Още снимки:
test

Красимир Вълчев: Грешка е, че подвеждаща задача е в банката с въпроси за зрелостния изпит

24.05.2018 08.58

Преди началото на следващата учебна година отново ще мобилизираме всички институции, за да върнем и обхванем в училище всички деца, казва министърът на образованието и науката

- Г-н Вълчев, днес е 24 май - Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост. Какво ще кажете на учителите за празника?

- Най-много разчитаме на учителите като общество. Добрите и мотивирани учители са най-важният фактор за доброто образование, а то от своя страна е най-значимият фактор за това да живеем в модерно, включващо, хармонично и динамично развиващо се общество. Разчитаме на учителите да положат максимални усилия, да включат ефективно всяко дете в образователната система, да му окажат подкрепа, да интегрират децата от уязвими групи. Да помогнат на всяко дете да придобие както езикови и природо-математически умения, така и уменията на XXI век - креативност, дигитални умения, уменията да учи. Да го възпитат и да го направят добър човек. Да помогнат чрез образованието да получи максимума на житейските възможности и да бъде палноценен гражданин. Това изисква многогодишна, всеотдайна и професионална работа. Желая на учителите здраве и сили да се справят с нея.

- В момента текат матури и външно оценяване след 7-и клас. На зрелостния изпит по български имаше некоректен въпрос.

- Въпросът няма да се зачита. Формално погледнато няма грешка, но в този и? вид задачата е подвеждаща, не е за ученици и не отговаря на целите на оценяването, което правим. Допусната е грешка, че подобна задача е включена в банката с въпроси.

Задачата е изтеглена от

пул с над 11 млн. въпроса,

предварителната оценка за включването в който заради мерките за сигурност се прави от силно ограничен брой лица - предимно университетски преподаватели. За съжаление, подобни грешки са възможни, за радост, са поправими.

- Какви мерки взехте за нормалното протичане на изпитите?

- Не ми се иска говоренето за външното оценяване всяка година да бъде предимно за мерките за сигурност. Външното оценяване и държавните зрелостни изпити са необходими за измерване и съпоставяне на резултатите, за съпоставимост на усвоените знания и за вход в по-горна степен на образование. В следващата една година ще проведем разговор с работещите в системата и ще се опитаме да формулираме предложения как да направим външното оценяване и зрелостните изпити по-ефективно - с по-малко усилия и ресурси да постигнем в по-голяма степен целите им.

По отношение на конкретния въпрос - осигурихме условия за нормалното провеждане на изпитите. Определени бяха всички длъжностни лица, които отговарят за различните елементи на организацията на зрелостните изпити и външното оценяване. Взехме необходимите мерки за сигурност - по отношение на невъзможност за преписване, непрекъсване на електрозахранването, засилено полицейско присъствие около училищата, където се провеждат изпитите, предотвратяване на хакерски атаки др. Мерките по отношение на елиминирането на възможностите за преписване са свързани с това във всички изпити и помещенията, в които се размножават изпитните материали, да има видеоконтрол. Разделени са изпитите на модули, което ограничава възможността да се напускат класните стаи по време на изпитите. Лицата, ангажирани с провеждането на матурите, подават декларация, че не са родители на зрелостници. Във всяка стая има двама квестори. Квестори има и на входа на училището, както и в коридорите. Зрелостниците се допускат до залите след представяне на документ за самоличност и служебна бележка за допускане до матура.

- Кои са приоритетите ви за следващите няколко месеца?

- Много са задачите, които са на дневен ред. Трябва да продължим работата по механизма за обхващане и задържане на децата в училище, да го направим устойчив. В навечерието на следващата учебна година предстои отново да мобилизираме всички институционални ресурси, за да обхванем всички деца, да осигурим дългосрочна информационна и финансова обезпеченост на работата по механизма.

