Въпреки всички трансатлантически спорове за разходите за отбрана, САЩ твърдо възнамеряват да укрепят НАТО.

Европа и Америка не могат да се договорят по нито един въпрос. С изключение на бъдещето на най-важния и успешен военен съюз в света. Въпреки ексцентричната дипломация на Доналд Тръмп и неговото язвително презрение към съюзниците, перспективите на срещата на НАТО, която ще се проведе в средата на юли в Брюксел, са учудващо многообещаващи.

Естествено, на зрителите активно ще се демонстрират огромните различия между двата бряга на Атлантика по отношение на разходите за отбрана. Тръмп ще избълва огън от критика срещу европейците, обвинявайки ги в алчност и желание да спечелят на чужд гръб. Малцина от 29 страни-членки на алианса изпълняват изискването и харчат по 2% от своя БВП за отбрана. На кратко казано, американските данъкоплатци плащат за благоденствието на европейските държави. Съюзниците максимално използват предимствата, давани от НАТО, докато на раменете на американците се крепи по-голямата част от бремето за неговото поддържане.

На фона на безпокойството по повод на едностранната политика на американците спрямо Иран, Близкия изток, климатичните промени и търговията европейските лидери не са склонни да слушат някакви поучения. Те също демонстративно ще порицават администрацията на Тръмп за високомерието и прибързаността.

Въпреки това, тази осъждана от всички администрация с мощната подкрепа на Конгреса увеличи, а не намали приноса на Америка в сигурността на Европа, наливайки пари в нейната източна част и върна там тежките оръжия, които администрацията на Барак Обама изтегли. САЩ укрепи своите военни връзки с държавите, които не членуват в НАТО, като Швеция и Финландия. През миналия месец Пентагона обяви възстановяването на Втори флот, оперативна единица на американския ВМС, отговаряща за Северния Атлантик.

Всичко това заради Русия. Нападайки Украйна през 2014 г. и започвайки да вреди навсякъде, Владимир Путин презареди трансатлантическите отношения. НАТО сега се фокусира върху своята основна мисия: отбраната на територията. Многонационалните войски, които неотдавна бяха разположени в Прибалтика и Полша, промениха ситуацията със сигурността в тези разположени на първа линия страни, което намали риска от внезапно руско нападение. В резултат на това всички ние днес сме по-сигурни.


Сега, когато в Балтийския регион е въведен ред, вниманието се пренасочва към Балканите и Черно море. Първият повод за безпокойство – Турция, която сега увеличава своето военно сътрудничество с Русия на фона на конфликта със Запада по повод на Сирия. Будят тревога нестабилността и намесата на Русия в делата на бивша Югославия. Сега все повече расте надеждата, че Македония, най-накрая ще получи шанс да влезе в алианса, но за останалите кандидатки, такива като Босна, Косово и Сърбия това както и преди остава далечна перспектива. Руските заплахи де факто наложиха вето върху по-нататъшното разширяване на НАТО на територията на бившата империя на Кремъл.

Също така НАТО се сблъсква с това, как се променя лицето на войната: кибератаките, изкуственият интелект, пропагандата, целенасочената корупция и други подобни. Тук са необходими възможностите на Великобритания, и те, вероятно, ще ни позволят да постигнем това, че през 2020 г. наследникът на Йенс Столтенберг на поста генерален секретар на НАТО да бъде британец. Потенциалните кандидати са много, макар че сред тях няма нито една силна фигура. Тази работа би желал да получи Дейвид Камерън, но смаяните от Брекзит европейски страни го ненавиждат.

Но най-насъщните проблеми на алианса са доста неприятни и преди всичко засягат логистиката. Те тлеят още от времето на Студената война. Транспортирането на танкове по пренатоварената железопътна мрежа на Европа отнема седмица, а са необходими дни или часове. Бюрократичната рутина угнетява.

Промените се случват, но недостатъчно бързо. На юлската среща ще бъде одобрено създаването на ново Обединено командване по тиловото осигуряване и логистиката в Улм, което ще се занимава с транспорта, инфраструктурата, киберсигурността и останалите скучни, но важни въпроси. Разходите за обектите с двойно предназначение, такива като големи пристанища, по-стабилни мостове и железопътни вагони дава шанс на Германия да избегне американските критики относно нейните разходи за отбрана, които представляват само 1,2% от БВП. Тъй като в Германия са силни в момента антиамериканските настроения, на нея й е по-лесно да се концентрира върху логистиката. Германците могат да се тревожат, че НАТО е поле за дейност на разпалващите военна истерия американски производители на оръжия. А срещу подобряването на железопътните превози трудно могат да възразяват.


Този подход е много по-добър, отколкото със заплахи да се принуждава правителството на Ангела Меркел да изпълни даденото празно обещание да достигне поставената от НАТО цел за 2% от БВП до 2024 г. И наистина, отчитайки грандиозната икономика на Германия, харченето на такова голямо количество пари за оръжия, би я превърнало във военна супердържава на Европа, което може да има потенциално дестабилизиращи последици.

Втората голяма грешка е приемането на решения. Съвременните заплахи се развиват бързо и непредсказуемо. В случай на руска провокация, обсъжданията в Съвета на НАТО, органа на алианса, отговарящ за взимането на решения, могат да са прекалено бавни. От военна гледна точка върховният главнокомандващ на обединените сили на НАТО в Европа американският генерал Къртис Скапароти се нуждае от по-големи правомощия, например, за оперативното разгръщане на силите за бързо реагиране някъде в Източна Европа.

Това засяга чувствителен момент: положението за съгласие на парламента за използването на въоръжените сили в едни страни е записано в Конституцията, а в други се ползва с широка политическа и обществена подкрепа. Американските президенти също са обезпокоени: конфликтите могат да избухнат навсякъде, но само САЩ могат да ги прекратят.

Въпреки целия огън, мъгла и ярост в трансатлантическите отношения, пример, за които са спешната миротворческа мисия на Столтенберг в Белия дом, голямото предимство на алианса е това, че той е единственият вариант. Той обединява Европа със САЩ. Той обединява Великобритания с Европа. Това е единствената защита на Европа от Русия. Разширяването на НАТО увеличава сигурността и съдейства за модернизацията. Това е единствената организация, която може оперативно да разгърне ефективни въоръжени сили против заплахите в Северна Америка, Близкия изток и други горещи точки по света. Всичко останало дори не се доближава малко до алианса. С това поне са съгласни всички. /БГНЕС

---------

Едуард Лукас, „Таймс“.