21 октомври 2018 г. 09:44 ч.
:: Анализи и Коментари
последна актуализация: 21.10.2018 г. 09:41:48 ч.
Още снимки:
test

Порязването на един изчезнал алпинист с личния негативизъм на един режисьор

17.05.2018 10.03

Историята на Боян Петров носи поуки за губещата ценностите си българска нация

Думичка нямаше да напиша за изчезналия алпинист, ако не беше краткото експозе в един сайт на режисьора Христо Порязов, озаглавено “Писна ми да лягам и ставам с Боян Петров”. Мисълта му е, че

България има


много по-големи

проблеми,

всеки ден по пътищата гинат хора, пенсионерите тънат в мизерия, домовете за сираци и за възрастни са в окаяно състояние, пита откъде накъде ни занимават с човек, който е направил личен избор. Най-силното му изречение е: “В същото време се произведе наглостта да се събират пари за него - от същите хора, които събират за хванатата с подкуп кметица Десислава Иванчева.”

Всеки има право на мнение, разбира се, в свободна страна живеем, обаче тоя тип снобски монолози е най-добре да си ги правиш в хола, неетични и неприлични са за публичното пространство, себични и обидни.

Понякога неудовлетворението в душата провокира у всички нас язвителност, егоизъм и високомерие - все състояния, които не са за показване. Ето например този невъздържан човек изпада в конфликт със себе си още в самото начало: възмущава се, че го занимават с личния избор на Боян Петров, без да усеща, че самият той занимава аудиторията с личния си негативизъм. Кой е всъщност Христо Порязов да дава акъл на медиите кои новини да цитират? Да, Петров не е най-окаяният ни сънародник, обаче в конституцията пише, че “гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази конституция”.

На “Витошка” да

беше изчезнал,

пак щяха да

го търсят

и пишат за него, съчувствието в края на краищата би трябвало да е инстиктивно.

Всъщност и двете крайности са неприемливи: нито въпросният режисьор е прав, нито превъзнасящите се клакьори, описващи катерача като национален герой и вменяващи едва ли не чувство за вина на всеки незаинтересован. Човекът цял живот изследва планините и покорява върхове, това му е призванието и толкоз! Случилото се е трагедия, ако не те вълнува, смени канала.

Калпавото образование и все по-натрапчивата липса на толерантност и домашно възпитание водят до такива срамни ситуации, българинът не знае как да се държи и реагира, игнорира темите, които наистина го касаят и зацикля на проблеми, от които нищо не разбира.

Алпинизмът никога не е бил олимпийска дисциплина, състезанието там не е нито индивидуално, нито отборно, то е със самия себе си и с майката природа. Това не означава, че този спорт трябва да се подценява и отрича. Хора като Порязов вероятно биха оплюли и космонавт, изпаднал в беда, докато обикаля земната орбита, нали той сам се е наврял в ракетата?

Би трябвало да имаме някаква селекция за елементарното мислене. Векове наред хората са търсили например извора на реката Нил, най-вероятно и тогава се е намирал по някой да пита за какво им е да знаят, по дяволите, откъде започва някаква си река!

Изследването на света около нас тласка цивилизациите напред, разгадаването на мистерии, желанието да полетиш; откриването на нови земи, континенти и всякакви природни чудеса е част от човешката същност. Неслучайно географските открития са “велики”.

Първото документирано планинско изкачване е през 121 г. от новата ера, когато

римският

император

Адриан покорил

връх Етна,

за да наблюдава изгрева на слънцето. Дали на римляните им се е сторило досадно, че се е изкачил на Етна? Не само не са го игнорирали, а напротив, увековечили са алпинисткия му опит за поколенията.

Дори хабер да нямаш от алпинизъм, самата история на Боян Петров си заслужава да се проследи, в нея се съдържат поуки, крайно необходими на прогресивно губещата ценностите си българска нация. Непоклатимата му вяра, чрез която преодолява тежки болести, включително рак, после едва оцелява при експедиция и след като го помита кола в Кресненското дефиле, страда от диабет, но единственото, което наистина го поддържа жив, е планината.