Ще провокираме разговор за възпитателната работа в училище. Подготвили сме проект на стратегия, който ще използваме като основа за дебат. Възпитателната функция е важна съставна част на образованието, а убеден съм и като общество имаме нужда от подобен разговор. Подготвили сме постановления за организиране и финансиране на дейността на българските неделни училища в чужбина и т.нар. лекторати. Предстои да бъдат приети национални научни програми и средства за финансиране на обектите от националната пътна карта за научна инфраструктура. Стартирахме работа по промени в Закона за висшето образование. Разработваме три големи операции по Оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж” - за подобряване на дигиталните умения, за допълнително обучение по български език в предучилищна възраст и за допълнително обучение за преодоляване на образователни трудности в училище. Важно също е да се доставят навреме учебниците. Обсъждаме и въвеждаме нови учебни програми.

- Какви компромиси сте склонни да направите в програмите по литература за 11-и и 12-и клас? Какво се случи с “Бай Ганьо”?

- Програмите за 11-и и 12-и клас се обсъждат, нищо не е предрешено. Дал съм указания на служителите да се вслушват във всички аргументирани предложения. От гледна точка на сроковете имаме възможност да ги обсъждим по-дълго, така че да стигнем до по-добър вариант.

Що се отнася до “Бай Ганьо”, никога не е стоял въпросът да се учи или не. Това, че няма да се учи, е невярна теза. В утвърдените учебни програми за 7-и и за 10-и клас “Бай Ганьо” е заложен да се изучава задължително с отделни части.

В проекта за 11-и клас творбата присъства с още една част. Изучаването на “Бай Ганьо” с отделни части е традиция. Това не значи, че частите няма да се коментират и разглеждат на фона на цялата творба. Както казах, не е решено. И тук могат да бъдат направени промени или допълнения. Обсъждането не е само отговор на конкретен обществен интерес, а е подход, който искаме да следваме при утвърждаването на всички учебни програми.

- Какво трябва да се направи за подобряване на уменията за четене с разбиране на учениците?

- Подобряването на уменията за четене не е резултат от една-единствена мярка. Необходими са множество и последователни мерки на ниво учебни програми, учебници и учебни материали, инвестиции в учители, нови подходи от страна на учители, на ниво оценяване на компетентности, а не на знания. Работим по всяка от тези мерки. Новият закон за предучилищното и училищното образование

въвежда т.нар.

компетентностен подход

- знанията и преподаването да бъдат насочени към ключовите компетентности, а не към усвояването на определени знания. От това произтичат и промените в новите учебни програми, които после намират и проекция в учебниците. Има нови подходи и принципи в обучението по български език и литература, насочени към работа с текстове от различен характер. Друга мярка е

намаляване на обема

на изучаваните

произведения

за сметка на време за работа върху конкретен текст за разбиране и тълкуване на посланията, както и за създаване на текст. Намаляват се уроците за нови знания за сметка на упражненията и изграждането на умения за прилагане на знанията в нов и непознат контекст и умения за прилагане на езикови норми. Това обаче често се противопоставя на исканията да се запазят всички изучавани автори с всичките им творби, от друга страна, и да се добавят нови съвременни автори, което прави невъзможно подобряването на функционалната грамотност.

Основният фактор обаче за подобряването на образователните резултати си остава добрият и мотивиран учител.

- Какви са начините за обвързване на образованието с пазара на труда?

- В последните години направихме най-много за обвързването на професионалното и висшето образование с пазара на труда. Въпреки това тези крачки не са достатъчни, затова обсъждаме и допълнителни. Обвързването включва регулиране на приема, преструктуриране на финансирането, актуализация на учебните планове и

по-добро партньорство

с работодателските

организации,

включително и чрез участие в управлението на училищата и вузовете.

Пазарът на труда и пазарът на образованието са два различни пазара със собствена логика и движещи фактори. Необходимо е с регулаторни механизми да се свържат.

