Британският министър-председател Тереза Мей не е способна да предвиди политическите последствия от предприеманите от нея действия. От подобно „страдат“, впрочем и друга представители на политическата система в Лондон: прогнозирането отсъства като такова, остава единствено желанието да се промени околният свят на всяка цена и с всеки метод. Тази тема вече е засегната от Чарлз Муур, известен британски журналист, размишляващ за съдбата на Великобритания.

Журналистът си спомня и за отдавнашни събития, свързани с т.нар. „Империя Уиндръш“, когато на кораб с аналогичното име в страната пристигат „цветни“ мигранти, започвайки от 1948 до 1971 г. Евтината работна ръка от британските колонии, както осъзнават в правителството, е необходима на страната както и суровините, които тя внася също от тях.

По-късно, през 1968 г. консерваторът и империалист Джон Енох Пауъл признава, че Британската империя след загубата на Индия вече не съществува и е време да се престане с подхранването на империалистически амбиции. Аналогична е ситуацията и днес. Тереза Мей е неспособна да предвиди тези проблеми, които могат да възникнат в резултат на нейните действия. Муур сравни министър-председателя с въшка в тиган, която започва да скача, когато трябва да обясни на обществеността за своите провали в политиката.

Към тях той отнася и нанесените заедно с Америка ракетни удари по сирийските обекти. Мей не успя отрано да създаде необходимия информационен фон и е реагирала със закъснение. В резултат събитията в Сирия започват да се възприемат не по начина, по който тя планира.

Трябва да се добави, че и по „Случая Скрипал“ Тереза Мей се провали, без да успявайки да подкрепи фантазиите на Лондон с реални доказателства. Впрочем те не са много. Провалът на външното министерство е по всички фронтове: и в разработката на антируския сценарий, и в неговото въплъщаване. Освен това станаха известни факти, потвърждаващи, че постановката с отравянето на Скрипал в Солсбъри, както и мнимата химическа атака в сирийския град Дума са звена от една и съща „верига“ целяща дискредитирането на Русия.

За Мей Русия стана проверка за издръжливост и политическа устойчивост. Владимир Путин е изпитание на далновидността и способността да не се падне от премиерския пиедестал. Както отбеляза Муур, общественото мнение в момента в момента внимателно следи действията на Русия, включително и по защитата на околната среда, нали износа да природни суровини е част от доходите на руския бюджет. Затова и Москва е против добива на шистов газ, който въздейства негативно на екологията.

Впрочем нещата са такива, колкото и британците да се опитват да изкривят ситуацията. Добивът на шистов газ вреди на околната среда, което е доказано на примера на американските щати, където почвата и водата са отровени, забелязват се процеси на опустиняване, болести сред хората и прочее „радости“.

Още един проблем на Великобритания е антисемитизмът, който започва да се проявява все по-често, особено от страна на лейбъристите. В парламента дори преминаха дебати по тази тема, само че председателят на лейбъристите Джереми Корбин не се интересува особено от своята политическа кариера.

В края на миналата година родилият се и живеещ във Великобритания фотограф, режисьор и писател от еврейски произход Саймън Уайлдър написа, че в Лондон става страшно да се живее. Евреите започват да разбират, че те са „кукловодите на света“, контролиращи медиите, стоящи зад нападението по Световния търговски център, поддържащи тайно „Ислямска държава“. Което е още по-лошо, той е видял как на масовите акции британците държат плакати, където е написано, че Хитлер е бил прав.

Антисемитизмът, наглите лъжи, антируските нападки, проблемите с Брекзит, ракетните удари в Сирия и прочее геополитически пропуски и нерешени вътрешни проблеми са реалността на съвременна Великобритания. Страната, според Муур, преживява поредния еволюционен етап, от който трябва да излезе с възможно най-малко жертви, но как да стане това?

Действащият министър-председател Тереза Мей прояви политическа слабост и недалновидност. Страната вече е понесла загуби в репутацията, икономиката и геополитиката, колкото и адептите на Запада да се опитват да представят ситуацията в по-добра светлина. По-нататъшните опити да се направи лошо на Русия единствено ще влошат положението. Все още не е известно как Мей ще се измъква от нея.

Трябва да се отбележи, че антируските прояви на Запад винаги се провалят. Великобритания не е изключение. Лъжливата политика на Форин офис, кресливите заявления на Борис Джонсън и другите представители на британския политически елит напомнят на кучешко джафкане. Опитите им да създадат антируски фронт търпят поражение, впрочем, както и желанието да си върнат облика на империя. Британската пиявица губи сили.

Превод: Поглед.инфо