж и проформа – Белград, кога българите в Западните покрайнини ще започнат да се чувстват добре. Време е и София да си зададе реторичния въпрос „А какво правя аз за българите в Западните покрайнини?“. Защото политиците ни обичат да ходят до Димитровград – заради пътя. А защо забравят къде е това Босилеград?

Само преди седмица Вучич каза, че до края на годината Сърбия ще изпревари всички държави, включително и България, по стандарт на живота, т.е. по заплати и пенсии. Но в този общ кюп липсва „стандартът“ на българското малцинство. Защото безработицата там е десетки проценти.

На Вучич, защото той е силната (и като че ли единствена) фигура, взимаща решенията в Сърбия, трябва да се напомня, че членството в ЕС – ако Сърбия наистина го иска – се гласува от всички страни. И докато има проблеми между България и Сърбия, това няма да стане. Поради което е странно, че в Брюксел виждат Сърбия и Черна гора като водещи сред кандидатите.

С инициативата за връщането на Западните Балкани в дневния ред на Европа София реално играе ролята на посредник между Брюксел и Белград. Редно е в тази връзка Вучич да бъде попитан за един „въпрос на местното управление“. В Босилеград властите миналата година арестуваха две паметни плочи с имената на невинните цивилни жертви от Босилеградския погром, избити на 15-16 май 1917 година в Босилеград и околните села. Плочите са отнети от Демократичния съюз на българите от страна на полицията в Босилеград без обяснение и протокол. По този повод председателят на ДСБ Драголюб Иванчов заяви: „Процедурата, по която в Сърбия бяха издигнати десетки паметници на сърби, избити от българи, очевидно не се отнася за българите, избити от сърби. Ние не можем да чакаме от убийците да поставят паметници и да почитат паметта на жертвите си. Очевидно не са духовно израснали дотам.“

Също така, колкото и да е недипломатично, отново трябва да бъде поставен въпроса защо до паметника на Апостола в Босилеград, открит през 2005 г., има чешма. И какво от това ли? Ами на тази чешма под погледа на Апостола се чества „освобождаването на Босилеград от „българската фашистка окупация“.В края на април външният ни министър Екатерина Захариева коментира и т.нар. конкурс за ученици на тема "българските кланета" в Сурдулица по време на Първата световна война, организиран от Сърбия. "Това е един пример, че на Балканите вместо да гледаме напред, се връщаме назад", заяви тя. Въпросът е дали Сърбия през изминалите няколко месеца е тръгнала напред?

Ако Сърбия наистина е поела по пътя към Европа, Бърнабич пък трябва да бъде питана как ще стигнат до Брюксел, след като само преди дни каза:“До този момент Косово беше тема табу. Косово беше Сърбия. И точка. Сега трябва да намерим компромис. Сърбия никога няма да признае независимостта на Косово. Това нещо няма да бъде компромисно решение.“ А как тогава Бърнабич би отговорила на въпроса: „Добре, Косово е Сърбия. Но в Косово има американска база - „Бондстийл“. Това означава ли, че Сърбия е окупирана от Америка?“.

Когато еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан обяви инициативите на ЕС за Западните Балкани в София, една от любопитните е шестата. Тя се отнася до помирението и добросъседските отношения. Тук Сърбия едва ли може да бъде определена като водеща. Видно е, че помирението е пожелание, но не се реализира.

Добре е да се види и позицията на Белград във връзка с предстоящата покана за членство в НАТО към Македония. Това едва ли ще се посрещне с отворени обятия от Сърбия.

Всъщност, колкото и да е парадоксално, през последните дни на много по-голяма популярност от политиката между София и Белград, се радваше кравата Пенка. Нейното преминаване “без документи“ на границата вероятно е илюстрация на „дигиталната свързаност“ между двете страни. Само че успоредно с дигиталната, трябва да преследваме и реалната свързаност. Иначе отиваме във виртуалната реалност. /БГНЕС