Добивът на шистов газ в САЩ съживи някои райони и предизвика ожесточени дебати за замърсяването на подпочвени води с метан. Ново изследване в Пенсилвания обаче не откри никаква връзка между едното и другото, предаде Франс прес.

Шистовият газ е като хванат като в капан в скали на голяма дълбочина под земята. За добива му се прибягва до сондажни работи и използване на технология на хидравличното пробиване, известна като фракинг, която се състои във впръскване на смесена с химични продукти вода под голямо налягане. Изследване от 2013 г. показа голямо съдържание на метан в подпочвени води, близо до местата, където е използвана въпросната технология. Малко изследвания обаче са си поставяли за цел да открият причинно-следствена връзка. Това се опитали да направят учени от Йейлския университет в находището за добив на шистов газ Марселъс в Пенсилвания. Те инсталирали 8 кладенци за добив на шистов газ в район с площ 25 кв.км и това им позволило да проследят нивото на метана в подпочвени води в разстояние на две години, преди и след началото на започналия наблизо фракинг. През този период съдържанието на метан в подпочвените води се увеличило, като в някои случаи надхвърлило регламентирания лимит, предаде БТА.

"Химичният състав на метана обаче нямаше нищо общо с този на добивания шистов газ", отбелязяаха учените. В редица случаи това увеличаване било наблюдавано преди началото на фракинга. Учените предполагат, че повишената концентрация на метана е с естествен произход - подпочвени води на голяма дълбочина, които съдържат повече метан, се смесват непрестанно с такива, които са близо до повърхността. Учените смятат, че са нужни допълнителни изследвания, които да потвърдят заключенията им. /24chasa.bg