България се превръща във врата към Европа за природен газ от Азербайджан, а газовият хъб "Балкан" ще изпраща синьото гориво до Германия и Италия. Това стана ясно от предпроектното проучване за газоразпределителния център, което бе представено от страната ни пред Европейската комисия.

Предвидени са няколко маршрута за газова инфраструктура на територията на България, включително и два, които са разработени на база очакваните източници на доставка на природен газ.

Предпочитан маршрут се очертава "Балкан 1", който трябва да се осъществи на 2 етапа. Първата фаза предвижда нови доставки от Турция, а втората - доставки през Варна. Варианти за други входни точки са Гърция и Турция (съществуваща и нова инфраструктура), местен добив от дълбоко Черно море (от България и Румъния).

Инфраструктурата на газовия хъб ще свърже пазарите на природен газ на България, Гърция, Румъния, Унгария, Сърбия, Хърватия, Словения, Австрия, Германия, Италия, Украйна, Молдова и др.

Като основни източници за хъба се разглеждат руски природен газ, азербайджански газ от Южния газов коридор (газопроводите ТАП и ТАНАП) и местен добив от България и Румъния. Съществуващите и изграждащите се терминали за втечнен природен газ в Гърция и Турция могат да осигурят количества природен газ от САЩ, Катар, Алжир, Египет и други.

Проектът за български газов център се харесва и на Брюксел, който е за максимална диверсификация на газовите доставки, и се вписва в концепцията за Европейски енергиен съюз. Европейската комисия продължава да подкрепя категорично проекта, каза Клаус-Дитер Борхард, директор на дирекция "Вътрешен енергиен пазар" на ЕК.

Eвропейският газоразпределителен център "Балкан" ще допринесе за енергийната сигурност в региона на Югоизточна Европа, заяви заместник-министърът на енергетиката на България Жечо Станков.

С помощта на газовия център страната ни ще намали силната си зависимост от доставките на руски газ. България внася почти целия газ, необходим за покриване на вътрешните си нужди от Русия чрез един тръбопровод от Украйна през Румъния.

Проучването на стойност 2.3 млн. лева, поръчано от българската "Булгартрансгаз", е изготвено от българската EMG consult и швейцарската AF consult. /money.bg