Газопроводът ТАНАП от Азербайджан за Турция започна работа. Част от природния газ по него е предназначен за ЕС. Но „Газпром“ не се страхува от неговата конкуренция.

Тържественото пускане в експлоатация се състоя на 12 юни, а на церемонията присъстваха президентите на Турция, Азербайджан, Украйна, Сърбия, премиерът на България и представители на енергийните компании-участнички в проекта.

Промишлените доставки на природен газ в Турция от азерското находище „Шах-Дениз–2“ по ТАНАП ще започнат през юли: през първата година те ще бъдат около 2 милиарда куб.м., след това с ежегодното увеличение ще достигнат до 6 милиарда през 2020 г. Към този момент „синьото гориво“ от ТАНАП ще бъде не само за Турция, но и за Евросъюза.

Какво представляват ТАНАП и „Южният газов коридор“

ТАНАП е газопровод с дължина малко над 1800 км, преминаващ от грузинско-турската до турско-гръцката граница. Споразумението за строителството му беше подписано през 2012 г., самото изграждане започна през 2015 г. По официални данни тръбата струва за момента 6 милиарда долара. ТАНАП е част от голям проект, в който участват 7 държави и 11 компании и който е получил в Евросъюза наименованието „Южен газов коридор“.

Последният се състои от три газопровода – Южнокавказкия /Баку–Тбилиси–Ерзурум/, Трансанадолския /ТАНАП/ и Трансадриатическия /ТАП/. Газът трябва да мине по следния маршрут, за да стигне ЕС: от азерското находище „Шах-Дениз–2“ „синьото гориво“ достига и преминава през Турция, достигайки турско-гръцката граница; от там то продължава по дългия 800 км ТАП през Северна Гърция, пресича Албания и по дъното на Адриатическо море излиза на италианския бряг. Планираната мощност е 16 милиарда куб.м. годишно, 6 от тях остават в Турция. Цената на целия проект се оценява на 40 милиарда долара.

ЕС и неговият интерес към ТАП и ТАНАП

За разлика от руския „Северен поток-2“, проектът за доставката на каспийски газ през Турция за ЕС е подкрепен от Брюксел. Еврокомисарят по енергетиката Марош Шефчович нарече този газопровод „важен етап“ в създаването на нов енергиен маршрут и укрепване на енергийната сигурност на Евросъюза, включително „най-уязвимите региони, като Югоизточна Европа и Южна Италия“. „Всички ние ще спечелим от моста между Каспийския регион и пазара на ЕС“, каза той.

Той вижда дългосрочната цел на Брюксел в създаването на „общоевропейски енергиен пазар, основаващ се на свободната търговия, конкуренция и диверсификацията на доставките, източниците и маршрутите“. За сметка на развитието на „Южния газов коридор“ Евросъюзът планира да постигне целите си за намаляване на зависимостта от руския концерн „Газпром“. Но политическото значение на „Южния газов коридор“ в момента надхвърля икономическото.


10 милиарда куб.м. газ са една капка в морето за ЕС с неговите годишни нужди от почти 500 милиарда куб.м. От тях около 130 милиарда се добиват в самия ЕС, останалите, според данните на Евростат, се внасят от Русия и Норвегия /по 37%/, Алжир /по-малко от 13%/, Катар и други държави /над 10%/.

Етапният успех по пътя на създаването на „Южния газов коридор“ може да има рекламен ефект и да убеди други потенциални доставчици, като, Туркменистан да се присъединят към проекта. Не случайно Шефчович на следващия ден след пускането на ТАНАП заяви, че ЕС е готов да възобнови преговорите за Транскаспийски тръбопровод, който може да бъде изграден по дъното на Каспийско море, така че туркменският газ да дойде в ЕС.

„Газпром“ е спокоен и има причина за това

От пускането на ТАНАП печелят много държави: Азербайджан укрепва позициите си на доставчик на енергоресурси, Турция получава изгода не само като страна клиент, но и като енергиен хъб: освен каспийския газ, Анкара се надява на транзитните плащания от проекта „Турски поток“, който се осъществява от „Газпром“ и има за цел не само турските, но и европейските потребители.

Русия за момента не е заплашена от допълнителния натиск от страна на нейните конкуренти на европейския пазар. Първите доставки на „синьото гориво“ по ТАНАП и ТАП за Италия се очакват не по-рано от 2020 г. Пропусквателната способност на тези газопроводи може да се повиши от 10 на 24 милиарда куб.м. годишно, а на един следващ етап и до 31 милиарда. Но дори и в този случай проектът остава сравнително малък: капацитетът само на „Северен поток-2“ е 55 милиарда куб.м. годишно.

Но има и други причини за спокойствието на руския газов монополист. Една от тях е, че Москва сама помага за напълването на ТАНАП с газ. Проблемът е, че поне за момента Азербайджан няма достатъчно собствен газ, за да покрие нуждите навън и вътре в страната.

По тази причина в края на 2017 г. „Газпром“ и държавната петролна и газова компания на Азербайджан СОКАР се договориха за възобновяване на доставките на руски природен газ за страната, след като бяха прекъснати през 2006 г. Техният обем е 1,6 милиарда куб.м. годишно. Не е изключено Азербайджан да има само временни проблеми. Страната разполага с гигантско находище – запасите на „Шах-Дениз“ се оценяват на 1,2 трилиона куб.м. В края на 2018 г. добивът там трябва да се увеличи до 25 милиарда куб.м. от 9 милиарда през 2017 г.

„Газпром“ получи и неочаквана подкрепа – от новото, симпатизиращо на Русия италианско правителство. Говорейки в началото на юни за проекта за газопровод ТАП, министърът на околната среда Серджо Коста заяви: „С оглед на нашата нова енергийна политика и спадащото търсене на газ днес този проект изглежда безсмислен“.

Наистина търсенето на газ в Европа се намира в период на стагнация и по единодушните оценки на експертите едва ли ще расте сериозно в близко бъдеще. Обаче спада собственото производство. Дали след тези думи на министъра ще последват някакви стъпки срещу ТАП не е ясно. В коалиционния договор не е казано нищо за него. Единствено се отбелязва, че Италия поставя акцент върху развитието на възобновяемите източници на енергия.

Самият Коста обяви, че за по-нататъшни стъпки е необходимо съгласувано правителствено решение. На свой ред, регионалните власти на Апулия се обявиха срещу отказа от проекта, но за това тръбата да бъде пренасочена по-далеч от туристическите зони.

Ако техният глас бъде чут, тогава завършването на строителството на ТАП може да се забави, а с него и времето на първите доставки на каспийския газ в ЕС. /БГНЕС

-----------------------------

Михаил Бушуев, „Дойче Веле“.