Днес се навършват 256 години от написването на "История славянобългарска" от атонския монах Пасий Хилендарски. Това е първото произведение на българската историография, написано в Хилендарския манастир и Зографския манастир в периода 1760–1762 г.

Близо 370 години след падането на българската държава под османска власт величието на Първото и Второто българско царство е почти забравено. От монашеската килия на Паисий започва българското пробуждане, новият възход на идеята за държавност в съзнанието на народа ни.

Творбата на светогорския монах Паисий с право е сочена като важен подтик за формирането на българското национално самосъзнание. В дългите години на робството българите загубват чувството си за общност, родината за повечето от тях се е свила до собственото им малко градче или селце. Българите са имали велика история и велики царе, но не са знаели за миналото си.

„История славянобългарска" е преписвана и предавана като светиня от ръка на ръка, за да положи началото на българското Възраждане. Нейният пръв препис е дело на Софроний Врачански (1765).

Известни близо 70 исторически преписа на Паисиевата история. И днес ученици от различни краища на България преписват книгата на скромния монах.

На 200-годишнинета от нейното създаването - през 1962 г., Паисий Хилендарски е канонизиран за светец от Българската православна църква. В съзнанието на всички българи Паисий е увековечен и от одата на Иван Вазов, част от "Епопея на забравените".