Ваймарската република умря заради недостиг на демократи. Европа губи от недостига на европейци. С ново правителство в Рим евроскептицизмът става официална политика в една от страните, основателки на Европейския съюз.

След провала на консултациите, кризата на еврото, неуспеха при решаване на кризата с бежанците, след Брекзит и бунта от страна на Вишеградската четворка, това е вече шести удар по основите на ЕС. Той може да се окаже смъртоносен.

В Италия „Движението Пет звезди" (Д5З) и „Северната лига" (СЛ) ще сформират правителство. Лигата започна да действа като партия на съпротивлението срещу като че ли мързеливите южноиталианци и корумпирания политически елит, който купува гласове с прибавената стойност, заработена на север. Програмата на Д5З изглежда така, все едно са я сглобявали от позиции, каквито в Германия имат „Пиратите“, „Зелените“, „Левите“, а също и авторите на книги по езотерика. Само че двете партии ги обединява тяхната опозиция срещу ЕС. От Д5З вече заявиха, че ще изискат преразглеждане на европейските договори. По оценката на неговия основател Бепе Грило, най-опасният враг на Италия е Европейската централна банка, а не „Ислямска държава“.

Както почти всички популисти и евроскептици, Д5З и СЛ виждат в Русия свой естествен съюзник. СЛ има споразумение за сътрудничество с партията на Владимир Путин. По време на визита в Москва нейният лидер Матео Салвини се снима с фланелка с образа на Путин и заяви, че неговата партия иска „и в Италия истински парламентарни избори, така открити, както в Русия“. Също така Лигата изпрати „наблюдатели“ в Крим, които, според получената задача, констатираха, че референдумът за присъединяване към Русия е бил проведен напълно демократично. Д5З, което е съперник на СЛ, за да завоюва благосклонността на Путин, нарича Запада „агресор“ в Украйна и отпразнува навлизането на руските войски в Алепо като „освобождение“ на разрушения град.

Глобалисти, либерали, прозападният и проевропейски елит на континента под ръководството на Ангела Меркел премина в отбрана. Евроскептичните партии или формират правителства, или участват в такива в България, Италия, Гърция, Малта, Австрия, Полша, Словакия, Чехия, Унгария. В повечето случаи те също така са популистки, проруски и критично настроени към капитализма. Конвенционалното мнение, че тези сили представляват по-старото поколение, т.е. миналото, а младежта, като че ли се застъпва за европейското бъдеще, беше опровергано в Италия: там повече от половината хора на възраст под 45 г. заявиха, че биха гласували на референдума за излизане на тяхната страна от ЕС. А 68% от гражданите над 45 г. биха искали да останат в ЕС.

Главната стратегия на Меркел – да изчака и по някакъв начин да премине – вече отдавна не работи. Само че голямата коалиция изглежда парализирана. Коалиционният договор е кръстен „Нов пробив за Европа“. Само че едва пет от 175 страници са посветени на европейската тематика, и на тези страници не е спомена дори и веднъж кризата на ЕС – и политическата, и идеологическата. На практика европейската политика на ПДС/Х–СС се състои в това, да бъда възпрян Еманюел Макрин с неговите предложения за реформи. Социалдемократическата партия на Германия основно е заета с въпроса дали да не изпрати своя провалил се бивш председател Мартин Шулц обратно в Брюксел, може би отново в качеството на „главен кандидат“ на изборите за Европейския парламент. Само че пробивът е нещо различно.

И изглежда напълно абсурдно, че президентът на САЩ Доналд Тръмп е използван като образ на врага, за да се гарантира лоялността към единна Европа. Това не сработи дори при Джордж Буш-старши. „Оста Москва-Берлин-Париж“ бързо се разпадна, наистина, след като успя да причини значителни щети на източноевропейците. Само че тя скоро беше възстановена под образа на газопровода „Северен поток“ от Санкт Петербург до Грайфвалд – и до Лил. Направо истеричната реакция на немската политическа класа за разтурянето на ядрената сделка с Иран и на преместването на посолството на САЩ в Йерусалим може да бъде разбрана по-добре само като опит още веднъж да бъде съживен духът на прикрития зад европейски патриотизъм антиамериканизъм, който Гейрхард Шрьодер използва така ефективно по време на германските избори, макар това да не придвижи европейския проект и с един сантиметър напред.

Европа трябва да дава, така се говори във всички официални заявления и от президента на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, и в коалиционния договор. Да дава повече благосъстояние, повече сигурност, повече работа, повече иновации, повече интеграция, по-малко мигранти. Само че бедата на Европа няма материално измерение и не се заключава в допуснатите грешки. В тази политическа система, на която се доверяват гражданите, грешките не водят до това системата да бъде поставена под въпрос.

Бедата на Европа е в недостига на лоялност и в недостига на европейци. „Повече Европа“ не е отговор. Нужни са повече европейци. И повече усилия, по-голяма готовност за риск, идеализъм, военно участие и пари, пари, пари. Например, за да се прочисти Средиземно море от нелегалните превозвачи на хора, за да се помирят страните на нашите непосредствени съседи в Африка и Азия, за да бъдат защитени границите на Европа, да се интегрират бежанците, да се санира икономиката на Южна Европа и да се даде отпор на идеологическото, политическото и военното настъпление на Русия.

На първо място трябва да се признае, че глобализацията, либералният капитализъм и съответстващата им правова държава изпаднаха в криза на легитимността. „Нелибералната демокрация“ на Виктор Орбан – по същия начин, както и победата на по своята същност антиполитическото Д5З в Италия и успехите на левите и десни националисти из цяла Европа не е резултат от твърде скромното благосъстояние или свърхпредлагане на мигранти, излишък от бюрокрация или недостиг на иновации, дори и това действително да са проблеми.

Кризата на Европа е резултат от това, че в нея днес има твърде много думи и твърде малко обяснения, твърде много срещи на върха и твърде малко народни събрания.

Не трябва да се оплаквате от прекаленото опростяване в изказванията на популистите, когато не се дават отговори на комплексните въпроси. Пробив към Европа трябва да стане пробив на политиците към основите, докато още не е станало късно. /БГНЕС

--------------------------

Алан Позенер, в. „Велт“