Йоханес Хан: Западните Балкани имат европейска перспектива

Избрано 19.05.2018 10:22

По време на срещата на ЕС в София на 6 западнобалкански държави им бе обещана перспектива за евроинтеграция и влизане в ЕС.

Еврокомисарят по въпросите на разширяването и политиката на добросъседство Йоханес Хан разказа пред Дойче Веле за резултатите от състоялата се на 17 май среща на върха Европейски съюз-Западни Балкани в София, посветена на евроинтеграцията на Сърбия, Македония, Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина, а също Косово. Политикът посочи условията, които страните-кандидатки трябва да изпълнят, за да влязат в Евросъюза.

Въпрос: В декларацията след приключване на срещата в София на 6 западнобалкански страни бе предложена европейска перспектива, но не членство в ЕС. Как смятате, дали това е достатъчно?

Йоханес Хан: Тук, в София ние фокусирахме нашето внимание върху установяването на връзки, т.е. в тези сфери, където можем да развиваме и укрепване нашите отношения и контакти. Става дума за инфраструктура, енергиен сектор, за това, което можем да си предложим един на друг в сферата на цифровите технологии. Всичко това ще доведе до по-тесни връзки на балканските страни с Евросъюза. Ние предлагаме в рамките на тази европейска перспектива конкретни инвестиции в инфраструктурата.

Въпрос: Не правите ли крачка назад, отказвайки се от своите обещания за разширяване на ЕС, дадени преди 15 години в Солун?

Йоханес Хан: Не, ние имаме стратегия за страните от Западните Балкани, която представихме през февруари тази година. Тя показва европейската перспектива за всички тези страни. Но много неща трябва да бъдат направени преди това. Постоянно си сътрудничим със страните от Западните Балкани, наблюдаваме постоянен взаимен обмен. Някои от страните-кандитатки за членство в ЕС са по-напред по пътя за евроинтеграцията, но напредък има във всяка една.

Един много важен аспект се състои в това, че за влизането на тези държави в ЕС в бъдеще, ние трябва да подготвим тяхната инфраструктура. Работим и по въпроса за регионална зона за свободна търговия, която ще ни позволи да имаме добри търговски отношения един с друг. Трябва да подобрим икономическите показатели на всички страни-кандидатки за членство в ЕС, да направим техните икономики по-стабилни, устойчиви на кризи, конкурентноспособни в Европа.

Въпрос: Между западноблаканските страни съществуват редица конфликти, които им предстои да решат. Да вземем например, Сърбия и Косово, по-конкретно, признаването на Косово като държава. Как ЕС може да помогне за урегулирането на този конфликт?

Йоханес Хан: Струва ми се, че европейската перспектива много силно влияе на решението на политическите въпроси в този регион. Неотдавна станахме свидетели на това, как след две години и половина Македония и Косово решиха своя граничен конфликт.

Вероятно, ние скоро ще видим как се решава спорът между страната-членка на ЕС Гърция и Македония за името. Динамиката на събитията от последните години е такава, че и между Белград и Прищина трябва да се развива диалогът. Ние винаги ясно сме заявявали и всички знаят това: няма да приемаме в своите редици нови страни-членки до тогава, докато те не уредят всичките си двустранни конфликти. И това вече подейства.

Въпрос: ЕК вече посочи 2025 г. като възможна дата за влизане в ЕС на Сърбия и Черна гора, ако всичко върви добре. Страните-членки на ЕС не посочиха дата в София. Защо?

Йоханес Хан: Това беше своего рода ориентировъчна дата. Решенията ще бъдат приети едва в хода на нашата следваща среща, която ще се проведе в края на юни. Наистина става дума за предварителна дата, която трябва да покаже сериозността на нашите намерения – и това, че проектът заслужава доверие. Ние се чувстваме задължени да изпълним своите обещания, но много зависи от това, дали страните от Западните Балкани ще успеят да покажат напредък. /БГНЕС
CHF CHF 1 1.99351
GBP GBP 1 2.28037
RON RON 10 3.93361
TRY TRY 100 5.60402
USD USD 1 1.80827