България излезе от финансовата криза, но възстановяването й е по-бавно от другите страни, които също бяха в криза.

Това каза бившият министър на търговията доц. Даниела Бобева, по време на представянето на доклада за икономическо развитие и политики в България, посветен на навършването на десет години от избухването на световната икономическа криза. Той е изготвен от Института по икономически изследвания при БАН, предаде репортер на БГНЕС.

„Въпросът е колко е устойчиво това възстановяване и дали ще успеем да достигнем нивата на икономически растеж над 6%, които имахме преди кризата. За разлика от балтийските страни, които влязоха през 2004 г. в кризата, т.е. те имаха повече време да растат бързо, а при нас този процес беше прекъснат поради, което не паднахме толкова твърдо. Икономиката ни не пострада толкова колкото при балтийските страни, но нашата икономика се възстановява по-бавно отколкото при тях. Това се дължи на структурните проблеми на българската икономика“, коментира Бобева.

Тя е категорична, че кризите не оправят нещата, а има нужда от структурни политики, защото се намираме във валутен борд и имаме много орязани парични инструменти, с които може да се влияе върху икономиката и имаме фискална политика, която не позволява да се правят фискални стимули както направиха немците и поляците. Бившият министър посочи, че първите сигнали за излизането на страната ни от кризата са от 2011 г., но твърди, че индустрията и промишлеността, която е била най-силно засегната все още не е излязла от кризата.

Доц. Бобева каза, че друг проблем е огромният външен дълг на страната, който намалява, но твърде бавно, както и регулациите на банковия сектор, които пречат на българския финансов сектор да подкрепи българската икономика, защото в момента 60% от фирмите от реалния сектор разчитат на външно финансиране. Тя допълни още, че нереформираните държавни предприятия също съдействат за бавното възстановяване на икономиката на страната.

„Докато другите държавни предприятия се справят по-добре в кризата и периода след нея, нашите предприятия остават доста неефективни. Тук включваме всички сектори, не само в енергетиката, но и в останалите сектори. Тук има нужда от здрава регулация. Аз винаги съм била против регулациите, дори съм ги намалявала, но по отношение на държавните предприятия там трябва да има ред, трябва да имаш професионалисти начело, а не политици в тези предприятия. Имаме си нужда от една здрава законова регулация, а не както е сега с подзаконови актове“, подчерта Бобева.

Тя коментира и актуалната тема с оздравяването на БДЖ. Бившият министър коментира, че дружеството отдавна е можело да бъде реформирано, но не е имало политическа воля. Бобева обясни, че ако през последните 20 години са били закривани неефективните линия, днес сме щели да имаме една добра железопътна компания.

Бобева добави още, че страната ни от години е напълно готова да влезе в еврозоната, но това отново е въпрос на политически механизъм.

„Или избираш да си в ядрото, или в периферията. Аз искам да сме в ядрото, защото чак тогава може да се възползваме от благата. Ние сме по-готови от другите държави, защото изпълняваме номиналните критерии в 4 конвергентни доклади. Българският лев не е никаква заплаха за еврото. Еврозоната е политически избор, от които трябва да платим цената“, каза Бобева.

Тя обясни, че първоначално ще се качат цените, но не от датата на влизането, а в последните три месеца преди влизането в еврозоната, но след това търсенето и предлагането ще стабилизира икономиката. Бобева обясни, че ние трябва да влезем в ядрото, защото не се знае каква ще е съдбата на периферията, в която се намира България.

Директорът на института Александър Тасев заяви, че е необходимо да се създаде доктрина за икономическо развитие на България но това няма как да стане с коалиционни правителства, а е необходимо да се постигне консенсус между всички финансови министри, които са заемали поста от влизането на страната ни в ЕС, както и банкери, които да излязат с единна доктрина, която да бъде гласувана в парламента. /БГНЕС