Затова въведохме приоритетни професионални направления във висшето образование. Сега определяме в системата на професионалното образование специалности с очакван бъдещ недостиг на пазара на труда и защитени специалности. Преструктурираме приема, като насочваме повече ученици и студенти към тях. Висшите училища и професионалните гимназии освен допълнителни места получават и допълнителни средства за тези направления и специалности, а учениците получават допълнителни стипендии

Разширява се

дуалната

форма на

обучение,

която дава добра подготовка и връзка с пазара на труда. Актуализираме учебните програми в системата на професионалното образование. В системата на висшето се надяваме, че в рамките на академичната автономия ще бъдат намерени тези механизми за навременна и честа актуализация на учебните програми предвид динамиката на времето, в което живеем. От тази година въведохме правила, така че работодателите да участват по-пряко в определянето на план-приема. Вече участват и в управлението на професионалните гимназии чрез обществените съвети. Обсъждаме въпроса за участие на заинтересовани страни в академичните органи на управление.

Можем да очакваме, че през следващите години и десетилетия изискванията и обвиненията към образователната система ще са все повече предвид факта, че младите хора, които ще стъпят на пазара на труда, ще са едва 2/3 от тези, които ще се пенсионират. Образователната система не може да запълни този дефицит, но може да направи така, че да няма ранно отпаднали, всяко дете да завърши училищно образование, профилната структура да бъде в съответствие с пазара на труда и учебните програми да бъдат актуални.

- Какво в управлението на държавните университети искате да промените, ще разделите академичното от финансовото ли?

- Обсъждаме промени в модела на академичното самоуправление като част от промените в Закона за висшето образование. Не говорим за разделяне на академичното от финансовото управление, а за отваряне, партньорство в стратегическото управление, повече отговорност и отчетеност и насърчаване на политики за развитие. Сегашният модел е краен модел на затворено академично самоуправление. Решенията се вземат от органи, които са изцяло избрани вътре от академичната общност. Това в дългосрочен план дезинтегрира и изолира висшите училища от обществото и държавата и подкопава развитието им. Стратегическите решения и разпределението на средствата са насочени предимно към тях самите. Примерът с екстентензивното разрастване на системата от последните години - всички, включително и съседни висши училища в един град да обучават в едно и също професионално направление, потвърждава това.

Промените в модела на управление ще бъдат насочени към това в по-голяма степен да бъдем партньори в развитието на всяко висше училище, както и да насърчим висшите училища към по-добро партньорство с бизнеса и с всички външни заинтересовани страни.

- Защо настоявате за мораториум върху разкриването на нови факултети и специалности?

- Това е предложение на Съвета на ректорите, което подкрепяме. В последните години с разширяването на мрежата от висши училища, филиали и професионални направления нямаме проблем с достъпа, а с репутацията на висшето образование. Мрежата е достигнала предела си на разрастване. Трябва да ограничим фрагментирането, за да не увреждаме допълнително качеството и имиджа на висшето образование. И в момента го правим чрез преструктуриране на приема и финансирането по отношение на държавните висши училища. Тази година не е утвърден прием, финансиран от държавния бюджет, в 13 професионални направления във висши училища, които са с ниска оценка за качество и реализация. Най-често това са направленията икономика, администрация и управление, където през последните десетилетия в най-голяма степен избуя нерационалното търсене на висше образование, на което висшите училища отговориха. Трябва да концентрираме ресурси върху висшите училища с по-висока оценка за качество и реализация.

- И рейтингът показва, че много завършили висшисти работят като продавачи.

- Данните от рейтинговата система показват, че средно 50 на сто от завършилите се реализират на позиции, които изискват висше образование. Този процент клони към 100 в професионални направления като медицина и е едва 13 за завършилите туризъм. Тези данни обаче са отпреди 4 години. Толкова време е необходимо да бъдат отчетени от системата. През последните 3 години намалихме с 13 000 места годишно приема в професионалните направления “Икономика” и “Администрация и управление”. С 50% редуцирахме държавно финансирания прием в обществените науки. Това няма как да не доведе до подобряване на показателите за приложимост на продобитото висше образование. Тези промени вероятно ще започнат да се отчитат от следващото издание на рейтинговата система.

