Курсът на лирата е все по-нисък, доверието към икономическата политика на турските власти е все по-малко. Президентът Ердоган обвинява за това външните сили. Експертите смятат, че част от вината е и негова.

През последните 6 месеца курсът на турската валута спадна с почти 20%. И този факт не остана без вниманието на турския президент Реджеп Ердоган, който в момента се бори да бъде преизбран на поста държавен глава. Ако има нещо, в което не можем да упрекнем Ердоган, то това е в липсата на необичайни идеи. И това в пълна сила засяга икономиката. По време на избирателната кампания той помоли граждани да обменят доларите и еврото в турски лири.

„Мои братя, които имате долари или евро под възглавницата, отидете и сменете своите пари на лири. Заедно ще провалим този заговор“, призова своите привърженици, веещи знамена, президентът на предизборен митинг в Ерзурум, Източна Турция. От тези думи е ясно, че причините за спада на курса на националната валута, според президента, не са икономически, а са планирани действия на вътрешни и чуждестранни финансови играчи.

Контролът над Централната банка на Турция

В допълнение към своята молба турският лидер заяви, че след вероятното си преизбиране на поста президент на насрочените за края на юни избори иска да получи контрола над по-рано независимата Централна банка на страната. Последното предизвиква недоумение у Марсел Фратцшер, президент на Германския институт за икономически изследвания (DIW). Според него за икономическите неуредици на Турция частично е виновен самият Ердоган. Изявлението на президента, че той ще лиши от независимост Централната банка на страната и сам ще взима съответните решение, е „една от основните причини за валутната криза в Турция“, смята Фатцшер. Германският експерт се опасява, че заради неудачната икономическа политика все по-голям брой турци ще напуснат страната или най-малкото ще преместят своите спестявания в чужбина.

Турският икономически модел е в опасност

Положението на турската икономика е много сериозно. Това е свързано с и факта, че успешният външноикономически модел от миналите години се пука по шевовете. Дълги години страната внасяше повече стоки, отколкото изнасяше. На свой ред чужденците с желание инвестираха пари в икономиката на Турция, защото се надяваха на печалби от това. Тази конструкция работеше добре през годините.

След провалилия се през 2016 г. опит за държавен преврат и последвалата го вълна от арести и освобождения доверието на чуждите инвеститори към Анкара намаля. В резултат дефицитът по текущия платежен баланс нарасна до 5%. Нивото на инфлация в настоящото време достига около 11%, докато поставената от ЦБ цел е 5%.

Ердал Шерген, професор по международна икономика в Университета Констанц, така описа за ДВ драматичната ситуация в турската икономика: „Ако турската лира ще се обезценява и занапред, въпросът може да стигне до така наречената fire sale – извънредна продажба на активи, при която чуждият капитал напуска страната в течение на няколко дни“.

Ердоган против повишаването на лихвите

Поведението на Ердоган по въпросите на икономическата политика, според оценките на наблюдателите, също води до трудности. За да спре инфлацията и спада на курса на националната валута, централните банки обикновено повишават лихвите. В Турция, обаче, Ердоган категорично отхвърля този фундаментален икономически принцип.

Той не само редовно и публично говори против повишаването на лихвата, но и оказва натиск върху формално независимата по въпросите на парично-кредитната политика Централна банка, настоявайки за намаляване на лихвата. Една от възможните причини е: президентът се страхува, че повишаването на цената на парите ще окаже негативно влияние върху икономическия растеж, който през 2017 г. в Турция достигна 7,4%.

А успехите в икономиката са една от причините за подкрепата на избирателите на Ердоган и неговата управляваща Партия на справедливостта и развитието /ПСР/. Президентът все още е обичан от своите привърженици, включително и защото помогна на много от тях да повишат своя жизнен стандарт за годините на своето управление.

Международните агенции намаляват рейтингите на Турция

Според Марсел Фратцшер със своите последни действия Ердоган поставя на карта своите успехи. За германския експерт е очевидно, че не само чуждестранните, но и много турски бизнесмени и инвеститори са загубили доверие към икономическата политика на Ердоган. „Спадът на турската валута ще се запази, ако властите на страната продължат да манипулират икономиката, а също така въведат ограничения в сферата на демокрацията и човешките права“, посочва Фратцшер.

Международните рейтингови агенции са съгласни с тази гледна точка. Лихвата по турските държавни облигации се повиши до рекордно ниво. Това означава, че инвеститорите повече не желаят да дават пари на страната при предишните условия. В началото на май американската рейтингова агенция Standart & Poor понижи кредитния рейтинг на Анкара до BB-. Moody's, другата голяма кредитна агенция, направи това още през март.

Това, че самият Ердоган не дава пет пари за тези рейтинги, стана ясно по време на споменатия по-горе митинг в Ерзерум. Според президента, в този случай международните рейтингови агенции, както и в случая с девалвацията на лирата, също искат да „дестабилизират“ турската икономика и да попречат на неговото преизбиране. Своето изказване Ердоган завърши със заплахата: ако финансовият сектор е станал част от „манипулацията“ от страна на пазарите, то ще трябва да плати за това „висока цена“. /БГНЕС

------------------------------------

Даниел Хайнтрих, „Дойче Веле“.