Може ли да се каже, че този полет е бил по трасето на един от европейските транспортни коридори – „Номер осем“ (№8).

И да и не.

Обявената цел на посещението на премиера на България Бойко Борисов бе да се продължи „диалогът и сътрудничеството между страните от региона за постигане на напредък по пътя на европейската интеграция на държавите от Западните Балкани“, предаде специалният пратеник на БГНЕС от албанската столица Светлин Стоянов.

Самолетът лесно преминава над планините. Пътищата по земята – не толкова. Особено когато се говори за пътища на Балканите.

През април българският министър на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков заяви на срещата на върха „Западни Балкани – ЕС“, че страните от Западните Балкани трябва да изминат своя път към ЕС. Може би той си представя този път съвсем конкретно – пристанища, магистрала, летища, дори петролопровод? Нанков подчерта, че е необходимо да се осигурят транспортните връзки на тези страни, за да имат „достойно място и бъдеще в обединена Европа“.

„На Балканите им трябват модерни, нови летища, интермодални пристанища, железопътна инфраструктура и пътища“, каза той, но отново не стана въпрос конкретно откъде могат да дойдат парите за тези проекти.

„Това е, което се очаква от нас и за което трябва да търсим различни възможности за финансиране“, бяха неговите думи.

И това се отнася с пълна сила за историческия вече коридор „Номер осем“, който продължава да е „жизненоважен като пряка връзка между Адриатика и Черно море“.

Защо исторически? Не само заради времето, което си върви, докато налице са повече приказки и пожелания, спорове и дори открито обявяване на разнопосочни интереси.

В България през „следващите четири до пет години трябва да се наблегне на строителството на оставащите за доизграждане 80 км от границата с Република Македония до АМ „Струма“, казваше Нанков. И отново „около 400 млн. евро е недостигът за участъка, за който няма“ европейски пари и ще се разчита на собствени средства и на „подкрепата на международните финансови институции“, т.е. заеми.

„Хубаво е, че колегите от другите страни също работят по коридор 8“, подчерта министърът.

Македония строи и завършва тази година свои части от магистралите, Албания също.

Ако се върнем назад във времето, за което ни помага политическият анализатор Иван Николов, можем да заподозрем , че срещу проекта за връзка на Бургас и Варна през Македония и албанското пристанище Дуръс до отсрещния италиански бряг работят интересите главно на Гърция.

В анализ, специално за БГНЕС, направен през септември 2017, Николов посочи, че „стратегическата цел на Гърция е осуетяването на Коридор №8“.

Той смята, че в цялостната гръцка геополитическа и инфраструктурна стратегия, „задача № 1 е саботирането на всеки проект, предвиждащ реализирането на коридор № 8. Тази стратегия има дълбоки корени, но през последните двайсетина години тя се радва на особено внимание и грижи“.

В общия пропаганден шум, съпътстващ интеграционните процеси в Европа, след падането на тоталитарните режими в Източна Европа и разпада на Югославия, Гърция побърза да впише собствения си интерес и да го защити с цената на своето предимство, че тя единствена на Балканите беше член и на ЕС, и на НАТО. В същото време гръцкото правителство активно заработи за създаването на „ научно обоснована” позиция за спъване на икономическото съвземане на България, Македония и Албания. Нейната цел беше тяхното приемане в евроатлантическите структури да стане така, че икономически те да се впишат в схемата, създадена от Атина, казва Николов.

Гърция разполага с пътя „Виа Егнация“, всъщност с част от него. Античният път „Виа Егнация“ (на лат: Via Egnatia) е сред най-известните военни пътища, построен от древните римляни през 145 г. пр.н.е.

Пътят минава през Македония и Тракия и стига до Мала Азия.

Днес в Гърция „Егнатия Одос“ се нарича магистралата, свързваща Александруполис на Егейско море с пристанището Игуменица на Йонийско море.

Всеки паралелен път на добре развитата, но все още недостатъчно подплатената с възвръщаемост връзка между Адриатика и азиатския бряг е заплаха за товарния поток, който генерира приходите от пътя. Заплаха е и за натоварването на пристанищата, които се нуждаят от товарите, за да съществуват.

При това коридор №8 е кратката връзка, по която един паралелен на планирания автомобилен и влаков път петролопровод може да застраши плановете преминаването на танкерите през Босфора да носи много повече приходи.

Главно направление на Общоевропейски транспортен коридор №8, както е официалното име на проекта е Бари/Бриндизи в Италия – Дуръс/Вльора - Тирана - Кафасан в Албания и през Скопие в Македония към София - Пловдив - Бургас/Варна. Коридорът е интермодален и включва пристанищата, пътищата, железниците, летищата.

На 1 август 2017 г. в Скопие министър-председателите Бойко Борисов и Зоран Заев подписаха споразумението за добросъседство. Заедно с договора двете държави подписаха още осем споразумения, като за приоритетен от страна на двете правителства бе определен инфраструктурният проект Коридор №8. Той е един от 10-те паневропейски транспортни коридори. И би трябвало някой ден да свърже Адриатическо с Черно море.

Реализацията на проекта ще открие нови възможности за развитие и икономически просперитет на региона. Очаква се да е инвестиция и в сигурността на Балканите, защото там, където се гради, където се изпълняват мащабни проекти с европейски или средства от международни финансови институции, се очаква да има мир, за да работят тези проекти.

В посока мир е и срещата, в която участва на 4 юни в Тирана и премиерът на България от инициативата Процеса Акаба

Процесът Акаба е поредица международни срещи, инициирани за пръв път от краля на Йордания през 2015 г. Тяхната цел е поддържане на международната и регионалната координация и сътрудничество в борбата с тероризма, екстремистките идеологии и с радикализацията чрез всеобхватен подход. Срещите са част от инициативите на крал Абдула II за установяване на контакти с различни страни по света, с цел координацията на антитерористичните действия.

Тук в Албания се говори за мир и сигурност, вероятно по въпросите на Балканите. /БГНЕС