Не може обаче да очакваме, че 100% от завършилите ще се реализират на позиции, които изискват висше образование. Това е невъзможно и нежелателно. Най-малкото пазарът на труда има нужда от резерв. Политика във всички развити страни е да се увеличава делът на хората с висше образование и по принцип с по-висока степен на образование. Това е и единственият индикатор, по който се съпоставят системите на висшето образование в рамките на ЕС. Това е така, защото по-образованото общество е по-добро. Разбира се, не трябва да стигаме до крайности всички да учат висше образование, а профилната му структура трябва да бъде рационална и свързана с пазара на труда. /24chasa.bg

Днес+

Коментирай статията


Последни от Интервю
08:56
Александър Кашъмов: GDPR не следва да бъде механизъм за репресия върху медиите
10 юни 2018 г.
09:18
Проф. Мария Славова: Бъдещето на дигиталната икономика е в образоването на учителите
24 май 2018 г.
08:58
Красимир Вълчев: Грешка е, че подвеждаща задача е в банката с въпроси за зрелостния изпит
08:54
Марин Марковски: Съдът беше тенденциозен по делото Йончева-Борисов
19 май 2018 г.
10:22
Йоханес Хан: Западните Балкани имат европейска перспектива
05 май 2018 г.
13:10
Членството в Еврозоната ще оскъпи живота с 2-3 стотинки
03 май 2018 г.
09:24
Таско Ерменков: Държавата трябва да бъде водеща при изграждането на АЕЦ „Белене“
01 май 2018 г.
15:13
Доц. Атанас Шопов: Априлското въстание ни направи политически субект на европейската карта
24 март 2018 г.
17:18
Явор Алексиев: В челото сме по емигрантски пари, но много млади не учат и не работят
08 март 2018 г.
08:32
Рашид бин Али ал Хатър: Катар е на първо място в света по износ на втечнен природен газ и се интерес
02 март 2018 г.
18:44
Цар Симеон II: В Борда на старейшините съм, много врати са отворени пред мен, но нямам никакви задач
01 февруари 2018 г.
09:55
Кирил Добрев: ПЕС не е секта и ще разбере позицията ни за Истанбулската конвенция
17 декември 2017 г.
16:50
Доц. Красимира Александрова: Нашата кауза е да запазим книжовността и духовността на българската дър
13 декември 2017 г.
11:57
Стратегията на „БДЖ-Товарни превози” ЕООД е в синхрон с глобалните тенденции
03 декември 2017 г.
11:07
Кубрат Пулев: На една нация ако й вземеш идолите, символите, нищо не става от нея
20 ноември 2017 г.
18:38
Румен Радев: Може да съм генерал, но не харесвам войнствената реторика
09 ноември 2017 г.
10:37
Жоро Спасов подготвя изложба
28 септември 2017 г.
09:41
Петър Кънев: Бизнесът да не реже клона на доходите - вече няма кой да работи за 300 евро
23 септември 2017 г.
11:16
Звездин Бесарабов: Думата "антиматерия" лети из пространството
14 септември 2017 г.
09:41
За да спрем неграмотността, децата на 4 години трябва да са в детската градина
08 септември 2017 г.
09:47
Посланик Марян Гьорчев: Много бързо трябва да построим Коридор №8
02 септември 2017 г.
09:45
От средния българин зависи бъдещето, най-лошото е демографският срив
12 август 2017 г.
09:42
Проф. Михаил Неделчев: Преди 1989 г. цензурираха книги и за еротика
17 юли 2017 г.
09:43
Ерик Рубин: Вече работя за визита на президента Тръмп в София
14 юни 2017 г.
15:06
Започва ремонт на основните булеварди и улици в "Аспарухово“

Най-четени от Интервю

Избор на редактора