Германия, Франция и Великобритания - всички се опитват да се умилкват на Тръмп. В резултат те съдействат за унищожаването на иранската сделка.

Ако САЩ развалят ядреното споразумение с Иран - става дума за многостранно споразумение, което в момента прави невъзможно Иран да притежава ядрено оръжие - това ще бъде повече от типична грешка на Тръмп. Повече, отколкото свидетелство за продължаващото влияние на привържениците на твърдата линия на израелското лоби, неговите саудитски и други арабски партньори от Персийския залив. Това ще бъде още едно свидетелство за отсъствието на стратегическа значимост на Европа и освен това потвърждение на колективната неспособност на нейните лидери да се противопоставят на САЩ, а също така да променят тяхното мнение по въпроси от изключителна важност.

Нека се върнем към основите. Съвместният всеобхватен план за действие /така официално се нарича иранската ядрена сделка/ представлява многостранно споразумение между Иран, САЩ, Русия, Китай, Франция, Великобритания, Германия и Европейския съюз. В съответствие с неговите изисквания, Иран се задължава значително да съкрати своите възможности за обогатяването на уран, а също така запасите от обогатен уран, което ще го лиши от възможността да произвежда ядрено оръжие.

Това споразумение налага и други ограничения върху ядрената инфраструктура на Иран, а също така установява безпрецедентно ниво на международни инспекции. Взети заедно тези мерки гарантират, че Иран не може по таен начин да се сдобие с бомба, той не може "да излезе от споразумението" и бързо да създаде бомба. В отговор на тези отстъпки останалите участници се съгласиха да отменят въведените по отношение на Иран международни санкции, а също така да му позволят постепенно отново да се интегрира в международната общност.

Страните от ЕС, Русия и Китай активно подкрепят споразумението. Дали правят това от наивност? Не, те постъпват така, защото разбират: всички останали алтернативи са по-лоши, а поддържането на контакти с Иран има по-големи шансове да намали във властта привържениците на твърдата линия, отколкото остракизма. Отказът от ядрената сделка прави по-вероятен вариант, при който Иран в крайна сметка ще побърза да създаде атомна бомба.

Този вариант става още по-вероятен, защото Иран вижда отново придобитото уважение от лидера на Северна Корея Ким Чен Ун, появило се след създаването на собствено ядрено оръжие и ракетни средства за неговата доставка. За да попречат на Иран да последва примера на КНДР, САЩ ще бъдат принудени да започнат още една превантивна война в Близкия изток, война с непредсказуеми последици за региона, който силно страда от войните след злополучното нахлуване в Ирак през 2003 г.


След подписването на споразумението с Иран и Международната агенция за атомна енергия /МААЕ/, и американската администрация постоянно са потвърждавали изпълнението от Техеран на поетите ангажименти. Парадоксът се състои в това, че, както подчертава Питър Бейнърт, именно САЩ, вероятно, вече нарушават споразумението, защото постоянно се опитват да попречат на Иран да получи каквато и да било от обещаната икономическа изгода. Що се отнася до американския президент Доналд Тръмп, то той продължава да осъжда иранската сделка, без да обясни при това, кое не е наред в нея и как може да се поправи. Вместо това американският президент или неговите главни съветници през цялото време намекват на това, че на 12 май той ще скъса това споразумение.

Тук в играта влизат европейците. В отговор на заплахите на Тръмп за излизане от иранската сделка трите ключови лидери в ЕС - френският президент Еманюел Макрон, германският канцлер Ангела Меркел и британският премиер Тереза Мей - положиха значителни усилия, за да убедят Тръмп да направи правилния избор.

Макрон посети Белия дом и сам се назначи за новия най-добър приятел на Тръмп; след няколко дни на кратко посещение във Вашингтон беше Меркел, а Мей, както говорят, е разговаряла по телефона с Тръмп. Опитвайки се да подобри собствените си обтегнати отношения с Белия дом, Мей дори се съгласи Тръмп да посети това лято Лондон, въпреки отправените оскърбителни изявления по неин адрес и по адрес на лондонския кмет Садик Хан, а също така неговата непопулярност сред британците.

