Няколко месеца, след като приматите започнали да получават пари за свършена от тях работа, не само научили, че могат да си купят плодове, но поставени в ситуация на избор, сами отивали при този, който им дава повече за по-малко жетони.
Няколко месеца, след като приматите започнали да получават пари за свършена от тях работа, не само научили, че могат да си купят плодове, но поставени в ситуация на избор, сами отивали при този, който им дава повече за по-малко жетони.
Концепцията за парите може да се усвои дори от същества с “мозък колкото грахово зърно” и потребности, ограничени до храна и секс, показва проучване

Могат ли парите да променят навиците дори на маймуните? – Да!

Отговора дават икономистът Кийт Чен и професорът по когнитивна наука и психология Лори Сантос - учени в университета в Йейл. През 2005 г. те провели експеримент със седем маймуни от вида капуцини, смятани от някои зоолози за едни от най-глупавите примати, а други ги определят пък като едни от най-умните маймуни на новото време.

Учените въвели трудови отношения сред общността на маймуните и започнали да им плащат за извършената от тях работа. След няколко месеца капуцините били научени не само как практично да разполагат с парите, които получавали, но започнали да проявяват и черти от характера, типични за хората – алчност, жестокост, ярост в отстояване на парите си и подозрителност към останалите.

“Никой никога не е виждал едно куче съзнателно, справдливо и с някаква цел да обмени кокали с друго куче, например”, казва Чен, който с изследването доказва тезата си, че уменията на хората да обменят парична валута принадлежи само на човекоподобната раса.

Проучването се провело на остров край бреговете на Пуерто Рико. Първоначално то било без конкретна цел – Чен и Сантос решили просто да дават пари на маймуните и да видят какво ще се случи. Вместо истински банкноти обаче те им давали метални жетони, а след няколко месеца капуцините разбрали, че срещу тях могат да получават плодове. Идеята за парите, както показали резултатите, може да бъде усвоявана от същества с “мозък, колкото грахово зърно” и потребности, ограничени единствено до храна и секс.

Последвала втората фаза на проучването, в която на всяка маймуна били раздадени 12 жетона, които трябвало сами да решат как ще похарчат. Идеята била капуцините да схваната концепцията за бюджетиране.

Изследователите създали и малък импровизиран пазар, на който се предлагали храни с различна цена. Искали да проверят дали маймуните обръщат внимание колко пари дават и дали ще се опитат да ги увеличат, обяснява психологът Лори Сантос.

“Това, което ни изненада, е, че с малко обучение маймуните започнаха да купуват храна на по-ниска цена. Освен това

отиваха да пазаруват много

повече от онези, които им

даваха повече храна

за по-малко жетони”,

казва тя.

Поредното доказателство за това, че капуцините осъзнават концепцията на парите, идва след като един от тях се опитва да си купи нещо по-вкусно за ядене с парче краставица, изрязана под формата на жетоните, които получавали.

По време на проучването учените забелязват още няколко неща. Първо маймуните започват да проявяват опортюнистични наклонности, като използват всеки удобен момент и заграбват останали без надзор жетони. С това показвали, че разбират стойността им. В друга ситуация пък един от капуцините успял да се добере до кутията, в която се съхранявали жетоните, и да вземе всички, които били вътре, което създало лек хаос по време на проучването.

Насред хаоса обаче излседователят Чен успял да улови как

една от маймуните дала

част от жетоните си на

друга в замяна на секс

Първоначално той решил, че това може да е израз на обич, но останал изненадана, когато видял, че щом актът приключил, капуцинът, който получил жетоните, отишъл да си купи грозде. Това според учените била първата проява на проституция сред маймунското общество.

На друг етап от изследването изследователите въвели възможност за избор. Маймуните можели да търгуват с един от двама души. Разликата била, че единият давал две зърна грозде за един жетон – сигурна сделка без загуби, другият давал или едно, или три зърна грозде за един жетон. Втората опция крие по-голям риск, защото в половината от опитите могат да получат едно зърно грозде, а в другата половина – три.

Този пример, съотнесен към реалния живот на хората, изглежда така: имате опция да вземете гарантирана сума от 2000 долара или шанс да получите 1000 или 3000 долара.

Повечето хора ще заложат

на сигурните 2000 долара.

Е, така постъпват

и маймуните,

което донякъде не е изненада, все пак имаме общи гени.

Ситуацията става по-интересна, когато изследователите променят експеримента така, че маймуните да имат същата възможност за избор, но с различна отправна точка. Така единият продавач, въпреки че те виждат, че има три зърна, продължава да дава на маймуните две срещу един жетон. За тях “това е неизбежна, но малка загуба”, обяснява проф. Сантос. Другият е рисков - понякога дава на маймуните три зърна грозде, понякога отнема две и дава само едно.

Съотнесена към хората, ситуацията ще изглежда така: разполагате с 3000 долара. Знаете, че със сигурност ще загубите 1000 долара и ще ви останат 2000, но може и да рискувате. Ако заложите половината от времето, ще загубите 2000 и ще ви останат 1000 долара, но през другата половина няма да губите нищо. Какво ще направите?

Оказва се, че повечето хора ще изберат най-рисковия вариант. Резултатите от проучването изненадващо показали, че и маймуните правят същото. Мисълта, че ще загубят, е толкова болезнена, че рискуват да претърпят по-голяма загуба заради възможността да не загубят нищо.

Резултатите от двете тестови ситуации показали, че приматите са статистически неразличими от повечето инвеститори на фондовите борси, казва икономистът Чен.

Решенията, които хората

вземат относно парите,

често изглеждат неразумни

и могат да доведат до

ценови балони и сривове на

финансовите пазари

Това, което иска да каже проф. Сантос чрез своя експеримент с капуцините, е, че вероятно все още съществуват някои еволюционни поведенчески особености, които трудно се заличават.

И все пак фактите от проучването с капуцините показват следното: когато бъдат научени да използват пари, маймуните реагират много рационално в първични ситуации, като залагането на сигурна по-голяма печалба например, реагират ирационално в рискови ситуации като хазарта, не се справят със спестяване на пари, крадат, когато имат тази възможност, използват парите за храна, а в някои случаи дори и за секс. С други думи държанието им почти не се различава от това на видовете, които много от колегите на Чен изучават, а именно Homo sapiens, т.е. човеците. /24chasa.bg