Всеки пушач може да се откаже от цигарите, ако реши твърдо да го направи, заяви пред БГНЕС д-р Александър Симидчиев, председател на Сдружение „Въздух за здраве”.

Макар, че е непушач пулмологът знае как се спират цигарите, защото преди време се занимавал точно с това – помагал на хората да се откажат от вредния навик. Той не крие, че често му задават въпроса: „Как да откажа цигарите?” Но и казва, че за това няма един единствен отговор, тъй като много зависи от това кое кара човек да пуши.

„Има хора, които пушат от стрес, има хора, които пушат от удоволствие, някои го правят по навик, други заради ритуала на паленето. За всеки един от тях има различни механизми, по които могат да се откажат“, анализира специалистът. Така например има хора, които могат да се откажат отведнъж, има и такива, които трябва да се отказват постепенно като намаляват цигарите. „Тоест, няма универсално решение, трябва да се прецени за човека кое е най-подходящото. Важното във всеки един от тези случаи е основното – решението човек да се откаже. Защото трябва да се направи първата стъпка на взимане на решение. Когато човек го вземе, психологически той се настройва да реши и да тръгне по тази пътека. Как ще стигне до края? Пътищата са индивидуални, но могат да бъдат намерени, стига човек да иска да ги търси”, обясни д-р Симидчиев. Всъщност взимането на решение, че трябва да откажем цигарите е един много ключов момент.

Лекарят не крие, че има много данни за това какво се случва с хората - примерно около 30% успяват да се откажат, 60% още в края на втория месец пак са пушачи.

„Това не бива да се използва в защита на една или друга теза. Както всяка друга, никотиновата е един от вариантите на зависимост. Когато човек не успее от първия път, ако разбира, че наистина трябва да го направи, ще направи втори опит, трети и така ще успее. Тоест, това, че един път не е успял, не означава, че трябва да се откаже. Това е всъщност може би най-голямата грешка – хората да се отказват от опитите да спрат тютюнопушенето, защото ги е страх, че няма да се справят”, коментира д-р Симидчиев и добави, че пушачите трябва да знаят колко много са ползите от спирането на цигарите - и здравословни, и финансови.

Той подчерта, че най-голямата грешка е човек да се откаже след първия неуспешен опит, защото с всеки един неуспех научваме по нещо. „Първият неуспех ще ни научи от какво не се получава, вторият път ще го избегнем и ще бъдем малко по-успешни. Дори и тогава да не успеем, третият ще стане. Това, което не бива да се случва е да се спираме да се опитваме. Аз не виждам логичен и нормално мислещ човек, който да не иска да направи подобно нещо и за здравето си, и за здравето на околните, и на децата си, и на факта, че и финансово е много по-добре”, каза лекарят.


Колкото до това дали пушенето на цигари е основният бич за белия дроб, д-р Симидчиев каза: „Докато тютюнопушенето е нещо, което ние решаваме дали да правим, или не докато не станем зависим, то от другите неща не можем да избягаме. Така например от вдишването на всичките замърсители в околната среда няма как да се откажем, защото трябва да дишаме”.

Смъртността от замърсяване на въздуха е 217 на 100 000 човека, т.е. на всеки 100 000 човека в България 217 умират заради мръсен въздух. Това прави приблизително между 15-18 000 човека на година, което прави почти по 50 човека на ден. Между 40 и 50 човека на ден умират от замърсяване на въздуха, изчисли д-р Александър Симидчиев, осланяйки се на публикуваното в световната литература. „Понеже не цялото население пуши, слава Богу, не може да се изчисли допълнително това колко наддава, но ние знаем колко по-често са заболяванията на сърцето, колко много по-често са белодробните заболявания и то смъртоносните вследствие на това индивидуално замърсяване с никотиновата зависимост. Всичко това неминуемо води до допълнителната смъртност, която може да бъде избегната и човек може да води един много по-щастлив, много по-пълноценен, много по-безопасен и много по-немиришещ начин на живот, ако не провежда такива изтезания на белия си дроб“, категоричен е лекарят.

Специалистът държи да развенчае една, по думите му, грандиозна глупост, която често е чувал: "Отказа се и се разболя". „Хората обикновено се отказват, когато имат някаква причина да се откажат. Тя най-често е свързана с проблем, който те усещат интуитивно и затова тръгват към отказването. Фактът, че е диагностицирано заболяване след това, не значи, че отказването е причината за това“, обясни той.

Има въпросник - нарича се скалата на Фагерщрьом, от който може да се види дали човек е много зависим от никотина. Когато това е така, то му пречи да може успешно да се откаже сам и тогава трябва да потърси помощ.

А колкото до това дали забраната за тютюнопушене в закрити обществени места помогна да се намали броя на пушачите, според данните, които той знае - 53% от пушачите не искат връщане на тютюнопушенето на закрито.

„Това означава, че по-голямата част от самите пушачи са осъзнали, че е много по-хубаво когато отидат на ресторант да не им мирише около тях“, посочи експертът, който участва в XVII национална среща в Албена, организирана от фондация МОСТ. /БГНЕС