17 юни: Исторически ден за Гърция и Македония (обобщение)

ЕС и Свят 17.06.2018 20:12

Днес бе направена решаваща стъпка за преодоляване на взривоопасния дипломатически спор между Гърция и съседната й балканска страна с подписването на историческо споразумение за промяна на името й от Бивша югославска република Македония, както бе официалното название до днес, на Северна Македония.

На брега на Преспанското езеро, на границата между двете държави, под споразумението, слагащо край на спора, започнал преди 27 години, поставиха подписите си гръцкият министър на външните работи Никос Кодзияс и македонският му колега Никола Димитров.

Регионът преживя достатъчно страдания, така че нека от днес нататък пеем радостни песни на Балканите, заяви министър-председателят на Гърция Алексис Ципрас.

Ще се срещнем с огромни предизвикателства по пътя ни, но имаме нужда да приложим по ефективен начин двустранните политики. Това са политики, базирани на споделени цели на Балканите за бъдещето на Европейския съюз. Това ще бъде категорично затваряне на една глава на различията в региона. Днес пишем една нова песен заедно. Нашата цел е тази песен да чества братството, успеха, просперитета и добрите съседски отношения. Поемаме първа стъпка към бъдещето, заяви Алексис Ципрас.

Когато имаш вяра, мечта и надежда – можеш да преместваш планини. С Гърция наистина преместихме планини, заяви от своя страна македонският премиер Зоран Заев.

Във времена, когато имаше много недоверие, ние сложихме край на един спор, продължил години. Това бяха три десетилетия на несигурност по отношение на несигурност за нашето бъдеще. Този договор ни дава вдъхновение и кураж, вдъхновение да започнем нови инициативи, които да допринесат за добрия живот на гражданите и на Македония, и на Гърция. Този договор ни дава нов приятел. С Гърция ще бъдем партньори и сътрудници. Полагаме основи на пътя за общото ни бъдеще. Регионът вече има една нова реалност. Вече живеем в свят, в който сме много зависими един от друг. Имаме задължението да улесним търговските взаимоотношения. Изолацията не носи приходи за никого. Горди сме с този договор, каза Зоран Заев.

На брега на Преспанското езеро пристигнаха и върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини и еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан.

Изявление направи и посредникът от ООН по преговорите Матю Нимиц, който се пошегува, че след подписването на договора очаква много подаръци от Ципрас и Заев. Съдбоносно или не, именно днес е и рожденият ден на Нимиц.

В края на церемонията двамата министър-председатели размениха вратовръзките си.

След като договорът е подписан, той трябва да бъде ратифициран от гръцкия и македонския парламенти и след това в периода от юли до октомври македонското правителство трябва да организира референдум и ако резултатът е положителен, ще се продължи с конституционна ревизия.

Какво обаче пише в документа, според гърците и македонците споразумението е в детайлите.

От придаването на нов смисъл на статуята на Александър Велики в Скопие до търговските спорове – споразумението за подялбата на името Македония от Атина и Скопие предвещава – ако в крайна сметка бъде ратифицирано – много сложно и щателно прилагане.

Огромните статуи на Александър и на неговия баща Филип, издигнати от националистическата десница в центъра на Скопие, ще трябва по-специално да се сдобият с надписи, посочващи, че те илюстрират гръцката история и свидетелстват за споделено братство.

Бъдещата Северна Македония ще трябва също да изтрие всяко публично изобразяване на „Слънцето на Вергина“ – звездата с шестнадесет лъча, емблема на македонската антична династия. Страната вече коригира този символ, който е на знамето й, при обявяване на независимостта през 1991 г., намалявайки на шест лъчите, за да постигне през 1995 г. вдигането на гръцка търговска блокада.

Националността на гражданите на малката балканска държава и занапред ще се означава като „македонска“ върху личните им карти и паспорти, но ще се придружава от уточнението „гражданин на Северна Македония“.

Въпросът е да се зачете отказът на Гърция да признае съществуването на македонска нация, чието официално създаване датира от 1944 г. от маршал Тито на бившата югославска федеративна общност.

Разделен от две войни през 1912 и 1913 г. между Югославия, Гърция и България, целият район Македония преди това векове наред е бил мултиетническа земя.

Т.нар. граждани ще могат да продължат да говорят македонски, който за гърците е диалект, произхождащ от българския език. Но за да се посочи, че не на този език е говорил Александър Велики, споразумението уточнява, че той принадлежи към „южнославянската група“, заселила района след VI век.

Регистрационните табели също ще трябва да бъдат променени като инициалите NM или NMK (pour North Macedonia - Macedoine du Nord) ще заменят MK (Маседония)

Двете правителства се задължават да насърчават работодателите и производствените организации на двете страни да се споразумеят за търговските имена и марки. В тяхна помощ ще бъде сформирана експертна група от представители на ООН.

Така потребителите ще могат да избират, разполагайки с цялата информация, между стоките, произвеждани от бъдещата Северна Македония, и онези от граничната гръцка провинция Македония, която е важен стопански център на Балканите.

Виното, а също и халвата, наричана „македонска“ – ориенталско лакомство, което се прави от двете страни на границата, са според гръцкото министерство на външните работи сред въпросните продукти. /БГНЕС
CHF CHF 1 2.00269
GBP GBP 1 2.28725
RON RON 10 3.9325
TRY TRY 100 5.59629
USD USD 1 1.80911