Религията няма значение, когато възпитава към добро и когато подтиква към добри дела. Това е и водещото мото на Турхут Исмаил, строителен предприемач, който вдигна втора църква в бургаска област. Днес в обновения храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в карнобатското село Искра, родното на Турхут, отново заби камбанен звън.

Храмът в Искра е в отчайващо състояние преди година, когато фирмата на Турхут Исмаил започва да го ремонтира. Дори и местните жители не помнят кога за последно е работил. Събина Атанасова е била секретар на кметството и днес носеше икона за храма. Пазила я е години наред, дарена от друга жена за времето, когато ще има църква в селото. Самата Събина от 40 години живее в Искра и не помни през този период рушащият се храм да се е използвал по предназначение.

Емил Найденов е майсторът, който възстановява иконостаса, и когато вижда храма преди ремонта, се хваща за главата:

„Руина. Нямаше нищо. Иконостасът беше на парчета и аз поне го възстанових. Затова и няма много резба – както е бил, така съм го направил. Резбата е само по олтарните врати, които ги нямаше, аз по мой почерк си го направих“, казва Найденов.

Реставраторът на стенописите и зограф Красимир Русев, преподавател във ВТУ "Св. Св.Кирил и Методий", разказва, че храмът е дело на един от двамата гении в тази област – Уста Генчо, когото нарежда редом до Кольо Фичето:

„Истинският блясък никой не може да каже какъв е бил. Тя е била стенописвана, имало е икони. Просто нищо не беше останало от тези неща. Аз само можех да гадая по какъв начин да подходя. Абсолютна привилегия е човек да попадне на такова нещо, това е първият храм, който работя, на Уста Генчо. Само като видите тези пропорции, начинът, по който е изграждал, видимо нещата са гениални“, споделя Русев.

А възкресеният храм е гордостта на Турхут Исмаил. Това е втората църква, която той гради след тази в сунгурларското село Дъбовица, която построяват с негови съмишленици след дарения. Тази изгражда по Програмата за развитие на селските райони, а на въпросите защо мюсюлманин строи църкви, реагира с усмивка:

„Църквата беше пред разпад. Беше обрасла с дървета, вътре – като погледнеш сводовете – небето се виждаше. Благодаря на куража на работниците, които тука работеха като миньори, беше ги страх, че тя ще рухне върху тях. Вървят един метър напред, укрепват, втори метър – укрепват…

… Родом съм от това село, пораснах в тютюна - там, горе. Но от 16 – годишен живея в Община Несебър. Но, каквото и да е, с тази вода съм закърмен, този въздух съм дишал.

…България винаги е била пример за етническа и религиозна толерантност. Ако има Господ – той е един за всички. Какво значи дали е църква, джамия, синагога…“, споделя Турхут Исмаил.

Храмът е строен през 1882 г., а през 1923 е съградена камбанарията. Пристройката и самата камбана са дарени „от дядо Йордан от рода на Пашите, за да събира християните за служба Богу“, пише на една табела. А до нея е техният наследник Събин Пашов, който днес отново е дарил – надписа на църквата и изображенията на Светите братя, изпълнени от мозайка. Горд е, че отново чува камбаната да звъни.

От църква не искам да печеля, казва пък Турхут Исмаил. Затова с печалбата от проекта започва да ремонтира и надгражда спортен комплекс под храма. Там ще има футболни и баскетболни игрища, тенис – корт, място за лекоатлетически упражнения. Кръщава го Хан Кардам след съвет на Божидар Димитров.

А професорът днес донесе скъпи дарове – икона на Хан Тервел и парче от Светия кръст. Божидар Димитров, тогава като директор на Националния музей, съдейства процедурите да минат по-бързо, защото църквата е паметник на културата.

Той дари иконата и парчето от Светия кръст на Сливенския митрополит Иоаникий, който отслужи тържествената служба.

А от днес в храма „Св. Св. Кирил и Методий“ в село Искра отново ще се чува камбанен звън, в сградата ще се венчаят хора и ще се кръщават деца./offnews.bg