В определен момент международната общественост би могла да си помисли, че газовите договори на Русия и европейските държави в най-близко време ще бъдат свити. Уж разяреният американски президент Доналд Тръмп ще постави ултиматум на ръководителите на ЕС и те безпрекословно ще го изпълняват. Но на практика се получи друго.

Събитията, които се случват през седмицата могат да свидетелстват, че позициите на американския лидер в ЕС не са чак толкова влиятелни. Шантажът и гръмогласните заявления не му помогнаха. След твърдото искане „да надянат въжето на шията на Газпром“ и да прекратят сътрудничеството си по проекта „Северен поток-2“, Европа махна с ръка по посока на Щатите.

Желанието на Тръмп да наниже Евросъюза на американската газова игла фактически претърпя провал. Вместо Германия решително да откаже на Русия, Ангела Меркел полетя в Сочи, след нея - президентът на България Румен Радев.

Вместо на „прокара“ американския втечнен природен газ (ВПГ), Доналд Тръмп постигна обратния ефект. Според резултатите от срещите на Владимир Путин с колегите си в лятната си резиденция, страните са стигнали до единното мнение, че ще продължат сътрудничеството. Меркел се обяви „за“ „Северен поток-2“, Радев предложи да се реанимира „Южен“, като предложи название на проекта „Български поток“.

Путин на свой ред пое ангажимента да обясни позицията на европейските си колеги пред международната арена, която следи срещите РФ-ЕС. Той назова главната причина, поради която Тръмп не постигна успех.

„Доналд е не просто президент на САЩ днес, той още е и силен, добър предприемач. Затова мисля, че прокарва интересите на своя бизнес с цел да осигури продажбата на ВПГ на европейския пазар. Възможни ли са такива продажби? Възможни са, но това е скъпо. Това е примерно 25-30% по-скъпо от руския газ по тръби в Европа...“ - каза руският лидер след преговорите с Меркел.

Впрочем, тръгвайки от това, че на газовите проекти в Европа все пак им е съдено да се появят, бих искал да отбележа един детайл. Украинският майдан беше един от методите за изтласкване на Русия от европейския газов пазар. За решението си да доставя ВПГ в Европа Вашингтон заяви за пръв път именно след въоръжения преврат в Независимата. Получава се, че и конфликтът в бившата съветска република не донесе нужните плодове.

Спасителен пояс за американците днес е може би само британската компания British Petroleum. BP сключи съглашение за ежегодно закупуване от САЩ на 2 млн. тона ВПГ за срок от 20 години. Очевидно в тази ТНК още са останали приятели на САЩ, които са готови да работят в течение на 20 години в ущърб на себе си.

Що се отнася до прогнозите, то те също са неутешителни. На днешен ден дялът на американския ВПГ на европейския пазар на вносителите на руски газ е само 3%. Отчитайки интереса на ЕС към проектите „Северен“ и „Южен поток“ САЩ няма да успеят да увеличат този показател. Европа каза своето ясно “НЕ!“.

Превод: М. Желязкова/pogled.info