За цената на биодизела и биоимпериализма

Избрано 14.05.2018 09:33

Вилфрид Хуисман e германски журналист, който през 2012 г. публикува като роман едно своето разследване свързано с международната организация WWF. Поради големия интерес към книгата, той публикува второ преработено издание през 2014 г. В „Пандалийкс, тъмната страна на WWF” можете да намерите различни аспекти от влиянието на WWF в глобален мащаб и най-вече влиянието й над местното население. Благодарение на дълбочинните интервюта, които авторът успява да направи с не малко членове на организацията, както и с местните, много добре се отличава двуличността на организацията.

Такъв е и случаят с Аржентина. Там той е по следите оставени от най-големия производител на соя и пестициди в света „Монсанто“, компанията е известна още като кралят на ГМО. Хуисман описва своя първи сблъсък със соевите плантации така:

„Видяхме първия самолет, който разпръскваше пестициди в далечината. Наричат ги Комари и оставят след себе си отровен облак – „Раундъп” на „Монсанто“. Отровната субстанция се впръскваше върху малката, тъкмо поникнала соя, както и върху тревите, билките и плевелите между нея. На следващия ден всичко беше пожълтяло и изсъхнало, освен соята. Тя е оцеля, благодарение на специален ген, който й позволява да устои на хербицида.”

Потребителите на семената на „Монсанто“ са привилегировани, защото с тях върви и пестицида на фирмата „Раундъп”. Част от местните споделят, че за много фермери в началото това е била „сделката на века”. Но това е довело и до много голяма зависимост на фермерите от компанията.

Когато започнахме да работим за първи път с „Монсанто“, всичко беше страхотно, казва местен фермер на име Фабрика Кастило и продължава с разказа си. "Това продължи първите няколко години. Монсанто ни даваше семената почти без пари, но пестицидът "Раундъп", с който пръскахме посевите, беше много скъп и на нас ни се налагаше все повече да използваме от него. Последната година ми се наложи да сложа двойно повече от него, отколкото преди 5 години."

Въпросът, който изниква веднага е, а защо фермерите са сменили обикновената соя с генно модифицираната. Кастило отговаря, че тъй като е обграден от генномодифицирана соя, която ще замърси чистата, „освен това Монсанто изкупи всички производители на семена в Аржентина и за да можеш да си намериш качествени семена се налага да пътуваш много”. Освен това „зеленото злато” както наричат тук соята кара фермерите да фалират. Кастило споделя, че неговите ниви с площ 130 хектара вече не успяват да му носят печалба и казва, че човек с поне 500 хектара насаждения, може и да очаква да изкара някакви пари от това, но за да е сигурен в печалбата си един фермер трябва да има поне 5 000 хектара. Според фермера в бъдеще цялата обработваема земя ще бъде собственост на няколко големи фирми.

Компаниите не купуват само обработваема земя. Те купуват и много непригодени за земеделие земи, като гористи местности, които те чрез изсичане превръщат в земеделски. Предполага се, че организация като WWF със собствен филиал в страната ще вземе присърце проблемите с изсичането на гори и със замърсяването на почвите и ще се бори с голямата компания? Не. Истината е, че WWF всъщност насърчава действията на „Монсанто“. Според критика на организацията и местен фермер, желаещ да запази традиционния начин на отглеждане на храна Джордж Рули, аржентинският филиал на организацията и „Монсанто“ са просто два крайника, на едно и също тяло. Дори и бившият ръководител на компанията споделя в интервюто си с Хусиман, че от 1988 г. той е член на WWF. Освен това соята произведена от „Монсанто“, бива изнесена в Европа и Северна Америка, където става суровина за биогориво. И макар WWF да обяснява, че се е захванала с опазването на горите в Аржентина, местните споделят, че единствените гори, които са били запазени, са тези, които са в планински региони и са негодни за земеделие.

За пестицида, съдържащ се в почвата и водите и влиянието му над околната среда и живота споделят местни пред Хусиман. „Земноводните умират в реките ни. Дори змиите и плъховете напуснаха териториите ни, след като започнаха да пръскат.” Но разбира се това не означава, че и хората не страдат от пестицида. Доктор от едно от градчетата заобиколено единствено и само от безкрайни полета със соя споделя, че вижда ”все повече и повече селяни, които стават жертви на отровните облаци от пестициди. Болниците са пълни с мъртвородени деца, или деца родени с дефекти. Със сигурност има връзка между широкото използване на "Раундъп" и нарасналия брой на деца родени с различен вид малформации. От официалните здравни служби, също съобщават за нараснал брой на децата родени с малформации или мъртво родените за регионите, в които се използва пестицида. Друго интересно покачване е и нивото на раковите заболявания в районите с широко използване на „Раундъп”.

Нормално е при всички тези условия много от жителите на провинциалните райони да предпочетат да се изместят в големите градове, намиращи се по-близо до столицата, в които контролът е малко по-стриктен. При преброяване на населението през 2012-та г. става ясно, че повече от 1 000 села са били изоставени и повече от 400 000 фермери са продали земята си и са се преместили в големите градове. Тези, които не са го направили, рискуват да умрат от отравяне.

Преди няколко месеца Междуправителствената научно политическа платформа за биологичното разнообразие и екосистемните услуги направи първото масово изследване на почвите и заяви, че точно заради подобен вид безотговорно земеделие, което води до замърсяването и ерозията на почвите, голям брой от населението на земята ще предприеме действия по миграция. Според тях в момента броят на хората засегнати от това е 3 милиона души, а до 2050 г. те прогнозират броят да нарасне до 4 милиарда.

Производството на биодизел предизвика една вълна от социално насилие над много от страните в света.

Жан Зиглер, който е бил част от организацията към ООН „Право на храна” споделя, че този вид гориво е престъпление срещу човечеството, тъй като той увеличава бедността, глада и смъртта в страните, които го произвеждат. Грозното словосъчетание „биоимпериализъм ”, разпространен в Латинска Америка, Африка, Азия и всяко място, където се отглеждат подобен вид растения за гориво, е пример за това как глобалният север използва глобалния юг, за да реши енергийните си проблеми. /БГНЕС
CHF CHF 1 2.00269
GBP GBP 1 2.28725
RON RON 10 3.9325
TRY TRY 100 5.59629
USD USD 1 1.80911