За пръв път откакто са били създадени преди повече от век, две маслени картини на градината на Клод Моне във Ветой са събрани на едно място във Вашингтон.

Моне се мести със семейството си във Ветой, в покрайнините на Париж, през 1878 г., заради финансови затруднения. Там започва най-продуктивният период на френския импресионист, който за три години създава почти 300 картини, включително „Градината на художника във Ветой” от 1881 г.

До 8 август в Националната галерия във Вашингтон са на показ две от четирите картини на свежа лятна градина с огромни слънчогледи. Едната от картините е част от колекцията на вашингтонската галерия, а другата е временно заета от калифорнийския музей "Нортън Саймън".

„Това е повратна точка в кариерата на Моне, когато той се обръща към пейзажа и започва да се интересува от атмосферни ефекти,” казва Кимбърли Джоунс, куратор на изложбата във вашингтонската галерия.

„Преди да съберем двете картини заедно, винаги описвахме тази като доста небрежна, защото нямахме друга версия, а смятахме, че тази е просто етюд за по-голяма картина,” казва Емили Талбот, куратор от Нортън Саймън.

„Всички публикувани изследвания на тези две картини са под въпрос сега, когато те са заедно.”

Докато във версията от "Нортън Саймън" Моне наслоява тъмнозелено върху кобалтово синьо, за да придаде повече характер на небето, в картината от вашингтонската галерия небето е дефинирано от контраста между дебело и тънко, и участъците чисто платно.

Поредицата картини на градината във Ветой са смятани за първообраз на идеята му да рисува в големи серии. През 1890те, той започва да рисува в серии от десетки картини на един и същи обект – Руанската катедрала, лондонския Парламент или водни лилии – през различни сезони или части от деня, обикновено от една и съща гледна точка. /БГНЕС