Вълните на Черно море спокойно се разбиват в брега на турското крайбрежно селище Карабурун в близост до Истанбул. Недалеч се виждат тучни ливади, където пасат биволи.

Ако обаче турският президент Реджеб Таип Ердоган спечели президентските избори на 24 юни и съумее да наложи един от най-спорните си проекти, тази идилична картина ще се превърне в плавателен канал, съизмерим с тези в Суец или Панама.

Истанбулският канал е най-амбициозният от поредицата „луди проекти“ на Ердоган, който за 15 години на власт измени коренно инфраструктурата на Турция, като се появиха редица нови летища, мостове, пътища и тунели.

В околността вече се виждат множество обяви за продажба на парцели и имоти, както и такива, които настойчиво рекламират новостроящи се апартаменти с изглед към канала. Рекламен видеоклип с Ердоган показва как районът ще се промени след завършването на проекта – мостове над водата и луксозни жилища по крайбрежието.

Турски официални лица твърдят, че каналът е необходим, за да облекчи натоварването на Босфора – протокът, който разделя Европа от Азия и пресича Истанбул и който изпитва затруднения да поеме усиления трафик, довел в последно време до няколко инцидента.

Опонентите му отричат инициативата и я определят като екологично бедствие, което ще унищожи едни от последните зелени пространства на Истанбул и необратимо ще навреди на местната екосистема.

Глобален бранд

Плавателният канал се превърна във важна предизборна тема, тъй като Ердоган с гордост презентира проекта като доказателство за визията му за превръщане на Турция в една от най-иновативните и бързорастящи световни икономики.

Турските власти твърдят, че изкуственият канал с дължина 45 километра ще свърже Черно с Мраморно море и ще притежава капацитет от 160 плавателни съда дневно.

„Ще се превърне в глобален бранд“, обеща Ердоган по време на предизборен митинг.

Главният опонент на Ердоган Мухарем Индже от опозиционната Републиканска народна партия (РНП) обаче ясно заяви, че ако спечели изборите ще прекрати проекта, който той описва като гигантско пилеене на пари.

„Не, аз няма да го строя. Няма да харча милиарди долари от нашите пари, за да изкопая един канал.“, каза той. „Извинявам се, но няма начин!“

Ердоган рекламира плавателния канал като поредния грандомански проект след такива като двата тунела под водите на Босфора, третия мост на него, както и третото летище на Истанбул, което ще започне да функционира през октомври.

Предвидено е каналът да започне от района на Кючюкчекмедже, квартал на Истанбул на брега на Мраморно море, след което да продължи към язовира Сазлъдере преди да достигне Черно море при Карабурун. Строителните работи все още не са стартирали.

Турските власти се надяват също, че каналът ще позволи на Турция да получи допълнителна финансова изгода от позицията на Истанбул като хъб на международния морски транспорт и ще намали времето за изчакване за корабите, които често стоят с дни закотвени на входа на Босфора.

Екологична касапница

За опонентите на плавателния канал, обаче, намерението за изграждането на който бе обявено още през 2011 година, докато Ердоган заемаше поста министър-председател, това е вече прекалено.

„Ние не го разглеждаме просто като проект за плавателен канал, а повече като опит за привличането на още жилищно строителство“, заяви пред АФП Нурай Чолак, активист от групата „Северни гори“ и допълва, че проектът е „екологично клане“.

В опит да отклони подобни критики, Ердоган включи в предизборната си кампания обещания за създаването на нови обширни „национални паркове“; в Истанбул и други градове.

Пелин Пънар Гиритлиоглу от Истанбулската камара на урбанистите твърди, че проектът допълнително ще ограничи жизнено важните водни ресурси и в резултат ще доведе до загубата на гора с размерите на 20 000 футболни игрища.

„Истанбулският канал е проект, който сериозно застрашава земеделието и бъдещето на Турция“, допълва тя.

В Карабурун обаче върху предизборните плакати на Ердоган стои призивът „Велика Турция се нуждае от силен лидер“ и много от местните жители нямат търпение да започне строителството на канала.

„Притежавам земя тук, която преди не струваше почти нищо. Сега обаче цената и ще се повиши два три пъти. Ще спечелим всички“, каза за АФП 76-годишният местен собственик Осман Каптан.

„Някои неща ще трябва да бъдат разрушени, но няма проблем да бъдат построени отново“, допълва той.

Малко по на юг обаче, в селището Баклалъ, през което също ще премине плавателният канал, 64-годишният пастир Халит Озигит се страхува, че проектът ще сложи край на занаята му, който той упражнява от 10 годишен.

„Ако каналът мине оттук, няма да останат нито животни, нито пасбища“, казва той, докато биволиците му пасат наблизо. „Всичко ще загине, животновъдството ще умре“./АФП