Руският президент Владимир Путин ще встъпи в длъжност днес за четвърти път. На тази дата той е полагал клетва за вярност към родината в Андреевската зала на Големия Кремълски дворец през 2000, 2004 и 2012 г. Самият факт, че датата на полагане на клетва не се променя е сам по себе си символ на стабилността на руската политическа система, която за този период не претърпя нито един сериозен неуспех, се казва в анализ на ТАСС.

Ако за военната клетва е прието да се говори, че тя се дава един път, то президентската е от друг вид. Даже „старият нов“ държавен глава всеки път трябва да произнася клетвата отново: всеки път избирателите му доверяват страната отново, за да решава актуалните за конкретния период задачи. Това не е Путин 2.0 или Путин 3.0, както обичаха да говорят за неговата вътрешна еволюция политолозите, това е Русия 2.0 и т.н.

Заедно със страната се промени и нейният президент, в този случай – президентът Путин.

През 2000 г. Русия все още живееше под знака на 90-те години, най-тежкото и драматично десетилетие за цялата следвоенна история. На Путин му предстоеше да положи началото на нов период.

От клетва към клетва

Преди 18 години на този ден Путин заяви, че смята за свое главно президентско задължение елцинското напътствие „Пазете Русия“. И очерта кръга от задачи, чиито смисъл - „истински да промени и реформира страната“, за да бъде тя свободна, процъфтяваща, богата и силна, уважавана в света, със сплотен народ и вяра в общото бъдеще. След 4 години на своята втора клетва той констатира, че макар много проблеми от 2000 г. са се оказали неразрешени и страната е трябвало да се справи със сериозни изпитания, „заедно ние“ /под ние се разбира руският народ/ „направихме много“ - постигнахме високи темпове на икономическо развитие, преодоляхме идеологическото противопоставяне, спряхме агресията на международния тероризъм и избавихме страната от заплахата от разпадане.

По-нататък Путин говори не просто за уважението към Русия, но и за необходимостта от укрепването на нейните позиции на международната сцена, отстояването на своите законни интереси. С това беше окончателно сложен край дори на намеците за възможното завръщане към козиревската, сляпо ориентирана към Запада дипломация. През 2007 г. Путин произнесе Мюнхенската реч и от озвучените там критични оценки по адрес на еднополюсния свят руският лидер няма да се откаже нито през 2012, нито през 2014 г., нито днес през 2018 г. Не се предвижда това да се случи и в бъдеще.

Но на клетвата през 2004 г. Путин все още говори повече не за външната политика, а за вътрешните задачи, главната цел на предстоящите 4 години е подобряването на жизнения стандарт на гражданите. През 2012 г., завръщайки се от премиерския на главния пост в държавата, Путин даде следната оценка на изминатия през последните 12 години път: укрепване на страната, връщане на достойнството на велика нация, възраждането на Русия.

Това би било достоен хепиенд за филм, но в реалния живот предстоят още много изпитания, и Путин прекрасно разбира това: в речта си след полагане на клетвата той каза, че „следващите години ще бъдат определящи за съдбата на Русия за десетилетия напред“. Впрочем ставаше дума за съвсем мирни неща – за необходимостта да се създаде нова икономика, спестяванията на народа и подкрепата на семействата, за развитието на „огромните руски простори от Балтийско море до Тихия океан“ и за способността на Русия да „стане лидер и притегателен център за цяла Евразия“. Но задачата на Русия бе усложнена отвън.

Икономическа политика

Когато говорят за миналото на руския лидер, обикновено имат предвид неговата служба в КГБ – на това особено обичат да обръщат внимание в западната преса. Но на високите административни постове във федералната държавна служба Путин идва не от спецслужбите, а от екипа на демократа от първата вълна, кмета на Санкт-Петербург Анатолий Собчак. Там бъдещият президент е оглавявал комитета по външни връзки – занимавал се с привличането на инвестиции, преди всичко, западни.

И на поста държавен глава икономиката остава в центъра на внимание на Путин. Защото и социалната политика, и сигурността, и другите сфери – всички те зависят от стабилността на икономическия фундамент.

Една от първите реформи на руския президент през 2000 г., запазила се до ден-днешен, е въвеждането на единен плосък 13 % данък. Проведени са също така поземлена, банкова и други реформи, създали условия за устойчиво икономическо развитие на страната. В края на първия президентски мандат на Путин в Русия беше създаден Стабилизационен фонд, акумулиращ значителна част от петролните доходи в условията на високи цени на енергоносителите.

Първите два президентски мандата на Путин не бяха утежнени от сериозни икономически сътресения. Световната финансова криза 2008-2009 г. Путин посрещна на поста премиер и той трябваше на практика да решава възникналите проблеми както в социалната, така и в икономическата сфери. Следващият път антикризисна политика трябваше да бъде провеждана в периода 2014-2015 г., когато върху руската икономика се стовариха едновременно най-сериозните от края на Студената война санкции, намаляването на цените на енергоносителите и тежестта на структурните вътрешни проблеми.

През декември 2014 г. президентът предположи, че кризата ще продължи две години. И наистина – през четвъртото тримесечие на 2016 г. БВП на Русия започна възстановителен растеж, който продължи и през 2017 г.

В посланието към Федералното събрание от 1 март 2018 г. Путин постави задачата темпове на растеж на руската икономика да бъдат над средните световни, които през 2017 г. достигнаха 3,7%. Той също така постави за задача увеличаването на БВП на глава от населението 1,5 пъти до 2025 г., кардиналното подобряване на деловия климат, намаляване на административните бариери за развитието на несуровинния бизнес. Очевидно, че в икономическата област това ще бъде основата на президентската програма през новия му мандат.

Путин в летописа на страната

При Путин думата „реформа“, която в края на 90-те години звучеше като ругатня, си върна по-скоро положителния имидж. В крайна сметка провалени или прекалено болезнени за широките слоеве от населението реформи не са провеждани. Освен данъчната, съдебната, земеделската, банковата, пенсионната и други реформи, Путин през първия си мандат проведе важна държавна реформа – промени реда за формиране на Съвета на Федерацията и обедини регионите на страната във федерални окръзи, където изпрати свои пълномощни представители. В края на 2000 г. беше върнат химна по музика на Александров, запазени бяха знамето и герба.

При Путин също така бе намален срока на военната служба, въведени матури, помощите станаха парични и др. В допълнение към реформите от 2005 г. започнаха да се реализират национални проекти в сферата на образованието, здравеопазването, жилищата и земеделието. По време на третия мандат беше реформирана Руската академия на науките, беше създадена Росгвардия и др. Броят на промените в страната в сравнение с първото десетилетие на 21 век едва ли дава основание да се говори за този период като застой.

Путин успя да урегулира ситуацията в Чечения и да я върне в конституционното поле на страната. При него беше сформиран Евразийския икономически съюз с участието на най-близките съюзници на Русия – Беларус и Казахстан, а след това към него се присъединиха Армения и Киргизия.

Сред успехите на управлението на Путин е операцията в Сирия, където с помощта на руските ВКС сирийската армия успя да разбие терористите и да отвоюва големи територии, включително крепостта на бунтовниците град Алепо. Имаше и жертви, но „втори Афганистан“ не се получи. /БГНЕС