Но вместо да заемат твърда позиция спрямо Тръмп и да го предупредят за това, че ЕС и в бъдеще ще изпълнява иранската сделка и е против всякакви вторични санкции, всичките трима лидери, предпочетоха да омиротворят Тръмп и да го похвалят. Макрон се опита да убеди Тръмп, че може да му довери ролята на посредник между различните страни при изработването на някаква нова сделка. Обаче в края на своята визита Макрон само каза, че, според него, Тръмп ще се откаже от тази сделка "по вътрешни причини".


Следващата беше Меркел. Нейният разговор с Тръмп продължи три часа, след което тя съобщи пред журналистите, че настоящата ядрена сделка е "недостатъчна". Според наличната информация, Мей се е посъветвала с Макрон и Меркел след техните визити във Вашингтон, и тези трима лидери са се опитали да излязат с общ фронт, за да подкрепят иранската сделка, разчитайки при това да не отблъснат Тръмп.

Практическият резултат от демонстрираното умилкване се оказа катастрофален. Водещите страни в ЕС, по същество, се съгласиха с позицията на администрацията на Тръмп, че иранската сделка е неадекватна и тя или трябва да се замени, или разшири за сметка на допълнителни споразумения. Ако разсъждаваме теоретично, то няма нищо лошо в това да се поговори с Иран за всички действия, които предизвикват възражение в САЩ и техните съюзници.

Ако САЩ бяха продължили активно да подкрепят това споразумение и бяха готови да изпълняват съдържащите се в него клаузи, то нищо не би попречило да се окаже натиск върху Иран по други въпроси, или да се опитаме да го склоним да сключи допълнителни сепаратни споразумения, които не биха поставили под съмнение самата ядрена сделка и биха засягали други въпроси. В действителност една от причините, поради които би било нелошо да имаме официални дипломатически отношения с Иран и да разширим икономическите връзки между САЩ и Иран, се състои в това, че в този случай Америка ще получи готови канали за транслирането на своите възгледи, тя ще има по-добра представа за мисленето на иранските лидери и провежданата от тях политика, а също така, вероятно, би получила и по-големи лостове за влияние върху американската икономика.

Но ето съветът на професионалиста: не трябва да се очаква, че Иран просто ще промени своята позиция и ще направи това, което искат от него. Бъдещото споразумение, засягащо други въпроси /например, балистичните ракети, регионалната активност/, трябва да съдържа нещо изгодно за самия Иран. И не трябва да се забравя, че Иран може да има някои въпроси, които би желал да обсъди със САЩ. Би било глупаво да си представяме ситуацията все едно, че преговорите в бъдеще ще се окажат едностранни, в които САЩ ще изискват, а Иран ще бъде принуден само да се съгласява. Разбира се, старите противници на сделката подхвърлят идеята относно нейното "поправяне", но това е капан, целта на който е пълното й унищожаване.

Противниците на иранската сделка се надяват, че или Тръмп ще я развали, или Иран няма да се съгласи с преразглеждането на нейните условия /той има право на това/. И по този начин ще бъде отворен пътят към войната. Или, вероятно, те се надяват на това, че Техеран ще се измори от всичко това и сам ще се откаже от сделката. Подкрепяйки твърдението на администрацията за недостатъците в ядрената сделка и необходимостта тя да бъде допълнена, европейските лидери се опитват да работят заедно с президента, обаче те без да искат са се обединили с нейните противници. В резултат на неуспешния опит да склонят на своя страна Тръмп за спасяването на сделката, те в действителност се превърнаха в негови помагачи.

Защо европейците действат по този начин? /БГНЕС

------

Стивън Уолт, професор по международни отношения в училището „Кенеди“ към Харвардския университет. Неговият анализ е публикуван във "Форин полиси".