Картинната информация се усвоява 60 хил. пъти по-бързо и остава в съзнанието по-дълго

Над 60% от учениците ни гледат видеоуроци и търсят материали в интернет, за да се подготвят за училище. В същото време 20% от родителите се доверяват на тези материали, а 44% дори са платили за онлайн помагала. Една четвърт от родителите смятат, че видеоуроци и онлайн материали трябва да се използват и в класните стаи.

Това показва изследване на образователен портал от 2015 г., обхващащо 1442 български ученици и родители.

Въпреки широко разпространеното мнение, че технологиите отдалечават днешните деца от четенето и ученето, те не бива напълно да се заклеймяват.

Когато става въпрос за възприемане на информация и усвояване на някакво умение, младите предпочитат да изгледат видео със синтезирано поднесени данни или показани инструкции.

В ютюб може да се намери

клипче с

указания за

почти всяко едно

действие от

ежедневието

като например как да си поправиш нещо вкъщи, да си разглобиш телефона, как да рисуваш, да се целуваш. Тази тенденция се пренася и в училищата, най-вече в чужбина, но малко по малко и у нас и е причина учениците да постигат все по-добри резултати. Вече е доказано, че си има съвсем научни причини за това. Мозъкът реагира на визуалното представяне 60 хил. пъти по-бързо, отколкото на текста или всякакъв друг вид учебен материал. А

една минута от

онлайн клипче

дава информация

приблизително

колкото 1,8

милиона

написани думи Освен това картинката остава в съзнанието много по-дълго време.

В ютюб има клипчета с напътствия за всякакви действия от ежедневието ни.

Всъщност 90% от информацията, която мозъкът ни възприема по принцип, е визуална. Клипчетата в ютюб са перфектен начин за развиване на конкретно умение, защото демонстрацията дава много по-ясна представа какво трябва да се направи.

Така нещата стават по-малко абстрактни.

Когато се използват в училище, тези клипчета могат да улеснят прилагането на конкретна теория в реална обстановка и ситуация, което намалява случаите, в които нещо просто е назубрено с мисълта, че никога няма да влезе в употреба. Разбира се, чрез видеата самият учебен процес може да стане по-ефективен – с тях учителят може да покаже какво точно иска да се направи за домашно, може да се свърже с учениците дистанционно и да направи урока по-забавен.

Като цяло децата днес променят читателските си навици и ги прехвърлят на екрана - дори когато става въпрос за художествена литература. Според изследване от 2013 г.

една трета от 8-

до 16-годишните

четат романи на

устройствата си.

Но процесът на дигитализация все още не е напълно завършен - половината от децата отварят и принтирани на хартия книги.

Преди години да се сгушиш в топлото кресло с чаша чай и книга в ръка, когато навън вали и е студено, е била една от малкото опции за борба със скуката вкъщи. Но днес вариантите вече са много повече – предаване по телевизията, изтеглен на компютъра филм или просто ровене в интернет и социалните мрежи през мобилния телефон.

През 1984 г. 8% от 13-годишните и 9% от 17-годишните признават, че никога не четат за удоволствие, показва американско изследване. През 2014 г. броят им почти се е утроил до съответно 22% и 27%.

Освен това момичетата са склонни да четат повече от момчетата - 18% от младежите казват, че четат ежедневно при 30% от девойките. Половината от 17-годишните доброволно подхващат някоя книга веднъж или два пъти в годината, докато през 1985 г. 60% от тийнейджърите са сядали да почетат поне веднъж в седмицата. Авторите на американското изследване твърдят обясняват това не само с технологичния напредък, но и с родителите, които вече четат на глас на децата си по-малко. Преди 15 години малчуганите между 2 и 7-годишна възраст са се наслаждавали на 45 минути приказки, докато сега времето е спаднало до 30 минути. /24chasa.bg