Защо пък българинът да не види и чуе как реагират близките на такъв човек, да се възхити на самообладанието им, болката, любовта и уважението, с които говорят за него?

Кое е излишното според режисьора Порязов? Защо според него на първа страница на “24 часа” пише “Новините такива, каквито са”? Още по-нелеп е намекът за политически интерес в кампанията по издирването, нима някой може да забрани на жена да събира средства за спасението на съпруга си?

Преди много години в едно студентско предаване се появи изключително атрактивен музикант, висок като телеграфен стълб, с опашка и всестранни таланти. Възхитени, сценаристите и режисьорите започнаха да му дават роли в скечове, успехът му бе зашеметяващ, публиката го обикна. Раздразнен от новата звезда, най-вече притеснен от неочаквано силната ефирна конкуренция, друг артист от шоуто възкликна: “Всеки трябва да си знае мястото, артистите играят, певците пеят!”. Днес опашката я няма, но музикантът продължава да е едно от най-популярните телевизионни лица, а на онзи артист едва му помним името. Горе-долу така стоят нещата с Порязов и Боян Петров, въпрос на можене е.
Диляна Ценова, 24chasa.bg

Днес+

Коментирай статията

17.05.2018 12:42
гост
Уважаема госпожо,
Статията Ви е много хубава и пълна с истини. Нормално е едно такова изказване да ви Ви(ни) възмути и още по-нормална е реакцията Ви под формата на статия. Това, което си мисля е доколко трябва да обръщаме внимание на такъв тип коментари, още повече, че вероятно никой нямаше да разбере за тях ако не беше вашата статия. Такъв тип хира се”хранят” от такова допълнително внимание и им дава още по-голям авторитет на експерти. Погледнете нещата и от тази страна

Последни от Анализ
09:43
Жените се справят по-добре от мъжете
20 октомври 2018 г.
19:58
11-те на Лудогорец и Левски
19 октомври 2018 г.
18:44
Фалшивото възкресение на КГБ
18:13
Демографски тенденции и проблеми в България
17 октомври 2018 г.
13:13
Българското съхранение на газ – път към енергийна сигурност и диверсификация
11:00
Защо цените растат, а лихвите остават ниски
16 октомври 2018 г.
09:29
Земетресение в Бавария
15 октомври 2018 г.
17:24
Как администрацията на Тръмп противостои на военната настъпателност на Китай
16:37
Брекзит: Мей я чака деликатна седмица, която може да се окаже решаваща
11:21
Петър Клисаров: Бъдещето на ЕС
13 октомври 2018 г.
10:03
Накъде ни води "патриотичното" ценообразуване?
09:05
Как Тръмп помага за прекратяване на хегемонията на долара?
08 октомври 2018 г.
10:53
Да си поговорим за чата
10:17
Какво може С-300 в дуел с изтребителите Ф-35
06 октомври 2018 г.
11:23
Пробитата пенсионна реформа на Путин
05 октомври 2018 г.
19:53
Защо никой не може да детронира долара?
18:03
Казахстан се отказва от кирилицата, страхува се от корупция
03 октомври 2018 г.
12:35
Залязващият авторитет на Ангела Меркел е проблем за Европа
08:34
Блумбърг: 100 долара за барел – повече вреди, отколкото ползи
02 октомври 2018 г.
11:32
"Файненшъл таймс": Национализмът носи успех на десните популисти, но ще ограничи ефикасността им
01 октомври 2018 г.
19:50
Как САЩ нахлу в любимия данъчен рай на руските олигарси
29 септември 2018 г.
14:09
Хляб и популизъм
11:51
Ердоган в Берлин: едно не обикновено държавно посещение
27 септември 2018 г.
11:25
Втечненият газ в Европа: успех за САЩ и заплаха за Русия
26 септември 2018 г.
10:52
Образованието в България не иска и не иска да се промени

Най-четени от Анализ

Избор на редактора