Следващата година ще отбележим чудото, при което преди 30 г. падна Берлинската стена и започна движението на „Източна Европа“ в западна посока. Това ще бъде труден празник.

Унгария и Полша са в драматичен конфликт с тези, които могат да бъдат наречени „традиционни“ в ЕС. В Брюксел, Берлин и Париж се отнасят към двете страни, бивши членки на Варшавския договор, като към страни-парии. Премиерът на Унгария Виктор Орбан с убедителна преднина спечели изборите през април говори с топлина за това, което нарича „нелиберална демокрация“, а в Полша от задните редове всичко ръководи владетелят на партията Ярослав Качински, който позволява на своите марионетки да бъдат президент и премиер. И двамата водят лошо прикрита война с Брюксел по имиграцията и нелибералната политика. Те отправят явно предизвикателство към либералната демокрация в ЕС, която е в основата на самооценката на Съюза.

За това те трябва да бъдат наказани. Полша, страната, която получава от ЕС най-много средства. За периода 2014-2020 г. сумата ще възлезе на 80 млрд. евро, а Унгария е страната, която получава най-много на човек от населението. Сега Еврокомисията работи върху това да обвърже предоставянето на икономическа помощ, например, с независимостта на съда, подложен на нападки особено в Полша. Страна като Италия също иска обвързване на предоставяната помощ от ЕС с политиката по отношение на бежанците, така че страните, които отказват да приемат бежанци, да не получават пари. За Орбан и Качински това е въпрос на правото на национално самоопределение.

Може ли да се говори за това, че в ЕС се води своего рода война – между „старите“ от ЕС и новите членове на съюза? И как се получи така, че страните, които повече от всички други, отправят предизвикателства към самите ценности на ЕС, успоредно с това получават най-голямата икономическа помощ от организацията? Представата за наличие на фронтова линия между изтока и запада в ЕС е преуличена. Прибалтийските държави – членки на ЕС са пълни с ентусиазъм в същото време, когато в страна като Австрия в правителдството влиза фашистка партия, враждебно отнасяща се към имигрантите. А Италия беше на път да получи правтелство, което въобще скептично да се отнася към ЕС. Третата по големина икономика в ЕС е застрашена от хаос.

Въпреки това Унгария и Полша са с особено положение в ЕС. Двете страни ги обеднява това, че в продължение на много векове водят екзистенциална борба за оцеляване. Полша – както ни е известно – е голяма страна в Европа, която, за съжаление, никога не се намирала на едно и също място. Полша два пъти е преставала да съществува като държава – първо благодарение на Русия в края на XVIII век, а след това благодарение на компанията на Хитлер и Сталин в навечерието на II световна война; и Русия и Германия разтягаха границите на Полша като акордеон. По време на Втората световна война страната загуби почти шест милиона жители, половината от които евреи.

Унгария е страна, оцеляла като етнос и езикова общност в продължение на хиляди години, обкръжена от германски, славянски и романски съседи и изпитваща натиск от всички страни. След I световна война страната загуби 71% от територията си, а всеки трети унгарец живееше в страни като Румъния, Словакия, сегашна Сърбия и Украйна. И полският, и унгарският национален опит при пълната с драматизъм история на миналия век се отнасят към числото на най-травматичните.

Комунистическите времена след II световна война нанесоха още по-голям удар по полското и унгарското национално самосъзнание. След падането на берлинската стена през 1989 г. на тях им се наложи много да наваксват както в икономически, така и в политически план. Много трябваше да се наваксва и поради факта, че националните конфликти и самото развитие бяха „замразени“ благодарение на желязната съветска хватка във време, когато страните от Западна Европа можеха да се развиват далече по-свободно, а съществуването на хората на запад беше подсладено и с помощта на плана Маршал.

И Полша, и Унгария се промениха в годините след 1989 г. при правителства, произлезли от бившата антикомунистичмеска опозиция или от социалистическите партии, които всъщност бяха реформирани комунистически партии. И партията на Орбан, и „Право и справедливост“ на Качински бяха преизбрани, което е необичайно както за Унгария, така и за Полша след 1989 г. Те уцелиха десетката. Те свирят на националистическите струни, които резонират с драматичната история на страните. Това е махмурлук след чудото от 1989 г.

-----------------------------------------

Мортен Странд, в.„Дагбладет“.