Предлаганите от група депутати промени в правния режим на лотарийните игри ще ощетят бюджета, бизнеса и хората. За това алармира правният екип на Института за модерна политика (ИМП) в своя доклад относно предвижданите промени.

Докладът на ИМП прави оценка на въздействието на предлаганите промени и е изпратен до Народното събрание и премиера Борисов.

Според констатациите в доклада, направени на база факти и примери от законодателството на държавите-членки на ЕС, САЩ и Канада, твърденията, че лотариите в България плащат ниски данъци категорично не са верни.

"Лотариите плащат най-високите данъци - 15 % от целия приход от билети, а останалите фирми - корпоративен данък от 10 % върху печалбата", сочат от ИМП.
В същото време лотариите не се облагали с ДДС поради изрично изискване на европейската Директива 2006/112/EC.

В доклада е посочено държава по държава какво предвижда данъчното законодателство в Европа. Изводите според ИМП - 21 държави в ЕС имат по-ниски данъци за лотариите от България, в 1 държава данъците са идентични с българските, а 4 държави са с по-висок данък.

От института обясняват и че прегледът на законодателството опровергавал и твърденията, че в ЕС рекламата и разпространението на лотария са "забранени" или по-рестриктивни отколкото у нас, както и че има ограничения в разпространението.

"По данни на Nielsen Research, например, обема на рекламата на лотариите в Германия през 2017 г. е 197.4 млн. евро", пише още в документа.

Докладът обобщавал и резултатите от 92 научни емпирични изследвания след 2000 г. относно "хазартната зависимост". Ставало ясно, че процентът на лицата, които покриват медицинските критерии за "хазартна зависимост", в Европа варират от 0.12 до 3.4%. В САЩ този процент бил около 3.5%, а в Канада - 2%.

"Установено е, че това няма причинно-следствена връзка с лотариите, както и въобще с мащабите, рекламата и разпространението на лотарийните игри. Значение за "хазартната зависимост", макар и незначително, оказва рекламата на т.нар. "твърд хазарт" (казина, рулетка, покер и пр.)", пише още в доклада.

Според експертите на ИМП лотариите са обект на строга държавна регулация и осъществяват дейността си под стриктен държавен контрол и при най-високи стандарти на прозрачност и отчетност, а финансовите им потоци са онлайн интегрирани със системата на НАП. "Лотарийните билети са ценни книжа по действащото законодателство и отпечатването им подлежи на стриктен контрол от страна на финансовото министерство", допълват анализаторите.

От ИМП информират и че докладът илюстрира и разпределението на приходите от лотарийни билети. 100 единици приход от билети се разпределяли по следния начин:

Според ИМП фактите в доклада показвали, че в ЕС, САЩ, Канада, Австралия и Китай лотариите са легитимно държавно регулирано развлечение, което се организира от държавни и/или лицензирани частни оператори. Този сектор от икономиката също така генерирал значителни приходи в държавния бюджет, които се разходват за социални програми, образование, култура и други държавни нужди.

В доклада на ИМП се цитират данни на Европейската комисия за общия обем на игралната индустрия в ЕС. Данните показвали, че този обем възлиза на 84.9 милиарда евро и има устойчив годишен ръст от 3%.

"В исторически план лотариите, освен развлекателния си характер, винаги са били третирани от държавата и като полезен инструмент за мобилизирането на финансови средства за бюджета и за конкретни каузи. Някои по-популярни примери в тази посока: със средства от лотария (кено) е изграждана Великата китайска стена; със средства от лотария е играждана една от най-крупните културни институции в света - Британският музей, а също много от университетите от "Бръшляновата лига" в САЩ - Харвардски, Принстън", убеждават още от ИМП.

В тази връзка правният екип на института препоръчва да се проведе широко обществено и експертно обсъждане със заинтересованите страни, както и да се направи детайлна оценка на фискалните и социални ефекти от предлаганите рестрикции.
Според ИМП трябва да се възложи на компетентни научни организации да извършат научно изследване за състоянието на проблема "хазартна зависимост" в България.

Парламентът пък трябвало да изпълни изискванията за нотификация на Европейската комисия, което произтича от Директива 98/34/ЕО. /news.bg